Историята на съветските паспорти

Печат за регистрация, семеен статус, месторабота и националност – съветският паспорт изисква всички тези неща, но защо?

Към 2020 г. има над 350 000 души, които живеят в Русия и все още ползват съветския си паспорт като основен личен документ. Те са най-вече пенсионери или бездомници, които не искат или не могат да си подновят паспортите. Фактически обаче те все още са активни – в Русия няма закон, който да ги анулира. Съветските паспорти са били не само документ, но и символ на съветското гражданство. Как се появяват?

Паспорти в Руската империя

Документи за самоличност в Руската империя.

Документи за самоличност в Руската империя.Архивна снимка

Първите паспорти в Русия се появяват през XIV-XVII в. като документ за чуждестранни пратеници или търговци. Петър Велики въвежда вътрешните паспорти, за да контролира динамичната миграция в страната, която е предизвикана от реформите му.

Държавата иска да знае къде се намират данъкоплатците ѝ, така че селяните, търговците и градските хора вече имат нужда от паспорти, за да се придвижват в Русия. Селяните, които напускат местожителството си, за да работят в други части на страната, трябва да имат паспорти, които да съдържат тяхно визуално описание. Благородниците могат да пътуват без паспорти, но им трябва подорожная – специален документ за използването на държавен кон или карета за пътуване. Подорожная също помага и при държавния контрол над движението.Подорожная на Николай Павлович.

Подорожная на Николай Павлович.Архивна снимка

До края на XIX в., всички руснаци трябва да имат разрешително за пребиваване, записано в местния полицейски участък. Те не могат да напускат мястото си на пребиваване за повече от 6 месеца. Болшевиките използват това в антицарската си пропаганда. През 1903 г. Ленин пише: „Социалдемократите изискват пълна свобода на пътуване и търговия за хората – премахване на паспортите… Руският мужик все още е роб на официалните власти, защото не може да се придвижва свободно към градовете, нито свободно да посещава нови земи. Това не е ли крепостничество? Това не е ли потисничество?“

Гражданство… не за всички

Леонид Шокин/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

Старата паспортна система се премахва след революцията през 1917 г. – документите, издавани от Руската империя, са обявени за невалидни през 1923 година. Държавата обаче не може да функционира без архивна система за гражданите си. В своя лекция антропологът Алберт Бабурин твърди, че липсата на паспорти „води до катастрофално объркване с разпределянето на ваучерите за храна, да не споменаваме военните архиви и статистиката за работоспособното население“.Жителите на Петроград получават трудови книжки вместо паспорти.

Жителите на Петроград получават трудови книжки вместо паспорти. „Само при наличието на трудова книжка неработещите елементи се ползват с правото на движение и правото да получават ваучери за храна“, този документ е удостоверение за самоличност и „временно трудово свидетелство за буржоазията“.Sputnik

1920-те са време на индустриализация и колективизация. Много хора са преместени и разорени. Има дефицит на храна и лоши жилищни условия, така че хората бягат към големите градове, където търсят подслон и работа. При тези условия на болшевиките им се налага да върнат паспортната система. Основната ѝ функция всъщност е да разделя „добрите“ граждани, които печелят за дъжравата, от „лошите“ граждани – бившите царски официални лица, полицаи и войници, но най-вече – бившите благородници.

Има много категории хора, които не получават съветски паспорти. Безработни, бивши кулаци (заможни селяни), духовници, всички някогашни имперски чиновници, полицаи и юридически лица – всички те нямат право на съветски паспорт. Така че всички те трябва да прикриват миналото си или да намерят начин да вземат паспорт, за да живеят в градовете.Аркадий Шайхет/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

В провинцията бившите селяни, сега вече колхозници, нямат паспорти до 1970-1980-те години. Защо? През 1949 г. Бюрото на Съвета на министрите на СССР обсъжда проект за даване на паспорти на всички лица над 16 години – но тази реформа е стопирана. За колхозниците (бившите селяни) отсъствието на паспорт означава невъзможност да се местят и да работят далече от мястото си на пребиваване. Междувременно през 1920-те около 80% от съветското население живее в провинцията (не всички от тях обаче са колхозници). Все пак мнозина мигрират към градовете, получават паспорти и разрешение за пребиваване, но към 1974 г. все още 20% от населението нямат паспорт.

Паспортът: символ и начин за контрол

Паспорт на Л.И. Брежнев, 1947 г.

Паспорт на Л.И. Брежнев, 1947 г.Архивна снимка

Съветският паспорт получава много добра реклама от стихотворението на Владимир Маяковски „Стихове за съветския паспорт“, написано през 1929 г.: „Ще извадя от широките джобове на панталона си копие на безценна стока. Четете и завиждайте, аз съм гражданин на Съветския съюз!“ Всички съветски ученици са длъжни да го знаят наизуст, дори през 1990-те години, след края на СССР, и така червеният паспорт със сърп и чук става нещо като свещен документ на съветския гражданин.Дъщерята на Юрий Гагарин получава паспорт за гражданин на СССР.

Дъщерята на Юрий Гагарин получава паспорт за гражданин на СССР.Александр Конков/TASS

Паспортите се въвеждат на 27 декември, 1932 г.: „Всички граждани на СССР на възраст над 16 години, постоянно пребиваващи в градове, работнически селища, работещи в транспорта, совхозите и на строителни обекти, трябва да имат паспорти“, гласи резолюцията на съветското правителство. Съветският паспорт е универсален документ: той има графа за националност, съдържа регистрационен печат (прописка), семеен статус на собственика, социален статус (работник, колхозник, самостоятелен земеделец, чиновник, студент, писател, артист, скулптор, занаятчия, пенсионер, издържано лице, без местожителство – това са „категориите“), къде работи или учи.Евгений Умнов/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

Криминалното досие също се „подпечатва“ в паспорта и е почти невъзможно да си намериш прилична работа, ако съветските власти са те класифицирали като „криминален елемент“. Така че съветските паспорти са мечта за притежателя си – съветските власти, точно както и Руската империя, искат тотален контрол и наблюдение над поданиците си.

Според инструкциите към съветската милиция от 1935 г. основната ѝ задача е да следи паспортния режим в СССР по следния начин: да предотвратява пребиваване без паспорт и без разрешение за пребиваване (прописка); да не позволява работа или служба без паспорт. От 1937 г. паспортите имат и снимки – точните им копия се пазят в документи в специални институции, чрез които се контролира издаването на паспорти.Церемония по връчване на паспорт на шестнадесетгодишни момчета и момичета.

Церемония по връчване на паспорт на шестнадесетгодишни момчета и момичета.Малхаз Датикашвили/TASS

Най-накрая – на 28 август 1974 г., се взема решение за издаване на нови съветски паспорти, както и за даване на паспорти на всички граждани над 16 години, без изключение – този път съветските селяни също получават своите паспорти. От 1976 г. до 1981 г. всички паспорти са сменени. Новият закон забранява поставянето на каквито и да било печати в паспортите – местните власти и полицията обаче продължават да поставят печати за криминално досие.

Последните съветски паспорти се използват и през 1997 г., когато са пуснати новите руски паспорти. Но няма конкретен закон, който да забранява използването на съветските – така че формално те все още са валидни документи.

автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest