Интервю на управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева
Рави Агравал: Кристалина Георгиева е управляващ директор на Международния валутен фонд. Преди да се присъедини към МВФ, тя е била главен изпълнителен директор на Световната банка. Г-жа Георгиева е първият човек от развиваща се пазарна икономика, който заема най-високия пост в МВФ. Днес с нас е и Гита Гопинат, първият заместник-управляващ директор на МВФ. Преди това тя е била главен икономист на МВФ.
Мислех да започна със ситуацията в Украйна и глобалните икономически последици от нея. Но преди това, знам, че имате семейство в Украйна, добре ли са те, разкажете ни съвсем накратко?
Управляващ директор (УД): Благодаря Ви за въпроса. Току-що разговарях със семейството си в Харков. Те все още са в безопасност. В района, в който се намират, досега не е имало бомбардировки. Но чуват бомбардировки почти всеки ден по няколко пъти. Засегнати са от повреда във водоснабдяването. Представете си, че сте в многоетажна сграда и нямате вода — ситуацията е много, много трудна. Това, което искам да кажа на тези, които слушат, е, че трудностите на войната са толкова ненужни и толкова ужасни, както и че причините, поради които се случва всичко това, са трудно разбираеми за хората.
Но украинците са народ с невероятен дух. В моето семейство жените са тези, които се държат непреклонно, и посланието, което чувам от тях, е, че ще спечелим тази война. Ще устоим.
РА: Много е хубаво да чуя това, Кристалина, и се радвам, че семейството ви засега е в безопасност. Как МВФ помага на Украйна в момента и какво още може да направи светът?
УД: Нека кажа, че опустошението на украинската икономика ми разбива сърцето. Вероятно ще станем свидетели на свиване, което може да бъде една трета от това, което е било преди войната. Представете си колко трудности създава това на хората. Така че това, което направихме, беше да отговорим незабавно на искането на Украйна за спешно финансиране в размер на 1,4 млрд. Тези средства ще позволят на страната да продължи да функционира. Те са предоставени, за да се гарантира подкрепа за най-уязвимите хора и за да има администрация, която осигурява това, което току-що говорих — вода и електричество, дори в засегнатите от войната райони. Освен това сме в тясно сътрудничество с Украйна относно това как да приложим най-добрите мерки за управление на кризата, така че икономиката да не се срине. Бих казала, че парите са важни, но подкрепата за запазване на функционирането на финансовата система е също толкова важна и моят екип ми каза, че има постоянни ангажименти с украинските си колеги. Понякога разговарят и чуват сирените, които съобщават за поредното въздушно нападение.
Така че властите в Украйна вършат забележителна работа в условията на война. Ние ги подкрепяме в дългосрочен план. Разбира се, всички се молим войната да приключи и тогава ще са необходими огромни усилия за възстановяване. МВФ, разбира се, ще даде своя принос.
РА:. Русия успя да извърши последното си плащане по дълга миналата седмица, но Москва все още дължи около 490 млрд. долара на чуждестранни организации. Какво ще се случи, ако страната не успее да се справи с този дълг?
Първи заместник-управляващ директор: Както споменахте, до момента Русия е извършвала всички плащания по дълга си и разполага с необходимите средства в долари, за да може да продължи да прави това и в бъдеще. В момента все още сме в състояние на война и съществува несигурност относно регулациите и способността за извършване на плащанията, така че това което наблюдаваме по отношение на цените на руския дълг на пазара действително поражда рискове.
Що се отнася до въздействието, което би имала евентуална неплатежоспособност на Русия, мисля, че прекият ефект върху останалата част от света би бил доста ограничен. И тъй като цифрите, които разглеждаме, са сравнително малки в глобален план, тя не би представлявала системен риск за световната икономика. Възможно е обаче някои банки, които имат по-големи експозиции към конкретните активи, да бъдат засегнати негативно. Разбира се, от гледна точка на Русия това ще има последици в дългосрочен план. След обявяването на неплатежоспособност, повторното излизане на пазара крие известни трудности и може да отнеме време.
Може също така да се предположи, че санкциите ще продължат още дълго. Във всеки случай и след края на тази конкретна война. Кристалина, разкажете ни за глобалните икономически последици от руската инвазия. Цените на суровия петрол рязко се повишиха. Още по-тревожен е фактът, че Украйна и Русия са основни доставчици на пшеница, ечемик, дори на торове, и всичко това ще има огромно въздействие върху развиващия се свят. Кои аспекти на тази ситуация в момента ви тревожат най-много?
УД: Нека започна с факта, че Русия нахлу в Украйна, когато световната икономика все още не се беше възстановила напълно от кризата, предизвикана от COVID. Това, към което се стремяхме, е растежът да се повиши, а инфлацията, която се превърна в проблем, да намалее. Вместо това се получи точно обратното. Растежът се понижава. Инфлацията се повишава. И ние оценяваме въздействието на войната и санкциите в различните части на света, в различните категории държави.
На първо място са непосредствените съседи на Русия и Украйна, които имат сравнително слаби икономики. Кавказките държави, някои от Централноазиатските републики, Молдова — те разчитат на търговията и паричните преводи, особено с Русия. В момента те бързо секват. Тези страни са силно засегнати.
На второ място са страните, които приемат бежанци. В момента в съседните страни има 3,3 милиона души, които поставят изисквания към икономиките на тези страни, които — ако войната продължи дълго — ще бъдат доста сериозни.
На трето място са страните, които зависят от вноса на енергия и храни от Русия и Украйна. Енергията, разбира се, предимно от Русия, а храните — както от Русия, така и от Украйна. И това е опустошително за онези от тях с високо ниво на зависимост. Казано много просто, една война в Украйна означава глад в Африка. Така че, когато разглеждаме тези линии на зависимост, това, което правим, е да търсим най-добрите политически действия, които могат да бъдат предприети при различни обстоятелства. Позволете ми да ги формулирам. Първото, което беше важно преди, а днес е още по-важно: да се съсредоточим върху най-уязвимите хора, тези, за които по-високите цени на енергията и храните ще бъдат опустошителни. Насърчаваме държавите да насочат малкото пространство за политики, с което разполагат, към най-уязвимите. Второ, необходимо е да се потърсят начини да се предвиди по-нататъшното развитие на политиките, особено на паричната политика на централните банки, и след това да се направи опит да изпреварите кривата. Какво означава това? Какво означава това? Ако дадена държава има високо равнище на деноминиран в долари дълг, тя трябва внимателно да провери валутните си несъответствия — да помисли за евентуално ранно препрофилиране на дълга си, а не да чака сътресение, което да я засегне пряко. Много от нашите държави членки в момента са по-интензивно свързани с Фонда и мога ясно да заявя, че разполагаме с финансовия капацитет да ги подкрепим. Имаме на разположение около три четвърти от нашия кредитен капацитет от 1 трилион евро. И второ, интензивно се концентрираме върху конкретните политически препоръки, които трябва да дадем на страните, които са изправени пред различни последици от тази криза.
РА: Кристалина, споменахте, че Фондът вероятно ще се стреми да понижи перспективите за развитието на световната икономика. Можете ли да ни кажете доколко и в по-широк план знаете какви са по-големите последици от забавянето на растежа през тази година?
УД: Прогнозите ни за растежа ще бъдат представени в средата на април и тогава ще можем да докладваме по-подробно как оценяваме въздействието на тази война върху световната икономика. Очакванията ни са, че прогнозата ни от началото на годината, а именно леко понижение на растежа за 2022 г. с половин процентен пункт до 4,4 %, ще се понижи още повече, но все пак ще остане на положителна територия. Някои икономики, които бързо се възстановиха от COVID, са в по-силна позиция да посрещнат въздействието на този шок и вероятността за по-положителен растеж при тях е по-голяма. Съединените щати имат сравнително силни фундаментални показатели. Но тези, които все още не бяха излезли от кризата на COVID, които изостанаха още повече, ще бъдат засегнати по-силно. Намирам за особено обезпокоително това, че наслагването на фактори като сътресението от войната в съчетание със слаби икономики ще породи евентуален риск от рецесия в тези държави. Въпросът, който е особено тревожен, е въздействието върху инфлацията. Тя беше висока преди кризата, а сега е още по-висока. Какво означава това? Означава, че ще има въздействие върху реалните доходи на хората и това може да се отрази на търсенето. За много развиващи се пазари затягането на финансовите условия ще бъде огромно сътресение.
Това, което искам да кажа днес, е, че те разполагат с политически мерки за реакция — използвайте ги навреме. Особено загрижена съм за страните с ниски доходи, които са в затруднено положение с дълга. През 2015 г. бяхме обезпокоени, че близо 30 процента от държавите с ниски доходи са в затруднено положение по отношение на дълга. А сега се намираме в ситуация, в която този процент се е удвоил.
В момента близо 60 процента от държавите да близо до предупредителния оранжев цвят, който обозначава затруднения в изплащането на дълга. Представете си само какво е въздействието върху тези държави на забавянето на световната икономика и ускоряването на инфлацията като политическите действия, правилно предприети за справяне с инфлацията, но задушаващи и водещи до обратен ефект.
РА: По образование сте икономист по въпросите на околната среда. Какво ще кажете за глобалния стремеж към постигане на нулеви нетни въглеродни емисии? Как стимулирате света да си сътрудничи в тази област, след като не може да си сътрудничи в нещо, което е много по-ясно формулирано?
УД: Това е много актуален въпрос за всички нас, защото климатичната катастрофа на практика застрашава съществуването ни и избягването ѝ е в интерес на всички. Когато погледнете пандемията, ние призовахме за 50 милиарда, за да я превърнем в ползи за трилиони. Същото е и когато говорим за климата.
Развитите икономики поеха ангажимент за финансиране в размер на 100 милиарда годишно от 2020 г. нататък, но все още не сме видели тези средства да се материализират. Те трябва да отидат в развиващия се свят, за да му помогнат да се справи с намаляването на емисиите и адаптирането към климатичните рискове. Това, което според мен беше и продължава да бъде окуражаващо, е, че частният сектор най-накрая разбра това послание. Беше удивително в Глазгоу да видя присъствието на финансови министри, централни банкери и представители на частния сектор, финансови институции в мащаб, какъвто не съм виждала на среща за климата до момента.
Затова смятам, че институциите като МВФ, но и други, носят огромна отговорност да изложат икономическите аргументи в полза на действията в областта на климата и да демонстрират много убедително ползите от тези действия за всички. Ние правихме това, като предложихме много проста и ясна рамка за това как светът може да се обедини в областта на климата, която изпрати ясен ценови сигнал, че емисиите трябва да намалеят. С други думи, говорим за цената на въглеродните емисии. Като икономисти знаем, че когато имаш подходящ стимул, потребителите и производителите променят поведението си. Ние дори поставихме количествена линия. Казахме: днес тя е около три до четири долара за тон, а до 2030 г. трябва да бъде 75 долара. Навсякъде трябва постепенно да вървим в тази посока.
Казахме също: необходими са публични инвестиции. Трябва убедително да вградим намаляването на емисиите в устойчивостта на климата и да го използваме в мащаб, който наистина да промени пътищата, но най-вече да премахне пречките за активизиране на частните инвеститори.
И на трето място: данни за финансовите институции. Необходимо е оповестяването на свързаните с климата рискове за финансовата стабилност да бъде видимо за лицата, които вземат инвестиционни решения.
Работим по всички тези фронтове.
И всъщност трябва да добавя още един въпрос, който вероятно е още по-важен в тази среда на високи цени на енергията: необходимостта да компенсираме губещите. Преходът трябва да бъде справедлив. Трябва да признаем, че някои печелят, но други губят от него. И едно справедливо общество, в рамките на отделните държави и между тях, ще ни позволи да преминем през този момент на трансформация на много ниска цена. Притеснявам се не толкова, че през тази година ще видим известно увеличение на емисиите поради използването на въглища — на каквито и да е налични енергоносители. Притеснявам се много повече, че тази година сякаш откъсваме поглед от темата. Не можем да си го позволим.
Така че основното ми послание към аудиторията е, че трябва да се научим да се справяме с повече от една криза едновременно, защото живеем в свят, който е по-податлив на сътресения, и ние във Фонда имаме огромна роля в поддържането на способността на нашите 190 държави членки да разговарят помежду си и да постигат консенсус по огромните предизвикателства, пред които е изправен светът.
