Къде чужденци и руснаци ходят на по питие в СССР?

Една вечер в бар може – и често се случва точно така – да завърши с масова свада, дисиденти се шпионират в коктейлни барове, а джебчийки и проститутки се борят да се възползват от чужденците.

Дори и не си помисляйте, че съветският живот е бил скучен.

Барове за чужденци с джебчии и проститутки

Бар в столичния хотел

Бар в столичния хотел „Интурист“, 1974 г.Ю. Левянт/Sputnik

Внушителни арки с мраморни колони, гравирани тавани, витражи и елегантни кожени столове – добре дошли в интериора на един от първите съветски барове в Гранд Хотел „Европа“ в Санкт Петербург.

„Хотелът имаше малък кът за сядане и мецанин с роял. Това беше място за отдих и релакс. Взехме издълбания бюфет от бившия ловен офис на Николай II: долната секция беше използвана като барплот, а горната беше за напитки“, спомня си Александър Кудрявцев, един от първите бармани в СССР.

Подобни барове в скъпи хотели, като „Москва“, „Берлин“ и „Метропол“, отварят врати през 1965 г., за да обслужват чужденци, които искат да видят „страната на победоносния социализъм“.Летен ресторант

Летен ресторант „Крыша“ в хотел „Европейская“. (сега Гранд хотел „Европа“), 1985Дмитриев Snik/Sputnik

„На първия ден влезе швед – мой първи гост – и поръча водкатини (мартини с водка, бел. ред.). По онова време в Европа е обичайно да се съкращават имената на коктейлите. Така че вместо „водка мартини“ казват „водкатини“, обяснява Кудрявцев. „Знаех за мартини, разбира се. Шведът видя обаче, че съм малко объркан и каза: „Знаеш ли, преди обичах сухо мартини, но сега преминах към водка“. И веднага разбрах, че той иска да смеся водка и мартини. Това ми спечели първия бакшиш – първият ми долар, който закачих на стената“.

Баровете започват да се наричат ​​“валутни“, защото клиентите плащат в твърда валута. Според Кудрявцев посетителите от чужбина са били наблюдавани в барове от служители на КГБ, с които обикновените бармани е трябвало да си „сътрудничат“.Съставки за алкохолни коктейли на ресторант

Съставки за алкохолни коктейли на ресторант „Метропол“: водка „Столичная“, произведена от московския завод „Кристал“, минерална вода „Нарзан“, консерви от ананас, лимон и доматен сок, 1983 г.М. Анфингер/Sputnik

„Ако чужденец седи близо до мен – и видя, че е на път да си тръгне, трябваше да намигна на офицер в цивилни дрехи, който стои до входа на бара“, споделя своя опит Кудрявцев.

Обикновените хора нямат право да посещават такива места и дори на дипломати се препоръчва да стоят настрана – входовете са строго охранявани от полицията. Съветските проститутки обаче по някакъв начин се промъкват вътре и според Кудрявцев чужденците често си тръгват с тях. След „работа“ момичетата се задържат от полицията и се разпитват за техните клиенти.Бар на хотел

Бар на хотел „Интурист“ в Ростов на Дон, 1973 г.В. Козлов/Sputnik

Често служителите в хотелите закупуват тайно внесени неща от чужденци, но само извън бара. Във „валутните“ барове се случват и кражби, казва служител на „Интурист“ (една от първите съветски туристически фирми, основана през 1929 г.) пред вестник „Комерсант“.

„Имаше инцидент с туристи, ученици от военно разузнавателно училище в Германия, които дойдоха да учат руски език. Бяха им откраднати или конфискувани портфейлите и личните карти, <…> първата кражба се случи във „валутен“ бар в Киев“, спомня си служител, който иска да остане анонимен.

Но парите винаги се връщат на туристите, за да се докаже колко ефективна е съветската полиция, добавя той.

Барове за съвети с алкохол

Архивна снимка

Основното място за съветската интелигенция е вероятно „Коктейлната зала“, отворена през 1940-те години. Самият интериор е изискан, с вити стълби, колони и луксозни полилеи. В бара работят само жени, които приготвят пунш, кафе с ликьор, коктейли и алкохолни напитки с плодове.

„Можеше да седнете пред бара на висока въртяща се маса, отпивайки черешов пунш през сламка – кръстоска между плодова вода и леко сладко вино, но много по-вкусна и от двете. Главата ви можеше да се върти малко, но не в нетрезво състояние“, спомня си Александър Пузиков, главен редактор на издателство „Художествена литература“.Ресторант

Ресторант „Прага“. В залата на руската кухня.С. Жабин/Sputnik

Сред клиентелата има дипломати, писатели, модерни хора, офицери в отпуск и дори фронтови войници, но всички трябва да носят вратовръзка; това е задължителният дрескод. За да влязат вътре, много обличат самоделни вратовръзки, а някои дори увиват чорапи с еластични ленти около вратовете си, пише „Российская газета“.

Говори се, че „Коктейлната зала“ е създадена специално, за да се следят шпиони и антисъвети.Ресторант зала

Ресторант зала „Арагви“, 1978 г.Галина Кмит/Sputnik

„По времето на Сталин „Коктейлната зала“ съществува, за да се следи всеки, който се интересува от Запада, и след това да се елиминира някъде другаде. Когато мястото започва да се разпада, още след смъртта на Сталин, принципът е нарушен и всички веднага спират да ходят“, казва джаз артистът Алексей Козлов.

„Ресторант „Прага“ в центъра на Москва беше истински лукс, защото сервираше истинска чешка бира, докато тези с вкус към по-силни питиета можеха да поръчат водка, коняк, шампанско, портвайн или просто обикновено вино“, пише „Вечерна Москва“, като цитира московския експерт Иля Кузнецов. Популярен е и ресторантът „Арагви“ от 1930-те години на миналия век, известен със своите грузински вина и грозните слухове за тайна стая, в която водят московски красавици, за да се отдадат на високопоставени членове на комунистическата партия, а след това се твърди, че изчезват безследно.МОСКВА, СССР. 1 юли 1987 г. Кафене

МОСКВА, СССР. 1 юли 1987 г. Кафене „Лира“, разположено на площад Пушкин, СССР. Москва. 1 юли 1987 г. Ъгълът на лятното кафене „Лира“ на площад Пушкин.Влаентин Соболев/TASS

Хората отиват да танцуват в бар „Лира“ на площад „Пушкин“, който предлага музика на живо и няколко разновидности на пунш. И след това посещават кафене „Шоколадница“ в парк „Горки“, където особено жените обичат да пият ликьор „Кайсия“ и портвайн „72“.

Бирени барове и винени павилиони с престъпници и юмручни боеве

Кафене

Кафене „Шоколадница“ на Октомврийския площад (сега Калужкия площад) в Москва, 1968 г.Вячеслав Рунов/Sputnik

Обикновените съветите могат да се насладят на питие във винени павилиони, много от които са отворени в Санкт Петербург след Великата отечествена война.

„На ъгъла на улиците „Маяковская“ и „Некрасов“ имаше култово място, пълно с инвалиди без крака. Вонеше на плесенясала овча кожа и нещастие. Изглежда, че бивши офицери и войници с патерици са ходили там само за да се натряскат и да се сбият“, спомня си писателят Валери Попов.Магазин за пиво

Магазин за пиво „Магазин No32“, 1983гАрхив Павел Сергеевич Сухарев

С наближаването на 1970-те години на миналия век започват да се отварят още бирени барове, където всеки може да пие, като един от основните е „Яма“. Там, по думите на модния дизайнер Егор Зайцев, престъпници, поети, музиканти и обикновени студенти ходят да разпускат. Няма столове, всички стоят прави, но това не пречи на хората да се редят на опашки, за да влязат вътре.

„Имаше наистина безгрижна атмосфера. Хората пиеха бира, ядяха скариди, говореха за всякакви неща, особено за музика. Във всичко имаше някаква романтика: хора с татуировки, бивши спортисти, опиянени художници. Никакви лоши неща, нищо освен народна мъдрост и смутен живот, изразени в татуировки, не оставаха в паметта“, спомня си Зайцев.Бирария

Бирария „Ладя“Личен архив

Биреният бар „Жигули“ е друго популярно място, където се разливат обилни количества съветска бира „Жигулевское“ и се сервира с варени раци. Това е златният стандарт сред битовите барове в Съветския съюз, а по-късно и в Русия. През 2012 г. дори руският президент Владимир Путин е забелязан да разпуска там.

„На всичкото отгоре имаше обикновени павилиони за бира, разпръснати из целия СССР. Както при много продукти, хората се нареждаха на опашка за бира, а тези, които я наливаха, се наричаха „муджахедини“, казва Марк Готлиб, заместник-главен редактор на вестник „Новая Сибирь“.Мъже с халби за бира 1961-1969

Мъже с халби за бира 1961-1969Всеволод Тарасевич/МАММ/МДФ

„На всеки щанд за бира може да видите няколко души, които клечат и отпиват бира от трилитрови туби, типове с лица, които нормалните хора обикновено се опитват да не гледат. Но за да спестите време и нерви, е по-лесно да отидете до тях и да произнесете свещената фраза: „Момчета, бих искал бира“ Цената на улесняването на покупката е една рубла [достатъчно за 10 билета за кино или 5 хляба, бел. ред.]. Подобно на ледоразбивачи, тези момчета прерязват път до прозореца на павилиона и няколко минути по-късно тубата ви е пълна. Често опашката отказва да ги пропусне, понякога всичко завършва с юмручен бой“, спомня си Готлиб.Бирена зала. Дата на заснемане: 1975 г.

Бирена зала. Дата на заснемане: 1975 г.Валерий Усманов

Желаната напитка се налива в трилитрови стъклени дамаджани или дори десетлитрови туби, докато някои дори пият бирата от обикновени найлонови торбички, след като пробиват малка дупка в тях.

И накрая, някои барове разполагат с автомати за бира, известни като „автопоилки“. Принципът е прост: купувате си жетон, поставяте го в машината, завъртате лоста и изчаквате, докато чашата ви се напълни до горе с бира. Някои обаче знаят как да извличат кехлибарения нектар безплатно, казва Евгений Пятунин, местен историк от Киров (955 км от Москва).Автомат за бира

Автомат за бираАрхивна снимка

„В жетона е пробита дупка и е прикрепена корда, всичко е насапунисано. След това може да плъзгате жетона навътре и навън, а бирата тече като река – т.е. докато „бармана“ не се появи, не разпръсне гратисчиите и не конфискува импровизираната джаджа“, пише Пятунин в книгата си „Трактат за бирата“.

автор: ВИКТОРИЯ РЯБИКОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest