Общество

Икономиката на ЕС страда от санкциите срещу Русия

За ситуацията в областта на промишленото производство в ЕС с оглед на поетия от Брюксел курс към разкъсване на търговско-промишлените връзки с Русия – Част 1

Докато председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен говори от трибуната на Европейския парламент за правилността на избрания от ЕС курс за приключване на сътрудничеството с Русия, икономическите индикатори и реакцията на бизнеса на рязко променилите се условия на стопанската дейност показват обратното.

В опит да ограничи инфлацията, ЕЦБ е принудена да затегне парично-кредитна политика. От началото на 2022 г. са взети общо 10 решения за повишаване на основния процент на рефинансиране. През септември 2023 г. той достигна 4,5%, което стана най-висок показател от момента на въвеждането на еврото.

В същото време, в контекста на антируската санкционна политика, Брюксел значително намали дела на руските енергоносители във вноса. Така, ако през второто тримесечие на 2022 г. месечният внос на петрол от Русия възлизаше на 8,7 млн. тона, а на природен газ – 5,1 млн. тона, то през второто тримесечие на 2023 г. този показател намалява до 1,6 млн. тона и 2,5 млн. тона съответно. Последвалото увеличение на разходите за енергоносители се отрази негативно на основните промишлени отрасли в Европейския съюз.

Според данните на Евростат индексът на промишленото производство на ЕС е спаднал с 2,4% през юли 2023 г. спрямо същия период на предходната година. Забавянето на темповете на растеж в добивната промишленост е 8%, в преработващата – 1,8%. Производството на продукти за междинно потребление намалява с 5.5%, на дълготрайни потребителски стоки – със 7.3%, а производството на енергия намалява значително. Сред страните най-голям спад на промишленото производство през посочения период е отчетен в България (-11,5%), Естония (-9,5%), Латвия (-8,6%), Литва (-7,8%), Люксембург (-7,1%) , Швеция (6,9%), Словения (-6,4%).

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest