Имперската „Красная звезда“: как се появява първият съветски дирижабъл

В края на Гражданската война през 1920 г. съветското правителство решава да попълни въздушния си флот с дирижабли.

Тъй като индустрията е в руини, първоначално се възползват от царското наследство.

Първият руски дирижабъл в дореволюционна Русия се издига в небето през 1908 година. Построяват го след изучаване на чуждестранния опит, основно френския. Той носи баналното название „Учебний“, което всъщност говори за действителното му предназначение: на него се обучават бъдещите пилоти. „Учебний“ има дължина 40 м и се движи със скорост 21 км/ч, пише „Российская газета“.

Планирано е да не се строи втори дирижабъл, а да се купи готов от чужбина – по-конкретно от Франция. Той е придобит от военното министерство и получава названието „Лебед“ (дължина 61 м, скорост от 36 км/ч).

Третият дирижабъл – „Кречет“, отново е руско производство. Той развива 43 км/ч и има дължина от 70 метра.

Към началото на Първата световна война в Русия флотът от дирижабли се състои от 21-23 единици. С точност е установено (всички данни и названия са известни), че 8 от тях са руско производство, а останалите са закупени от Франция, Германия, Англия и Швеция. За сравнение – в същия момент Германия има 18 дирижабъла.

И така, през 1920 г. дошлите на власт болшевики решават да проучат възможността за използването на дирижаблите за военни цели. Проверката на хранилищата и складовете дава плачевни резултати. Всички летателни апарати от газобалонен тип са в неизправност поради липса на подходяща поддръжка. Единственият дирижабъл, който е обявен за годен за ремонт, е Astra-XII, закупен през 1913 г. от Франция. Този апарат успява да издържи известно време, но през 1915 г. е изтеглен в резерва, разглобен и складиран.

След възстановяването на обвивката и гондолата върху него се появява надпис „Красная звезда“. По време на ремонтните дейности е прегледана цялата му механика и е направено ново окачване. На 23 ноември 1920 г. в обвивката е изпомпан газ и пуснат на елинг близо до село Сализи край Петроград.

Основните характеристики на дирижабъла са 78 м дължина, 5,5 т товароподемност, както и два двигателя, развиващи скорост от 59 км/час. На борда на „Красная звезда“ могат да се качат до 12 души.

Изпитателните полети започват според някои данни в самия край на декември, а според други – на 3 януари 1921 година. Провеждат се 6 полета, в които „Красная звезда“ прекарва във въздуха 16 часа. За съжаление седмият полет завършва с катастрофа. След това СССР дълго време не се завръща към строенето на дирижабли. А през 1932 г., заедно с други серийни, е построен още един дирижабъл със същото название. Неговата „съдба“ е по-хубава. Новата „Красная звезда“ е известна още с абревиатурата B-3. Този апарат успешно и интензвивно се използва повече от 4 години и е изведен от експлоатация в края на 1936 година.

източниик: RUSSIA BEYOND БЪЛГАРИЯ

Pin It on Pinterest