Иван Добчев: Заниманието с театър е спасение

Интервю на Яна Каменова, IV курс „Театрална продукция, НАТФИЗ

– Поставяли сте „Иванов” в Димитровград, във Военния театър с Йосиф Сърчаджиев. Сега репетирате със студентите. Как се променя естеството на работа?

– Да работиш с професионални актьори е много по-различно, от колкото със свои студенти. Учениците вече си посветил в определена поетика и методология, по-лесно е. Сложността на работата със завършените актьори идва от това, че вече си имат амплоа, намерили са си маниер – няколко интонации и хватки, и така си карат. Това беше голям проблем в годините, когато бях млад режисьор. Много ми тежеше. Аз съм се учил от Леон Даниел. Присъствал съм на негови репетиции и съм усвоил стила му, методология и способността да увлича актьорите в определена поетика. 

С младите актьори се работи трудно, когато трябва да ги въведеш в роля, която е обременена от възраст. Как един 22-годишен студент да изиграе 62-годишен старец? Това е проблем. Нужни са специални лекции, уроци и репетиции за това, как да се влезе в тази възраст, без да изглежда бутафорно и да е въпрос на грим и костюми. Това е друг начин на мислене, различен от маниера на младите.

Например Иванов е 35-годишен, а Саша е 20-годишна. Става дума за млади хора, около студентските години, което е по-лесно. Но поетиката на Чехов изисква непрекъснато да се напомня, че това не е като в живота. Всяка една ситуация в неговите пиеси е извънредна и странна. Допускането на нещо на сцената е екстравагантно и въвеждането на даден реквизит не е случайно. Чехов го е превърнал във формула – когато в първо действие на сцената се появи пушка, то в четвърто: тя трябва да гръмне. В „Иванов“ пистолетът се появява доста рано, а в четвърто действие гръмва в главата на главния герой. Това се превръща в проблем за студентите, защото не всички потеглят и влизат в целите на този процес. Учебната атмосферата изисква да надграждат този процес, дори когато са извън репетиции. Нужно е да четат много литература, но не всички имат тази възможност.

– В този ред на мисли, вълнуват ли младите хора въпросите, които поставя Чехов?

– Оказва се, че да. Много от нещата преоткриват сами. В началото, като четат, може да не вникнат в текста. Но идва момент, когато потъват в смисъла – Какво се случва с една любов? Каква да бъде тази любов, за да не е банална? Как да не изглежда пошла и жълта? Тогава разбират, че това са неща, надживели времето си и като форма, и като средства за запазването на истинската любов. Колко страшно е именно такава любов изведнъж да изчезне?! Това е съвременно.   

– Ще разкажете ли какво се крие зад заглавието „Иванов – Барабанов“?

– Разкрива патоса на цялата пиеса. Иванов е различен от контекста на заобикалящия го свят. Средата го апострофира. Работната маса с книги и писма ще бъде залята с водка и кисели краставички, банички с лук. Нима тази голяма любов ще бъде опорочена с клюка, че единствената цел на Иванов е да вземе зестрата на Саша или Сара? И когато няма зестра, той ще ги разлюби… Тази пошлост, която го заобикаля като блато, убива истинските и чисти хора, смачква ги. Те много трудно оцеляват или стигат до самоубийство, както се случва с Иванов. Такава е тази гениална и велика формула на Чехов – „Най-големият враг на Живота е живеенето!“. Живеенето ние го наричаме оцеляване, битовизъм, а това са големите му врагове. Животът трябва да остане във високите измерения, не да ги допуска. Парите не могат да са оправдание, за това да го принизяваме. Тази тема днес е много актуална.  

–  Да се занимаваш с театър бягство ли е от блатото?  

– Зависи. Заниманието с театър, или живопис е бягство, или предизвикателство, защото те са средства за спасение. Но ако се заемеш, трябва да се занимаваш с театър, който държи летва високо и казва – Елате, каня ви да се приповдигнете и да видите, че има друг по-висок смисъл в живеенето, от това да сме консуматори.

– Какъв е Вашият съвет към бъдещите кандидат – студенти?

 –  Винаги съм бил против това да се подготвят в школи. Особено някои актьори в провинцията, които са си изградили такъв имидж на „подготвящи“. Дори и да са талантливи и надарени децата, лошата подготовка им пречи същински да влязат в професията, защото те вече са повредени. Имал съм много примери за момичета и момчета, които идват от никъде, без подготовка. На изпитите е много видимо, че са чисти същества. С тях може да се работи в дадена поетика.  Докато с клишираните в някакво амплоа или в друга някаква представа не е така лесно. Понякога се оказва напълно невъзможно. Когато за първи път с Маргарита Младенова бяхме поканени да вземем клас, имаше протест в академията. Студентите не искаха да бъдат обучавани по тогавашния модел. В този момент ние направихме експериментален клас с изцяло различна програма. За приемния изпит ние не искахме от кандидат-студентите да идват със заучени монолози. Вместо това им давахме текстове и по време на изпита, те ги четяха, или ги научаваха на момента. Тествахме дали имат дарбата, като работеха върху непознати материали. Най – блестящият пример, с който можем да се гордеем е Снежина Петрова, която завърши този клас. 

– Какво може да очаква зрителят от скорошната премиера? Какво ще бъде по-различен „Иванов“ от всичките други? 

– Както се разбира поставям „Иванов“ за четвърти път – в Пловдив, Димитровград, , включително със студенти в академията. Реализирал съм пиесата и в Сливен, но под друго заглавие „Свирепо настроение“. Тогава ситуациите в спектакъла превъплътиха събитията свързани със свалянето на Тодор Живков и така целият се изпълни с препратки към промените, ставащи в държавата. Нито една от постановките не прилича на тази, която вече съм направил в друг театър. Невъзможно е! Винаги има нещо друго, още едно, което не съм открил в предишните варианти и не съм успял да доведа до края. Дали защото съм се усъмнил, или не са ми стигнали силите, или въображението и съм го изоставил…

Така че „Иванов“ ще бъде откритие – дори и за тези, които познават моите спектакли. Това е различно ново четене на Чехов като драматург. Тръгнал съм от „Без надзорщина“, ръкопис на пиеса, която Чехов пише в младините си. Тя е открита  след смъртта му от неговата сестра. Това е огромна пиеса, около 400 страници. В нея се съдържат всички пиеси на Чехов. Героите са с други имена, но ситуациите са идентични. По тази причина си позволих, в този спектакъл, да вплета и други герои като Шарлота Ивановна от „Вишнева градина“. 

Pin It on Pinterest