Христо Ганев – човекът, който имаше какво да каже на българския народ
На 97-годишна възраст напусна този свят известният български писател и сценарист Христо Ганев.
За мнозина той е просто част от историята на българското кино, може би от най-добрата му част. Но за тези които го познаваха ще остане освен това усмихнатият, умен и честен човек Христо, който имаше какво да каже на нашия народ и до голяма степен успя да го каже. Нещо, което не се е отдавало на всички автори.
Ще споменем само „А бяхме млади“, „Животът си тече тихо“, „Басейнът“. Но в творчеството му има много други игрални и документални филми, сценарии за анимационни филми. Богатата му биография всъщност не е само и единствено творчество за киното. Може би по-ценно от изкуството, което създаваше, е качеството му да бъде безкомпромисен съдник на времето. Без да раздава присъди по вестници и телевизионни интервюта, както много наши съвременници, той успяваше да създаде у своите приятели и познати усещането, че думите му имат особена тежест. Много пъти съм чувал в ежедневен разговор забележката: „Христо не би го казал така“ или „Христо не би го направил“. И у всички присъстващи, които познаваха Христо Ганев веднага възникваше усещането, че са се срещнали с морален съдник, който без да раздава присъди, успява да внуши у хората усещането за това кое е справедливо и до кое честният човек не трябва да се докосва.
Днес, когато девалвацията на думите все повече ни навежда на мисълта, че думите сами по себе си, нищо не значат, ако зад тях не прозира биографията на този, който ги е изрекъл – такива хора като Христо Ганев са жизнено необходими на нашето общество. За съжаление времето не подбира кога трябва да ни напуснат. И да оставят у нас тъгата, че трудно ще ги заместим в обществените отношения. За изкуството не говоря- сигурно ще се появят нови творци. Но моралът и вярата в доброто не се взимат назаем. Тях трябва да ги намерим в такива, които биха наследили хора като Христо Ганев.
Дълбок и искрен поклон пред паметта на Христо Ганев.
