Интервю на управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева

Андреа Шалал: Много Ви благодаря, че сте тук с нас, г-жо управляващ директор. Много се радваме, че можете да се присъедините към нас в Reuters Next. В момента в света цари огромна суматоха, не на последно място заради появата на нов вариант на COVID-19. Какви са последиците за глобалните икономически перспективи от Ваша гледна точка? 

Управляващият директор Кристалина Георгиева: Още преди появата на този нов вариант бяхме обезпокоени, че възстановяването, макар и да продължава, губи известна инерция. Защо? Заради забавянето в двете страни, които са двигатели на растежа — САЩ и Китай — и защото вариантът „Делта“ се оказа смущаващ. Той предизвика някои допълнителни забавяния в производството. Така че нека бъдем пределно откровени. Един нов вариант, който може да се разпространи много бързо, е в състояние да подкопае доверието и в този смисъл вероятно ще станем свидетели на някои понижения на октомврийските ни прогнози за глобалния растеж. Така че това, върху което се фокусираме, е, че проблемите вече са налице и продължават да се задълбочават. Различията между държавите, които се възстановяват по-бързо, и тези, които изостават, се затвърждават, а пред създателите на политики излизат нови проблеми, и по-специално инфлацията и дългът.

Андреа Шалал: Да. И така, инфлационният натиск, тъй като го споменахте, се засилва. През октомври увеличението на потребителските цени в Съединените щати достигна тридесет и една годишен връх.  В днешния си блог МВФ заяви, че би било уместно Федералният резерв да ускори намаляването на покупките на активи и да премине към повишаване на лихвените проценти. Колко скоро трябва да се случи това от ваша гледна точка?

УД Георгиева: В блога се казват три неща и искам да изложа цялото послание, за да можем да говорим за САЩ в този контекст. Едното е, че картината на инфлацията е разнообразна — в отделните страни обстоятелствата са много различни. В САЩ е необходимо да се предприемат действия, докато Япония е доста под целевата си инфлация, а Европа се намира някъде по средата.  На второ място, в блога се посочва, че Федералният резерв на САЩ в момента се намира в ситуация, в която, както каза председателят му Пауъл, е необходимо забавяне и на практика оттегляне от покупките на активи. И, да, ние вярваме, че пътят към повишаване на основните лихвени проценти може да бъде извървян по-бързо. Мислехме, че това може да се случи преди 2023 г. и сега моментът може да настъпи през 2022 г., което това ме отвежда към третото послание от блога. То е много важно за нашите членове и много важно за Фонда. За държавите с голям ливъридж, особено за деноминирания в долари дълг, всяко напредване в тази част на повишаването на основните лихвени проценти би оказало значителен натиск върху обслужването на дълговите задължения. Така че, да, икономиката на САЩ се развива добре и то съвсем основателно. Търсенето тласка цените нагоре, а прекъсванията в предлагането продължават. Предприемането на тези действия наистина е наложително в името на поддържането на благоразумна макроикономическа и финансова стабилност. Тъй като САЩ правят това, предварителното оповестяване на действия е изключително важно, за да няма изненади. И ако мога да завърша с малко по-положителна констатация, Андреа. Това, което отчасти стимулира този инфлационен натиск в САЩ, е доброто представяне на икономиката. Доброто представяне на американската икономика оказва влияние и върху останалата част от света и този път това влияние е положително.

Андреа Шалал: Знаете, че сме говорили за инфлацията в контекста на повишаването на лихвените проценти, но правителството на САЩ работи наистина усилено и използва всички налични лостове, за да се опита да се справи с нея. Работи върху смущенията във веригата за доставки, които продължиха по-дълго от очакваното. Една от областите, в които все още не са предприети действия, са тарифите и по-конкретно тяхното намаляване. Така че бихте ли препоръчали от макроикономическа гледна точка намаляването на тарифите да бъде полезен инструмент?

УД Георгиева: Тарифите със сигурност са полезен инструмент и виждаме, че търговският представител на САЩ се ангажира с тази тема, а САЩ разглеждат възможността за облекчаване на ситуацията чрез намаляване на митата. Но това не е „сребърен куршум“. Трябва да има действия по всички фронтове, за да можем да видим овладяване на проблема с инфлацията. И ако позволите да добавя, когато говорим за смущения във веригата за доставки, винаги трябва да помним, че най-добрият начин да ги сведем до минимум, е да ваксинираме света. Да поставим повече препятствия по пътя на тези смущения, защото така предпазваме по-голяма част от световното население от COVID.

[…]

Андреа Шалал: Окураженa ли сте от разговора на високо равнище между президента Байдън и президента Си преди няколко седмици и от споразумението да работят заедно по-продуктивно?

УД Георгиева: Разбира се, това е много положителен знак. Вниманието на всички нас трябва да бъде насочено към излизането от тази криза. Ние сме заедно в нея. Можем да излезем от нея само заедно. Това се отнася за ваксинациите, за подкрепата на най-уязвимите части на света за справяне с кризата. Същевременно трябва да се ускорят действията за съвместно посрещане на другата криза — кризата с климата. Така че тази среща на върха наистина беше много положителен сигнал.

Андреа Шалал: Тази седмица написахте блог за дълга и проблемите с него, както и за проблемите с общата рамка, създадена от Г-20 и Парижкия клуб за справяне с огромните дългови предизвикателства, пред които са изправени световните и развиващите се страни и нововъзникващите икономики, но не само те. Защо се оказва толкова трудно да се постигне напредък по тези въпроси?

УД Георгиева: Реалността е, че 2022 г. ще бъде много напрегната година по отношение на справянето с дълга. Защо? Нивата на дълга са се повишили много повече, отколкото по време на световната финансова криза. Виждаме, че държавният дълг е нараснал с 18 %. Ако трябва да прогнозираме намаляване на дълговото бреме, ще са необходими десетилетия, за да се достигнат нивата отпреди пандемията, освен ако не провеждаме много по-обмислена и агресивна политика. Кой е изложен на най-голям риск?   Разбира се, държавите, които навлязоха в пандемията във вече затруднено положение с дълга и трябваше да вземат оправдани заеми, за да се справят с последиците от нея. Засега лихвените проценти са сравнително ниски. Ситуацията не е толкова драматична. В бъдеще от разговора за инфлацията обаче, можем да очакваме, че нещата ще се променят още през 2022 г. В такъв случай е изключително важно въпросът за дълга да се постави на преден план сега, а не да се чака, докато доминото започне да пада. Защо общата рамка е едновременно важен и труден въпрос? Много важен е, защото събира около масата за преговори много по-широк кръг от кредитори, Г-20 и кредитори от частния сектор. Защо е толкова труден? Защото е много по-сложно, когато има различни интереси, и особено когато това са някои кредитори, които нямат традиции в многостранните действия. За какво настоява Фондът? За три неща. Първо, имаме три държави, които настояват за тази рамка. Това са Етиопия, Замбия и Чад, които желаят да се пристъпи към действия. Чад отбелязва добър напредък. В Замбия постигаме отличен напредък с правителството, което се стреми към реформи. Трябва да му помогнем да преструктурира дълга на страната. Трябва да действаме и в Етиопия, където условията от гледна точка на сигурността се подобряват. Така че, направете го. Дайте пример на другите. Второ: да си вземем поука. Кое е онова, което не работи особено добре? Поправете го. Какво не работи толкова добре? Навременната организация. Съставът на комитетите на кредиторите, заседанията – всичко това отнема от времето, с което разполагаме. Имаме договорен график и се придържаме към него. Липсата на стимул за държавите да участват. Защо да участват, ако това отнема цяла вечност и през това време от тях все още се очаква да обслужват дълга. Ние предлагаме една много разумна стъпка, която се състои в това, че обслужването на дълга се преустановява за страните, които се присъединяват към рамката. В момента, в който поискате, не обслужвате дълга си и той се преструктурира своевременно. И привличането на всички означава за Фонда, за Световната банка, че ние работим заедно в много сътрудничество по този въпрос, за да направим всичко възможно да привлечем членовете на рамката към съвместни действия. Съвсем наскоро се ангажирах както с частния сектор по отношение на в ситуацията в Чад, така и с Китай като голям кредитор. И моето послание към всички е да не чакате, докато стане твърде късно. Това ще ви струва много по-скъпо. Ще бъде изключително болезнено за страните. Действайте!                         

[…]

Андреа Шалал: Друго Ваше голямо притеснение е изменението на климата. Знам това, защото се видяхме на конференцията на ООН за климата в Глазгоу. Критиците казват, че МВФ трябва да се придържа към своята работа, към основната си мисия, а не да се занимава с всички тези климатични проблеми. Защо е така? Защо МВФ има някаква роля?

УД Георгиева: Ние се придържаме към обичайната си работа. Какво е тя? Макроикономическата и финансовата стабилност, растежът и заетостта, които са изцяло от макрокритично значение? Не мисля, че днес има много хора, които смятат, че изменението на климата не е от макрокритично значение за стабилността, растежа и заетостта. Това безспорно е така. И причината, поради която МВФ се занимава с тази тема, е, че за тя е от значение за нашите членове. Получихме много силна подкрепа от членовете да се ангажираме с въпросите на климата в областите, в които сме сравнително силни. Кои са те? Първо: оценка на политиките, функцията по наблюдение, която изпълняваме, като държим ръка на пулса на националните икономики и виждаме как те са изложени на рискове, свързани с изменението на климата, начините да се възползваме от справянето с тези рискове, да подкрепим справедливия преход. Второ: финансова стабилност. Финансовата общност, централните банки и частните финанси вече признават, че климатичните сътресения са риск и че преходът към нисковъглеродно бъдеще, устойчиво на климатичните промени, също може да бъде риск. Ние сме институцията, която изобрети стрес тестовете, и сме призовани да помогнем за провеждането на стрес тестове срещу тези климатични рискове, за да помогнем с данни. И това е третата област, в която Фондът е изключително силен — да включим данните за климата в макроикономическите данни, така че вземащите решения да могат да обхванат управлението на рисковете, да се възползват от възможностите на прехода. И накрая, но не на последно място, финансирането. Както знаеш, Андреа, ние сме на път да създадем нов инструмент за Фонда – Доверителен фонд за устойчивост и стабилност — инициатива, която среща огромна подкрепа от страна на членовете и която ще разшири многото инструменти, които въвеждаме, за да се справим с това, което ще бъде най-значителната трансформация на икономиките ни в рамките на нашия живот.

Андреа Шалал:  И така, колко скоро ще видим включени стрес тестове за климата и кога ще започне да функционира този доверителен фонд?  И знам, че вече сте получили някои обещания или поне условни обещания.

УД Георгиева:  Вече включваме климата в оценките на финансовия сектор и сме решени да превърнем този въпрос в основна тема, а докато работим върху това, работим и върху това начините да се интегрират стрес тестовете за свързаните с климата рискове. Очакваме в рамките на следващата 2022 г., да реализираме пилотен проект, който да демонстрира как се прави това, но нека Ви напомня, че други институции също работят по тази тема. Ние сме само един от партньорите, които правят всичко възможно да помогнат. Що се отнася до Доверителния фонд за устойчивост и стабилност, нашият ангажимент към членовете е до пролетните срещи да имаме готов проект, а до годишните срещи — да го задвижим.

Андреа Шалал:  Световната банка и МВФ имат голяма роля, а може би по отношение на финансирането на климата, това важи и за Световната банка, и други многостранни банки. Колко добре подготвени са те да поемат необходимото финансиране в размер на трилиони и трилиони долари?

УД Георгиева: Позволете ми първо да похваля Световната банка и многостранните банки за развитие за това, че се активизираха. Всички те значително увеличиха финансирането си за смекчаване на последиците, адаптиране и преход. При това имаме нужда не от милиарди, а от трилиони. По наша оценка за действия за смекчаване на последиците от изменението на климата през това десетилетие са необходими между 6 и 10 трилиона. И така, как може да се премине от милиарди към трилиони? Най-важната роля, която тези институции могат да изиграят, включително ние от МВФ, е да създадем условия за частно финансиране в голям мащаб, което да се влее в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики. Какво означава това? Това означава да се намерят начини за намаляване на риска за частното финансиране, да се подобри качеството на данните. Ето защо във Фонда инвестираме много в данни. Да имаме доверие, че зеленото е действително зелено, а не бежово, и това е работата, която многостранните банки за развитие и МВФ — тази система от институции — трябва да свършат, за да видим трансформация, която се случва едновременно в развитите икономики, в нововъзникващите пазари и в развиващите се икономики. И между другото, колкото повече правим като приобщаващи институции, толкова повече доверие ще бъде изградено по света между развитите икономики и останалата част от света.

Андреа Шалал:  Управителният съвет на МВФ ви подкрепи безрезервно през септември след доклад, в който бяха повдигнати въпроси за потенциални нередности с данните в Световната банка.


Интересно ми е обаче дали тогава Министерството на финансите [на САЩ] каза: да, ние подкрепяме, но бихме искали да видим програма за действие. Какво направихте, за да завършите тази програма за действие? Кога ще бъде завършена тя?

УД Георгиева:  Нека първо кажа, че съм много благодарна на борда на МВФ. Те прекараха дълги часове, за да прегледат обстойно това, което беше представено пред тях, и на тази основа ми дадоха пълна подкрепа. Те също така казаха: „Вижте, винаги когато има такъв момент, Фондът е безупречен — ние сме най-добрата институция по отношение на изследванията и данните. Това е признато, но можете ли да се справите още по-добре?“ И така, ние се захванахме с програма, която разглежда области в духа на непрекъснатите подобрения. И така, какво може да се направи? Какво разглеждаме? Разглеждаме направени независими оценки. В една от тях например се казва: „Вие, фондът, сте склонни да бъдете малко по-оптимистични в прогнозите за растежа на страните, които участват в програмата. Има ли нещо повече, което може да се направи?“ С други думи, ние разглеждаме всички процеси. Достатъчно актуални ли са те спрямо това, което правят другите? И мога да ви кажа, че съм изключително горда от Фонда в този момент, защото ни предстои трудна година, а може би и години, и институцията трябва да бъде трябва да даде най-доброто за своите членове.

Андреа Шалал: Страхотно. Мисля, че трябва да приключим с това, което предстои да се направи, като с това бих желала да Ви благодарим, че бяхте с нас, че се присъединихте към нас в Reuters Next, както и а Ви уверя, че ще очакваме с нетърпение да Ви видим отново скоро.

УД Георгиева: Благодаря Ви много, Андреа. Благодаря Ви!

Pin It on Pinterest