Илин Савов: Забраната на социалните мрежи няма да спре радикализацията на децата

Според експерта дигитални престъпни структури инвестират стотици милиони в алгоритми и автоматизирани системи за откриване на уязвими жертви, а пълните забрани могат да изтласкат децата към още по-трудни за контрол затворени групи

Дни след бруталното убийство на Младежкия хълм в Пловдив темата за радикализацията на деца и младежи в интернет отново излезе на преден план. В събота вечерта МВР задържа 18 души в частен клуб със забранена символика. Има подозрения за принадлежност към международна неонацистка мрежа, а няколко от задържаните са криминално проявени и осъждани.

Как дигиталната среда може да бъде използвана за въвличането на млади хора в радикални общности и как децата могат да бъдат предпазени коментира проф. Илин Савов, заместник-ректор на Академията на МВР.

Според него онлайн радикализацията не е изолиран български проблем, а глобално явление, което се разраства паралелно с развитието на дигиталните технологии.

„България не е изолиран случай“

Савов припомни, че международните правоохранителни организации от години предупреждават за насочването на радикализирани групи към деца.

„Ако погледнем хронологията назад във времето, през 2016 г. Интерпол предупреди за такива групи, които се създават в дигиталното пространство. Впоследствие Европол и ФБР предупреждават навсякъде по света, че радикализирани групи започват да насочват своето внимание именно към децата“, посочи той.

По думите му развитието на изкуствения интелект може допълнително да ускори този процес и да затрудни навременната реакция срещу заплахите.

Престъпните структури инвестират стотици милиони в технологии

Като едно от основните предизвикателства Савов определя огромния финансов ресурс, с който разполагат дигиталните престъпни структури.

Според него дигиталната престъпна икономика генерира милиарди, докато бюджетите на държавните структури за сигурност са ограничени.

„Тук вече идва моментът, в който дигиталните престъпни консорциуми инвестират стотици милиони за усъвършенстване на алгоритми и автоматизирани бот системи, които разпознават жертвите в много по-ранна фаза, отколкото ние можем да го направим“, обясни Савов.

Технологичното предимство според него позволява потенциално уязвими деца да бъдат идентифицирани и въвлечени още преди родителите или институциите да разпознаят признаците за опасност.

От чувството за принадлежност до затворените чатове

Експертът описва процес, който нарича „идеологическа хибридизация“. При него първоначално се подбират потенциални жертви, след което у тях се създава усещане за уникалност и принадлежност.

Следващият етап може да бъде преминаването към затворени чатове и форуми.

„Там започва утвърждаването им в затворени чатове и форуми, където не се комуникира с хора, а се комуникира с предварително подготвени автоматизирани ботове, за да могат да настроят младите хора към по-радикални мерки и агресия“, обясни Савов.

Най-уязвими са децата, които остават сами

В продължение на шест години Савов е участвал в обучения на повече от 29 000 деца в страната. Наблюденията му показват, че особено уязвими могат да бъдат младите хора, които не получават достатъчно внимание и подкрепа в семейната среда.

„Някъде там, в стаята с телефона им, рискът влиза през екрана. Не на улицата, в читалището или пред училището“, посочи експертът.

Според него проблем възниква и когато родителите не могат да разпознаят предупредителните сигнали, учителите не знаят по какъв начин да съобщят за тях, а между институциите липсва достатъчно бърза координация.

Социалните мрежи сами по себе си не са проблемът

Савов смята, че акцентът трябва да бъде поставен върху обучението на децата как безопасно да използват дигиталната среда.

По думите му младите хора трябва да разбират как функционират социалните мрежи, какви данни събират приложенията, как могат да бъдат проследявани действията им и как да разпознават опасно поведение и потенциални онлайн хищници.

„Това, на което аз ги обучавам, е да погледнат реалността. Какво представлява социалната мрежа, какво им предлага, как приложението, което инсталират в телефона си, може да следи техните действия, как могат да се предпазят сами и да разпознават педофилите“, каза той.

Пълната забрана може да доведе до обратен ефект

По отношение на идеята за ограничаване на достъпа до социални мрежи за деца до 16-годишна възраст Савов изрази несъгласие с въвеждането на подобни мерки без достатъчно експертно обсъждане.

Според него забраната сама по себе си няма да премахне рисковете. Напротив – тя може да доведе до преместване на комуникацията в затворени чатове и групи, които са значително по-трудни за наблюдение.

„Когато забраним социалните мрежи и децата не са предупредени какво следва, когато се отделят в затворени чат канали, които държавата няма как да забрани всички, тогава ще дойде най-големият проблем“, предупреди Савов.

Той подчертава, че ограничителните мерки трябва да бъдат придружени от образование и ясно обяснение на рисковете.

„Това е наистина много важен момент – да разберем, че когато забраняваме нещо, първо трябва да го обясним. Забраната е само спирка към поредния риск в дигитална среда“, категоричен е експертът.

Необходим е общ подход срещу онлайн радикализацията

Според Савов ефективната превенция не може да бъде задача само на полицията или училищата. Необходимо е взаимодействие между институциите, родителите, преподавателите и обществото.

Вместо единствено да се ограничава достъпът до определени платформи, усилията трябва да бъдат насочени и към изграждането на дигитална грамотност, ранното разпознаване на рисково поведение и създаването на механизми за бърза реакция при признаци за въвличане на деца в опасни онлайн общности.