ИЗЛОЖБАТА DOG DAYS ИЗСЛЕДВА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ЕЗИК И ОБРАЗ, И РОЛЯТА НА ИЗКУСТВОТО В ТОЗИ ПРОЦЕС
DOG DAYS представя нови творби на Виктор Петров, Димитър Солаков, Калин Серапионов, Правдолюб Иванов, Руди Нинов, Самуил Стоянов, София Грънчарова
Куратор: Марина Славова
Откриване: 06 юни, четвъртък, 18.00-20.00 часа, Галерия Структура
Продължителност: 06 юни 2024 – 31 юли 2024
Изложбата DOG DAYS си поставя за цел да изследва когнитивните връзки и взаимодействия между език и образ, между назоваването и назоваваното, да провокира по-дълбок размисъл върху това как думите оформят нашите възприятия. Как се формират нашите мисли – посредством думи или образи? По какъв начин именно речта е отговорна за организирането и структурирането на идеите ни, за създаването на представа за индивидуалност и за заобикаляща среда? И каква е ролята на съвременното изкуство в търсенето на отговори на тези въпроси? Съществува ли „език на изкуството“? Възможно ли е изкуството да допринесе към осмислянето на ролята на езика в ежедневието и неговите недостатъци? Да предложи един „нов“, може би малко по-малко „предубеден“ и „допускащ грешки“ език?
Седем художници (Виктор Петров, Димитър Солаков, Калин Серапионов, Правдолюб Иванов, Руди Нинов, Самуил Стоянов, София Грънчарова) бяха поканени да реагират на тези належащи въпроси и да създадат нови работи специално за пространствата на галерия Структура. Всяко произведение в изложбата цели да предизвиква зрителя да обмисли ограниченията и възможностите на езика. Това е покана да се размишлява върху силата на думите, върху сложните взаимовръзки между език и образ и начините, по които езикът оформя и изкривява нашата реалност. Изобличавайки многослойната природа на думите и техните значения, изложбата насърчава посетителите критично да анализират ролята на езика за формирането на обществено мнение и създаването на идеологически разриви в съвременния свят.
Тази изложба не е нито за лятото, нито за кучетата. Тя има за цел да разгледа сложната и често объркваща връзка между език и значение, да изследва комплексността и нюансите на словесното изразяване и да наблюдава дълбокото влияние на езиковите структури върху мисълта. Заглавието никак не е случайно, защото именно невъзможността на абсолютния превод най-ясно подчертава неспособността на езика да предаде пълнотата на човешкия опит.
На английски „dog days“ се наричат най-горещите дни от годината. Противно на първоначалната ни интуиция изразът не е метафорична препратка към летаргията, дискомфорта и застоя, които често съпътстват летните жеги. По-скоро произхожда от античното познание за космоса. В древността хората смятали, че именно Сириус, наричан още Кучешка звезда, е отговорен за изпепеляващите горещини. Но ето че и метафората, и историята, скрити в този идиом, с лекота биха могли да бъдат изтрити, ако си позволим да използваме българския превод – „горещници“. На български не съществува фразата „кучешки дни“, но за сметка на това имаме „кучи студ“ и „кучешки живот“. Много „кучета“ се срещат из езиците и все са натоварени с различни качества, характеристики и символики. Изобщо могат ли да съществуват две напълно идентични кучета? Дори зад простичката дума „куче“ се крият толкова много образи, че макар и нейното буквално значение да е уж общоприето и всеизвестно, вероятно всеки си представя коренно различно животно, чувайки тази комбинация от четири букви. Ако едно простичко съществително позволява такава свобода на индивидуална интерпретация, то какво остава за по-абстрактните понятия като добро и зло, свобода, любов, болка…
Разглеждайки езика като код или система от звуци и знаци, бихме могли да се запитаме до каква степен непрекъснатият процес на кодиране и разкодиране на информация, ни обрича на недоразумения? Как индивидуалната интерпретация би могла да допринесе за неразбирането, за деформацията на смисъла?
Живеем във време на свръхкомуникация и свръхсвързаност, а се чувстваме все по-самотни и отчуждени. Непрекъснато сме заобиколени от визуални и езикови стимули – съобщения, картинки, емотикони, реклами и всякакви други послания, чието въздействие сякаш не успяваме напълно да осмислим. Тази информация обаче оставя трайни, натрапчиви следи в съзнанието и подсъзнанието ни. Преднамерената злоупотреба с думите все по-често се превръща в инструмент за поляризация и манипулация, пропаганда и разделение.
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
