Историята на руските бунтове по време на епидемии от чума и холера

В миналото руснаците не са разбирали защо карантината е жизненоважна по време на масовите епидемии и често са се вдигали на яростни бунтове срещу ограниченията, а така ситуацията само се е влошавала.

По време на първата чумна епидемия в Русия през 1654 г. карантинните мерки са безполезни, докато тяхната необходимост не става стане напълно очевидна. Тази епидемия е опустошителна и отнема живота на около 700 000 души.

До втората половина на XVIII в. значително нараства обществената информираност за масовите болести. През 1768 г. Екатерина Велика се ваксинира срещу едра шарка, една от най-разпространените инфекциозни болести на епохата, и настоява, че всички нейни придворни и длъжностни лица да сторят същото. При все това три години по-късно Русия е нападната от чума, а не едра шарка.

Бунтът по време на чумата в Москва от 1771 г.

„Протест срещу чумата“, E. Lissner, 1930 г.Свободни източници

През 1771 г. войници, завръщащи се от Турската война, донасят чумата в Москва. Заради пренебрегването на мерките за безопасност болестта се разпространява много бързо. До юли 1771 г. в Москва умират хиляди души всеки ден. Властите, включително губернаторът, бягат от града от страх и започват бунтове.

Труповете са оставени по улиците и в къщите – властите нямат санитарен персонал, който да ги погребе. Тази тежка работа се пада на осъдени, които носят защитни дрехи, но така и те масово измират.

И на фона на паниката тръгват слухове, че определена икона може да защити срещу чумата. Тя е поставена над една от градските порти и хората се стичат да се изкачат по стълбата и да целунат иконата. Така се създава гъста тълпа, сред която болестта се разпространи като буен огън. Московският архиепископ Амвросий (1708-1771) се опитва да спре събранието на толкова много хора, защото си дава сметка, че то само изостря ситуацията. Опитът му да махне иконата предизвиква бунт. Тълпи се втурват в Кремъл и докато търсят архиепископа, разграбват древния Чудовски манастир. На другия ден Амвросий е заловен и линчуван от тълпата в манастира Донской, където се е криел. Тълпата е най-вече от бедни жители на града и селяни.

Екатерина Велика възлага на Пьотр Еропкин, генерал от войната, да вземе нещата в свои ръце. Еропкин командва около 10 000 войници, които влизат в града и смазват бунта. На 16-17 септември 1771 г. Еропкин атакува бунтовниците с леко оръжие и оръдия, при което са убити над 100 души. По-късно около 300 души са осъдени на екзекуция и заточение.

След бунта в Москва са разположени още четири полка, за да се гарантира сигурността и карантинните мерки се спазват стриктно. Историците обаче отбелязват, че бунтът не е бил само срещу карантината, но е причинен и от бедността, продължаващата война с османците и тежките условия на живот на повечето хора.

Холерни бунтове 1830-1831 г.

Убийството на архиепископ Амвросий, гравюра от Шарл Мишел Жоффруа, 1845 г.
Убийството на архиепископ Амвросий, гравюра от Шарл Мишел Жоффруа, 1845 г.Свободни източници

Епидемията от холера от началото на 30-те години на XIX в. започва малко след руско-турската война 1828-1829 година. Отново тя е донесена от завръщащи се войски. Болестта, за която хората първоначално си мислят, че е още една чума, се разпространява в южните части на Русия. Граф Арсений Закревски, тогава министър на вътрешните работи, е определен да отговоря за мерките за безопасност и налага строга карантина по всички основни пътища. Хиляди каруци със стоки са блокирани от митническите служители, търговията спира и градовете и селата остават без доставки. Безредиците избухват в различни части на Русия.

Бунтът в Санкт Петербург

Николай I по време на
Николай I по време на „холерня бунт“ на площад „Сенная“, гравюраСвободни източници

Внезапността, с която болестта обхваща цялото тяло, грозотата на симптомите ѝ и фактът, че те се появяват след хранене, допринасят за слуховете, че холерата е някакъв вид отравяне. Хората започват да подозират, че някои врагове тровят кладенци, и дори, че лекарите разпространяват болестта!

Лекари препоръчват хората да си носят бутилка хлорна вар или оцет и постоянно да търкат ръцете и лицето с нея, което самите те правят, за да се преборят с болестта. Само че според народните поверия тези течности са отровни. Лекарите стават първите жертви на нападения.

На 4 юли 1831 г. разярена тълпа се опитва да ограби и изгори болница с пациенти с холера. Няколко лекари и офицери от армията са убити. Сцена на основните сблъсъци е площад „Сенная“, където е разположен Измаиловският кралски гвардейски полк. Император Николай I се появява пред обществеността на площада, което помогна за успокояване на безредиците. След като се завръща у дома, императорът изгаря всичките си дрехи и прекарва дълго време в банята.

Бунтът на Старая Руса

На 22 юли 1831 г. започва бунт в Старая Руса, Новгородска област. Разпространяват се слуховете, че мерките за безопасност са безполезни и че правителствените служители всъщност разпространяват болестта, както и че някой е отровил водата. Настъпва масова паника. Вечерта тълпата започва да убива местни лекари, след това убива членове на градските власти и се отдава на грабежи. Групи от бунтовниците плъзват по страната и избиват помешчици и длъжностни лица.

В рамките на три дни в града е изпратен армейски батальон, който да арестува бунтовниците, но схватките в града продължават, защото няколко военни формирования, разположени в региона, също са се вдигнали на бунтове. Няколко офицери и генерали са убити от собствените си войници. Безредиците най-сетне са овладени след седмица, когато император Николай I поема контрола в свои ръце. Полковете откриват огън по разярената тълпа по заповед на императора. След дълги съдебни процеси над 3000 войници и селяни са екзекутирани или пратени на заточение.

Севастополският бунт

Getty Images

Две години по-рано през 1828 г. Севастопол вече е поставен под карантина заради местна епидемия – дали е била от чума или холера и досега не е известно, но са приложени строги мерки. През 1829 г. всеки, който минава през града, прекарва две седмици в карантинната зона и поради задръстванията около града настъпва недостиг на храна. Хората се оплакват пред властите, но нищо не се случва.

През 1830 г., с избухването на холерата, карантината е затегната и на хората им е забранено да напускат домовете си. Един от градските квартали възразява срещу мерките и два пехотни батальона са изпратени да охраняват карантинната си зона. При все това за няколко часа градът е превзет от бунтовниците, губернаторът Николай Столипин (1781-1830 г.) е убит от тълпата, а военни части се присъединяват към вдигналите се на бунт. Хората са гневни, защото си мислят, че няма чума, и не са информирани правилно за епидемията от холера. Най-много обаче ги възмущава затварянето на църкви – по-голямата част от хората не разбираха как се разпространява болестта и приемат действията на властите като дяволска измама.

Четири дни по-късно военна дивизия влиза в Севастопол и потушава безредиците. Около 6000 души са арестувани, екзекутирани са седем ръководители на бунта, около 1000 са осъдени на тежък труд, а над 4000 цивилни са депортирани в други градове. Предприетите мерки обаче се оказват ефективни, тъй като през следващите години в Севастопол няма холера.

автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest