„Животът си струва да се живее“
На 28 ноември своята годишнина отбелязва Неда Антонова – българска писателка, автopка нa 24 книги: иcтopичecĸи poмaни, пoвecти, тeaтpaлни пиecи и нoвeли.
Тя е сред най-четените изследователи и автори на книги на историческа тематика в България.
Родена е на 28 ноември, 1940 г., в село Николаево, Плевенска област. Завършила е Педагогическото училище в Плевен и Института за култура в Ленинград. Работила е като журналист, като редактор в художествената редакция на Военното издателство „Свети Георги Победоносец“, писател от групата на военните писатели и композитори при Министерството на отбраната. Основател на списание „Отечество“. Член на Съюза на българските писатели от 1983 година.
Автор на стихосбирката „Повторими неща“, на тетралогията исторически романи „Памет“, включваща романите ѝ „Войната свърши в четвъртък“, „Не умирай вместо мен“, „Ангела“ и „Приют за щастливи“; на трилогията за юноши „Обичам те, вълк“, „Вълк на покрива“ и „Разбивачи на касички“; на романите „Три кита в аквариума“, „Лобният път на сърцето, „Надали“, „Полугол и полугола“; на трилогията „Вино“, включваща романите „Вино и молитви“, „Вино и оръжия“, „Вино и чудеса“; на романите „Първият след Бога. Любовта и смъртта на Васил Левски“, „Царица Елеонора Българска“, „Неговата любима“ (за Христо Ботев и Венета Ботева), „Съвършената. Преподобната Стойна, неканоничната светица“, Безмълвие“ (за Паисий Хилендарски); на повестта „Ирма, жената на бог Марс“; на пиесите „И слезе Господ на земята“ (поставена в Театъра на армията), „Гълъб на сърдечни послания“ и „Звезда от последна величина“ (в Телевизионния театър).
Някои нейни романи са преведени на френски, руски, чешки и полски език. Има награди от Националния фонд „Развитие“ и от Националния център на книгата. Неда Антонова е единствената жена, носителка на наградата „Златният меч“ за най-добър разказ на списание „Български войн“.
През 2025 година Неда Антонова спечели Национална награда „Христо Г. Данов“ в категория „Автор на българска художествена литература“. Тя беше отличена за романа „Плодовете зреят нощем“. Другите две книги, които достигнаха до финалната надпревара в категорията, са „Градинарят и смъртта“ от Георги Господинов и „Годината, която започна в неделя“ от Яница Радева.
В едно интервю, след награждаването, я попитаха, с какво нейният романът впечатли журито и се пребори с толкова сериозна конкуренция?
«Със сигурност знам какво аз съм се опитвала да внуша на читателите си – с надеждата, че им казвам онова, което те имат нужда да чуят. А в конкретния роман се опитах да формулирам интуитивното наше упование в богоравенството: „Само Бог и човекът могат да създават хора, които преди тях не са съществували. И пак само Бог и човекът могат да отнемат живота на човешки същества, преди още да са дочули техния приветствен възглас, който ние погрешно възприемаме като първороден плач”.»
Неда Антонова: Животът си струва да се живее, защото само чрез него имаме възможността да станем по-добри и обичащи!
