Излезе от печат новата книга на доц. д-р Тодор Димитров-Мечкарски, „Правоговорът в обучението на актьора“
На 22.09.2021 г. от печат излезе третата книга на доц. д-р Тодор Димитров-Мечкарски „Правоговорът в обучението на актьора“.
Книгата излиза на книжния пазар чрез издателство „ФАРАГО“, редактор е Ваня Баева, научни рецензенти са проф. д. н. Вера Найденова, проф. д-р Калина Стефанова, проф. д-р Петя Цветкова, проф. Иванка Бенчева, проф. Диляна Мичева, а предговорът е написан от проф. Иванка Бенчева.
Във фокуса на внимание на настоящия текст са терминологичните основи, интердисциплинарният характер и практическите аспекти в преподаването на правоговор, както и основополагащите психофизически аспекти на говорния акт. Настоящата книга е вследствие и на необходимостта от обновяване на понятийния апарат, обогатяването на научните основи, концептуализация и преразглеждане на методологията в преподаването на книжовния български изговор в над 70-годишната история на катедра „Сценична реч“. Дефинирането на терминологичните основи и интердисциплинарния характер, теоретико-практичните и педагогически аспекти в преподаването на правоговор на актьорите естествено води и към рефериране на предходно научно познание, но в същината си съдържа стремеж към обособяване, представяне, систематизиране и анализиране на всички аспекти в преподаването на дисциплината от съвременна гледна точка на базата на холистичен подход и съграждане на множество интердисциплинарни връзки със сродни науки, в чиито фокус са гласът и говорният акт. Значението и мястото на правоговора в сценичната и публичната реч е фундаментално и от тази гледна точка текстът на книгата, обединяващ в себе си обстойно теоретично изследване на гласово-говорната функция в съчетание с детайлизираните практически аспекти на звучащата книжовна реч, подкрепени с множество упражнения и схеми за работа, допринася за по-задълбоченото, целенасочено и успешно овладяване на звучащата реч от актьора.
Доц. Тодор Димитров-Мечкарски е автор на книгите „Мисловните процеси – първична енергия на сценичното слово“, разглеждаща процесите по зараждане на словото в съзнанието на говорещия и изграждането на вътрешния поток на персонажа, както и на книгата „Терминологични основи на сценичната реч“, която дефинира и разглежда интердисциплинарните връзки със сродни науки на термините, изграждащи теоретико-практическата основа в преподаването по сценична реч в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
„Правоговорът в обучението на актьора“ на доц. д-р Тодор Димитров-Мечкарски е най-пълният, съвременно звучащ, обосновано и подробно разглеждащ аспекти, области, структури, теоретико-практически и педагогически принципи научен труд по правоговор. Текстът е фундаментален по отношение на гласово-говорното възпитание на актьора. Това е подробен съвременен УЧЕБНИК за всички, които искат да говорят добре, и за овладяване на правилата на книжовния изговор не само в актьорската професия и сценичните изкуства, но и за всички професии, в центъра на които стои предаването на информация или общуването. В написването на текста прозира елегантно и по-голямата цел, която самият автор определя така: „Книжовният език и спецификата на неговата изговорна форма са всъщност носители на национална култура и гаранция за съхраняването на род и родина“. „Правоговорът в обучението на актьора“ доказва, че доц. д-р Тодор Димитров-Мечкарски е вече един изграден педагог със собствен почерк не само на своите студенти, но и учител, пример на бъдещи педагози.
Проф. Иванка Бенчева
„Правоговорът в обучението на актьора“ на Тодор Димитров-Мечкарски задълбочава и обновява познанието за избрания от автора обект чрез актуален научен подход. Авторът с респектираща широта и компетентност е проучил и критично анализирал – в диахронен и синхронен план – оптимална част от съществуващите елементи в науката за правоговора. И, обединявайки ги в органична цялост, очертава чрез тях нова структура на категорията и, респективно – нова релевантна система от научни постановки за преподаването на студентите по актьорство. В текста откриваме един от основните за холистичния подход принципи – интегрирането на науките от раздел „естествени“ и раздел „хуманитарни“. Ръководейки се от този принцип, авторът излага познанията си от множество науки: анатомия, физиология, невропсихология, невролингвистика, фонология, логопедия, фонопедия, ортодонтия, фонетика, морфология и синтаксис, както и връзките и влиянията на тези науки с правоговора. Върху тази интегрална основа е изведена методология на обучението по правоговор. Но проектирана върху „голямата картина“ на явлението, превърнато в научен предмет, тази методология вече не е прагматичен пропедевчески курс, а богат масив от принципи, идеи и постулати, в който преподавателите могат да огледат избраната от тях методика, а при желание и необходимост, да я коригират или обогатят. В разглеждания труд проблемите на правоговора са специфицирани за изучаването му от студентите по актьорство и особена доминанта в „обединеното знание“ са научната дейност и практическият опит на преподавателите от катедра „Сценична реч“. Искрено казано, прииска ми се да се намерят млади изследователи, които така предано и коректно да документират дейността и на останалите катедри в нашата Академия.
проф. д. н. Вера Найденова
Енциклопедична всеобхватност и широта, прецизност в детайла и висок коефициент на полезност – това според мен са три от основните качества на труда на доц. д-р Тодор Димитров-Мечкарски. И докато тези качества, заедно или поотделно, не са необичайни, онова, което прави особено впечатление тук, е все по-рядко срещащото се днес възторжено отношение към предмета на изследването – един, дори бих казала, възрожденски тип откровен ентусиазъм. Този специфичен духовен трамплин към изследването го вписва в традицията на класическото разбиране за научно-педагогическа работа в хуманитарните науки, според което – както чудесно го казва Сър Роджър Скратън – „да се преподава беше да представяш обекти на обич – ето нещо, което обичам, опитайте и вие [дали ще го обикнете]“. Точно такова е отношението на доц. д-р Мечкарски към българския език и неговото правилно изговаряне – българския правоговор. Той милее за него, радее за съхранението на неговото богатство и красота във време, когато нашият прекрасен език е в опасност – опростен и замърсен, свиващ се, губещ от своята територия, дълбочина и уникалност с всеки изминал ден. Директно производен на това качество на работата е и друг неин отчетлив плюс: приемствеността, при това на няколко нива. И той не просто прави дежурен реверанс към своите учители и предшественици в катедрата, а изразява истинско уважение към създателите, към изследователите, анализаторите и педагозите, посветили живота си на българското слово и на неговото правилно и красиво поднасяне от сцената, като предлага своя принос за развитието на техния труд. Изследването надгражда и самата досегашна работа на доц. д-р Мечкарски: книгите и публикациите в академичната и театрална периодика, цялата му професионална биография – толкова кратка все още като години и толкова богата на градеж. Друго качество на труда е, че възторгът като отношение е в балансирано съчетание с изчерпателната прецизност като принцип. Доц. д-р Тодор Мечкарски не оставя нито един аспект от правоговора необговорен, необгледан и необяснен от всякаква възможна перспектива – историческа, научна, фактологическа, понятийна, педагогическа и т.н. Важното е, че през цялото време той не престава да води читателя по основния избран от него път и всичките многобройни ракурси са просто необходими спирки по пътя, които допринасят за ползотворното му извървяване, т.е. за пълноценното и всеобхватно опознаване, вникване във и задълбочено разбиране на правоговора. Това става възможно благодарение на точно спазената мярка между теория и практика, традиционно и модерно, позоваване на чужд опит и предлагане на собствен опит, между информация, анализ и конкретни педагогически практики. Най-сетне, трудът на доц. д-р Тодор Мечкарски има широко-диапазонен коефициент на полезност. Говорната култура на българските сцени днес е далеч под традиционно високото ниво на актьорската ни школа и за възстановяването му има нужда от много усилия и съчетаване на изпитаната педагогическа методология с модернизиране на обучението, което авторът предлага.
проф. д-р Калина Стефанова
Доц. д-р Тодор Димитров-Мечкарски има публикации в редица специализирани издания, както и участия в поредица научни форуми, проекти, ателиета и др. Професионалната му работа в катедра „Сценична реч“ е белязана с прецизност и всеотдайност в индивидуалния подход към студентите, внимание към работата на колегите си и не на последно място – доказан стремеж към нови знания. Неговата професионална дисциплина и пиететът му към високи резултати в учебната дейност са причина да осъществи един комплексен подход за работа, отразен в темата на настоящия теоретичен труд. Фокус на труда, както го определя авторът, са терминологичните основи, интердисциплинарният характер и практическите аспекти на правоговора. Това определя и актуалността на темата от гледна точка на академичното обучение в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. В труда е изследван аналитично внушителен обемен материал, а направените заключения имат научен характер от гледна точка на теорията и практиката в обучението на актьора. Авторът проявява качествата си на изследовател, който привнася новост към традициите в методологията на катедрата.
проф. д-р Петя Цветкова
Научният труд „Правоговорът в обучението на актьора“ на доц. д-р Тодор Димитров-Мечкарски има науко-приложна стойност. Респектиращо е задълбоченото изследване и систематизиране на теоретичните и научни открития в областта на анатомията, физиологията, психофизиката, неврофизиологията, невропсихологията и невролингвистиката. Текстът на книгата потвърждава сериозността и дълбочината, с която се изследват поставените теми, проблемите и тяхното решение в актьорската практика. Респектира ме сериозното отношение към проблемите на сценичната реч и правоговора на доц. д-р Тодор Иванов Димитров-Мечкарски, както и неговият научно-изследователски пиетет.
проф. Диляна Мичева
От гледна точка на преподавател, едно от най-важните за мен неща в общуването ми със студентите е да се поставя на тяхно място. И го правя винаги. Така разбирам какви са проблемите им, от какви знания имат нужда, какви са липсите, които трябва да се запълнят. Това е и начинът, по който преди години разбрах, че въпреки неимоверното развитие на технологиите, достъпността на всякакъв вид информация от която и да е точка по света и стремглаво развиващото се интернет общество, все още има сфера, за която липсва точна, ясно структурирана информация, която да е истински практически насочена, разбираема, приложима, работеща, даваща резултати. Това е сферата на правоговора в неговата практическо-приложна част. Наличната литература по темата, която се фокусира изцяло върху правоговора, правоговорните правила и норми, учленяването на различните звукове, конкретни примери и фокусирани върху проблеми упражнения, и то за практици, е малко, трудно се намира, всъщност почти не се намира, освен в специализирани библиотеки и антикварни книжарници. С предишния си труд „Терминологични основи на сценичната реч“ доц. д-р Тодор Димитров-Мечкарски дефинира основни понятия в сценичната реч и правоговора и отвори „вратите към по-цялостна теоретико-практическа представа за сценичната реч“. С издаването на този труд той запълва поредна липса и не оставя място за оправдания и извинения от страна на всеки професионалист в сферата на публичните изяви за наличие на правоговорни проблеми и липса на информация за разрешаването им. „Настоящото научно изследване е вследствие и на необходимостта от обновяване на понятийния апарат, обогатяването на научните основи, концептуализация и преразглеждане на методологията в преподаването на книжовния български изговор в над 70-годишната история на катедра „Сценична реч“.“ Бих допълнила: освен преразглеждането на методологията в преподаването, той предлага методология, базирана на добрите традиции и осъвременена, съобразена със съвременния български език, особено в областта на публичното слово. Изключително ценна и обемна работа, достойна за възхищение и по-важното – лесно приложима за всеки, който има интерес в областта. Настоящият труд е разделен на две тематични части: теоретична – „насочена към вниманието на учени, изследователи, докторанти и гласово-говорни педагози“, и практико-приложна – „насочена към вниманието на студентите и неопитните педагози“. По този начин е облекчен процесът по търсене и намиране на нужната информация; от една страна, преподавателите имат възможност да опреснят теоретичните си знания, от друга – студентите могат спокойно да прескочат „сухата“ част и лесно да се ориентират в търсенето на решение на КОНКРЕТНИ проблеми с КОНКРЕТНИ упражнения. Отдавайки заслуженото уважение и благодарност на всички колеги, чиито трудове в областта са значими и до днес, няма как да не благодаря на доц. д-р Тодор Димитров-Мечкарски от свое име и от името на всички настоящи, бивши и бъдещи студенти, на всички практици в областта на сценичните и екранните изкуства, на всички професионалисти в публичната сфера. Благодаря за труда, грижата към езика и нормите му, за чистотата и структурираността, за съвременните примери и адекватните упражнения. Надявам се повече хора да се срещнат с този труд. Не, повече хора ТРЯБВА да се срещнат с него.
доц. д-р Лора Мутишева
„Правоговорът в обучението на актьора“ е впечатляващо и всеобхватно научно изследване, включващо предходното и съвременното познание, занимаващо се с процесите на говорната функция, насоките за нейното овладяване и книжовния изговор като основа на сценичното слово на актьора. В съществуващата все по-замърсена говорна среда фундаменталният теоретико-практически труд на доц. д-р Тодор Димитров-Мечкарски е не само полезен, той е задължителен за всеки радетел на чистото слово.
гл. ас. д-р Ралица Ковачева-Бежан
…И макар да знаем, че не всичко ще открием и разберем в своето земно пребиваване, все пак търсенето на смисъла е насъщна човешка необходимост. В този ред на мисли текстът, събран между двете корици на тази книга, е още една широка пътека към осмисляне и овладяване на словесното изкуство на родния ни език. Авторът изследователски и проникновено подрежда части от един теоретико-творчески пъзел, в който науката е елемент от духовността. И в тази „родствена връзка“ деликатно се преплита автентичното личностно присъствие на Тодор Димитров-Мечкарски. Той дръзновено изгражда монолитна структура на текста на базата на няколко научни полета, но с общ фокус – един необходим и категорично полезен, съвременен, професионален поглед. Съхраняването на българската словесност е мисия в съвременните остродинамични условия на живот. Написаното в тези страници доказва, че мисионери на духа има и ще има въпреки социалните, икономическите и политическите кризи. Радеенето за езиковата култура е опазване и на така крехката ни родова памет.
Тодоре, продължавай!
гл. ас. д-р Надежда Панайотова
