Интервю на управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева за Al-Ahram
Първо, позволете ми да Ви приветствам с добре дошли в Египет и на Конференцията на ООН по изменението на климата, COP27.
Бихте ли разказали за участието на МВФ в COP27, за приоритетите на Фонда и за това какво да очакваме през следващите няколко дни?
Бих искала да благодаря на Al-Ahram за възможността да дам това интервю за вашите читатели. Тъй като конференцията COP27 е посветена на изпълнението на ангажиментите, които са поели всички участници, бих желала да започна с отчет за действията на МВФ.
Изменението на климата оказва огромно въздействие върху живота и препитанието на хората, както и върху стабилността на нашите икономически и финансови системи. Това е причината, поради която това е ангажимент и на МВФ. Ние помагаме на нашите държави членки в целия спектър от действия, които предприемат — от определянето на целите в областта на климата до количественото определяне и прилагането на политики за намаляване на емисиите. Съдействаме също и в адаптирането им към по-честите и опустошителни климатични явления, повишаването на устойчивостта, управлението на рисковете и достъпа до финансиране.
За да можем да направим това, поставяме климата в центъра на работата си, независимо дали става дума за анализ на политики и съвети, развитие на капацитет, аналитична работа или макроикономически и финансови данни. Също така поставяме климата в центъра на нашата работа, когато става въпрос за отпускането на заеми. Неотдавна обявихме началото на функционирането на първия в историята на МВФ инструмент за дългосрочно кредитиране — Доверителният фонд за устойчивост и стабилност, като осигурихме 40 млрд. долара за структурната трансформация, към която страните трябва да се стремят. Три държави — Барбадос, Коста Рика и Руанда — вече постигнаха споразумения на ниво служители на МВФ.
В Египет съм и за да участвам в дискусии по най-важните приоритети на международното сътрудничество.
Първо, знаем, че нито една държава не може сама да спечели борбата с изменението на климата. Само координирани в световен мащаб мерки за смекчаване на последиците могат да забавят темпото и да контролират дълбочината на климатичната криза. Окуражаващ е фактът, че около 140 държави, които съвкупно генерират 91% от световните емисии на парникови газове, са предложили или са определили цели за нулеви нетни емисии до 2050 г.
Но поетите ангажименти все още не са достатъчни. Наше изследване показва, че те ще осигурят само 11% намаление на емисиите до 2030 г. спрямо нивата отпреди 2019 г., докато ние се нуждаем от 25-50% намаление, за да ограничим по-нататъшното повишаване на температурата с до по-малко от 1,5°C – 2°C и да избегнем унищожителните последици от изменението на климата.
Трябва да преодолеем тази разлика. Затова повечето страни, особено големите икономики, трябва да повишат целите си за намаляване на емисиите и да ги изпълнят, като прилагат набор от политики за насърчаване на прехода към нисковъглеродни стоки и услуги.
Второ, страните, които са най-засегнати от изменението на климата, трябва да ускорят адаптирането. Съобразеното с климата интелигентно земеделие или инвестирането в устойчивостта на инфраструктурата могат да намалят загубите и да предоставят възможности за развитие. COP27 се провежда на африканския континент, където акцентът върху адаптацията е особено важен.
Въпреки това, след три години на следващи едно след друго икономически сътресения, включително пандемията, много страни разполагат с изключително стеснено фискално пространство и нямат достатъчно средства за инвестиции в областта на климата.
Ето защо третият приоритет е да се увеличи финансовата подкрепа от страна на международната общност, за да се помогне на уязвимите страни да обезпечат финансово тези свои усилия. Публичните средства могат да помогнат при осигуряването на критично важни инвестиции, а също така и да намалят рисковете за частното финансиране, което е от жизнена важност за постигане на нивата, необходими за смекчаването на последиците и адаптацията в развиващите се страни.
По време на годишните срещи на МВФ и Световната банка говорихте много за световните кризи. Къде се нарежда изменението на климата?
Политиците, които се събират на COP27 в Египет, са изправени пред свят, който се е променил драстично през последните години. Преживяхме поредица от сътресения — първо пандемията, след това нахлуването на Русия в Украйна. Надеждите ни за стабилно икономическо възстановяване след пандемията бяха унищожени от необузданата инфлация и кризата с разходите за живот.
Тези сътресения доведоха до повишаване на цените на храните и горивата навсякъде. Въздействието им варира от глад, широко разпространен в твърде много от уязвимите страни, до енергийна криза в Европа. И е все по-трудно да се справим с тези предизвикателства в един значително по-фрагментиран свят.
Изменението на климата засилва тези сътресения. То представлява екзистенциален риск за човечеството. Само през тази година станахме свидетели на безпрецедентни наводнения в Пакистан, горещи вълни в Европа, пресъхнали реки в Китай, суши в Африка и др. И ситуацията ще продължи да се влошава.
Това превръща победата в борбата с изменението на климата в първостепенен глобален приоритет. Тя изисква сътрудничество дори в контекста на геополитически напрежения — трябва да действаме бързо и да действаме заедно.
Египет е третата африканска държава след Южна Африка и Мароко, която е домакин на COP. Смятате ли, че това е знак за важността на фокусирането върху проблемите на изменението на климата в африканския регион?
Позволете ми да започна с признание към ръководството на африканския континент — Африканския съюз, политиците в националните правителства, бизнеса и гражданското общество — за включването на изменението на климата в програмата за икономически растеж в региона. Макар че приносът на Африка към глобалните емисии е само 3%, континентът страда непропорционално от уязвимост по отношение към климатичните промени. Това прави адаптирането естествен приоритет номер едно за континента.
Бих искалa да подчертая изключителното значение на международната помощ в подкрепа на действията на Африка в областта на климата. Континентът спешно се нуждае от значително финансиране в борбата с изменението на климата, далеч повече от съществуващите финансови ангажименти по въпросите на развитието.
Но има и добри новини. Силните политики в областта на климата могат да помогнат за решаването на други приоритети за растеж и развитие. Например, съобразеното с климата управление на публичните финанси и инвестиционните програми насърчават отчетността, прозрачността и по-ефективното изразходване на средствата. Това може да увеличи вътрешните приходи и да мобилизира външно финансиране от донори и частния сектор. Което е печелившо за всички.
А съобразените с климата техники и технологии в земеделието водят до увеличаване на добивите, повишаване на продоволствената сигурност, по-добро хранене и по-силен износ. Отново – печелят всички.
Какви са оценките на Фонда за свързания с климата финансов недостиг в нововъзникващите икономики и в Африка, включително в Египет? И как страните могат да финансират инвестиции, свързани с изменението на климата?
Не е възможно да се посочи конкретно число за недостига на финансиране за климата. Има много променливи, включително съществуващи и нови политики в областта на климата както на глобално, така и на регионално равнище. Темпът на прилагане на политиките също е от значение. Най-общо казано, колкото по-силни са политиките и колкото по-бързо се въвеждат, толкова по-малко финансиране ще е необходимо. Въпреки това, при всеки сценарий, нуждите от финансиране на борбата с изменението на климата в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики са огромни — много стотици милиарди долари само през това десетилетие.
Между 2016 г. и 2019 г. развитите икономики са предоставили 80 млрд. долара годишно на всички нововъзникващи пазари и развиващи се страни, взети заедно. Но само една четвърт от тази сума е отишла за Африка и голяма част от нея е заменила друг вид финансиране за развитие. Като начало е изключително важно напредналите икономики да изпълнят или надхвърлят ангажимента за 100 млрд. долара за финансиране на борбата с изменението на климата за развиващите се страни и да гарантират, че справедлив дял от тях ще отиде за адаптиране.
Частното финансиране е от първостепенно значение за постигане на зелена трансформация. Необходимо е по-тясно сътрудничество между публичния и частния сектор, като особено важна е ролята на международните финансови институции за мобилизиране на частно финансиране чрез капиталови инвестиции и финансови продукти за намаляване на риска.
Нека сега се насочим към икономическата ситуация в Египет. Може ли да ни кажете какво е състоянието на египетската икономика и какъв е ангажиментът на Фонда към Египет, включително по отношение на програмата за икономически реформи? Какво послание имате към Египет и египтяните?
Позволете ми да започна с последния ви въпрос. Египет е невероятна страна с прекрасни хора и огромен потенциал за предприемачество и растеж. Пожелавам ви от все сърце успех в пълното реализиране на този потенциал.
Забавянето на световната икономика, съчетано с по-строгите финансови условия и високите цени на суровините, води до трудни икономически последици в много страни по света и Египет не прави изключение. Ето защо работим в тясно сътрудничество с правителството по реформите за стимулиране на растежа и създаване на работни места, поддържане на икономическата стабилност, защита на уязвимите членове на обществото, укрепване на устойчивостта на икономиката и постигане на силен и приобщаващ растеж.
Екипът ни, работещ с Египет, наскоро постигна споразумение на ниво служители с правителството по цялостен набор от икономически политики и реформи в рамките на 46-месечно споразумение за разширен фонд на стойност около 3 млрд. щатски долара. Програмата, която подлежи на одобрение от Изпълнителния съвет на МВФ, ще спомогне за катализиране на допълнително финансиране от международните и регионалните партньори на Египет в подкрепа на изпълнението на политиките и реформите.
Убедена съм, че ангажиментът на Египет за фискална предпазливост ще допринесе за запазване на доверието на пазара и ще гарантира, че съотношението на публичния дълг към БВП ще се понижава, като по този начин ще спомогне за създаване на възможности за разширяване на мрежата за социална сигурност за уязвимите групи.
Освен това, тъй като се очаква инфлацията да остане висока в близко бъдеще, паричната политика трябва да запази фокуса си върху ценовата стабилност, като се стреми постепенно да намали инфлацията, която непропорционално засяга бедните домакинства.
Гъвкавостта на валутния курс ще бъде от съществено значение за абсорбирането на външните шокове и запазването на валутните резерви в тези несигурни времена.
В току-що казаното от мен бяха разгледани много технически въпроси на политиката, но основната цел, поради която МВФ се ангажира в Египет в подкрепа на тази програма, е да ускори икономическия растеж на страната.
Това ме връща към първоначалната ми мисъл: потенциала на Египет и неговия народ. И фактът, че всички ние сме тук на COP27 под ръководството на Египет, е свидетелство за този потенциал.
