Историята на спиращия дъха изоставен фар Анива

В Далечния изток на Русия изоставен фар се извисява над Охотско море.

Въпреки че е труднодостъпен, той успява да привлече много туристи.

Фарът Анива е един от най-недостъпните фарове в Русия. Години наред той предупреждава кораби край опасния бряг на скалистия нос Анива в Охотско море. Днес той е изоставен, но продължава да бъде много популярна туристическа атракция.

Японски проект

Юрий Смитюк/ТАСС

В Далечния изток на Русия, на най-големия руски остров Сахалин, има фар с несравнима красота. Изоставената кула има дълга история.

Преди японците да бъдат прогонени от остров Сахалин от руснаците те успяват в края на Втората световна война да издигнат фар на едно от най-недостъпните места на острова – нос Анива.

Японският инженер Шинобу Миура е автор на проекта. Строителството започва през 1937 г. и продължава две години. През 1939 г. фарът Анива е издигнат на труднодостъпния скалист нос Анива. Японците наричат ​​фара „Накаширетоко“ (中知床岬).Сергей Красноухов/ТАСС

Фарът е необходим, защото водите в това кътче на света са смъртоносен капан за корабите: подводни течения, чести мъгли и скалисти плитчини заплашват с унищожение кораби, които се приближават до носа.

Легенда разказва, че когато японските строители завършили проекта, те подарили умалено копие на фара на японския император.

Вътре във фара

Фарът Анива е бетонна кула с кръгла форма с долна пристройка. Кулата е висока 31 метра и има девет етажа. Първоначално първият етаж е замислен като склад за оборудване, а вторият – като помещение за радиовръзка.Legion Media

Етажите от третия до петия са обособени за жилищни помещения, оборудвани с двуетажни легла, където могат да се настанят до 12 души едновременно. Горните нива на фара са използвани като складови помещения. И накрая на последния етаж е осветлението и механизъм за въртене, задвижван механично с 270-килограмова тежест, която минава през централната част на кулата.

Светлината, която произвежда фарът, се вижда на разстояние до 19 морски мили (35 километра).

Изоставен

Legion Media

През 1990 г. Русия изтегля персонала от фара и го превключва на автоматичен режим на работа. Фарът е оборудван с радиоизотопни термоелектрически генератори, които го захранват до 2006 година. Днес обаче конструкцията е неизползвана и изоставена.

„За момента фарът е в задоволително състояние. Все още е безопасен за посещение, но скоро може да стане и опасен, тъй като има части, които са започнали да се износват. Кулата е направена от бетон, има части от тухлена зидария, но в същото време метални врати и конструкции са започнали да ръждясват“, казва Дмитрий Куликов, който предоставя туристически услуги в Далечния изток на Русия.

Въпреки лошите условия емблематичният фар привлича тълпи от посетители, които отиват там,  за да се насладят на гледки, спиращи дъха, за живописни снимки и прилив на адреналин.Сергей Красноухов/ТАСС

До фара се пътува час и половина от най-близкото селище, а после следва двучасова разходка с лодка, за да стигнете най-сетне до нос Анива. След това посетителите трябва да се изкачат на скала с помощта на въжета, за да се приближат до основата на фара. Няма друг лесен път до там. Осмелилите да го поемат обаче ги очаква награда.

„Когато туристите отидат там за първи път, винаги има ефект „еха“. Фарът изглежда епично: здрав, неподатлив, той се е изправил в средата на морето над стръмна скала. Сега е напълно сив, но ако се вгледате внимателно, можете да видите, че преди е бил оцветен на ивици. Създава впечатление, че е напълно изоставен. На него гнездят чайки“, казва Куликов. 

автор: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest