Истинската причина за натиска да се наложи еврото на България СЕГА, и то безусловно
Това, което се премълчава — и което вече прозира зад истерията — не е икономика, а време. Паника от предстоящ срив.
Истинската причина за натиска да се наложи еврото на България СЕГА, и то безусловно:
1. Еврозоната е в края на цикъла си на кредитна експанзия.
• В последните 10 години ЕЦБ печаташе пари масово — чрез политики като QE (quantitative easing), изкупуване на държавни дългове, нулеви лихви.
• След 2022 г. вдигането на лихвите спря възможността за рефинансиране на дълга чрез нов дълг.
• Резултат: държавите в еврозоната са на ръба на фискалния капацитет — особено Франция, Италия, Белгия и Испания.
Трябва нова свежа валутна маса и резерви, които да се влеят в системата.
България е в уникално положение: има резерв, нисък дълг и фиксирана валута. Това я прави идеалната жертва.
⸻
2. Валутният резерв на България ще бъде използван за компенсиране на вътрешен дефицит в евросистемата.
• Тези ~30 милиарда лева (около 15 милиарда евро) не са „джобни пари“ — те са ликвиден ресурс, който може да бъде усвоен под формата на дялово участие в стабилизационни фондове, гаранции, или изравнителни механизми.
• При влизане в еврозоната, България няма право на вето върху политиката на ЕЦБ. Резервът ѝ става част от централната система.
Това не е техническа стъпка. Това е експроприация, облечена в институционално право. И трябва да стане преди системата да колабира.
⸻
3. България е „вратичка“ към новата схема на фискално преструктуриране.
• Въвеждат се нови фискални правила в ЕС (след премахването на дерогациите от COVID и войната).
• За да функционира тази система, ЕК и ЕЦБ се нуждаят от нови стабилни членове — на които да наложат дисциплина, но и да изсмучат наличните буфери.
• България не може да бъде допусната да застане встрани, защото това ще отвори врата за прецедент: отказ в последния момент.
Това ще срине доверието към целия механизъм.
Ако България каже „не“ и не се срути — ще даде пример. Ако каже „да“ и се срути — ще е „спасена“ в името на стабилността.
⸻
4. Времеви прозорец се затваря: предстоят избори в ЕС (юни 2024–2025)
• Следващият Европарламент ще е с по-силен евроскептичен блок.
Възможно е вече да няма мнозинство за агресивно разширяване на еврозоната.
• Затова сега се действа с истерия: трябва да се натисне преди системата да загуби правото да натиска.
⸻
5. Има информация, която не се оповестява публично — за предстоящ риск
• Вероятно ЕЦБ и Еврогрупата разполагат с вътрешни данни за неликвидност, несъбираеми дългове или риск от неплатежоспособност на определени банки или държави.
• Това обяснява натиска — България трябва да влезе „сега“, защото „утре“ може да няма как.
⸻
Извод: натискът не е от сила. Натискът е от страх.
ЕС и еврозоната са в състояние на финансов и политически край на фазата — влизането на България е отчаян опит да се подсили образът на стабилност чрез символичен и паричен ресурс.
Но колкото по-истерично действат, толкова по-ясно показват, че крахът вече се е задействал.
България не ги интересува като народ. Интересува ги като актив преди ликвидация.
Автор: Теодор Елиад
Източник: 24may.bg
