Храмът „Василий Блажени“ отбелязва 460 годишен юбилей

Съборът „Свети Василий Блажени“ е една от най-известните забележителности не само в Москва, но и в цяла Русия.

Разположен е на Червения площад, заобиколен от кулите и стените на Кремъл. Храмът е наречен „Събор Покров Богородичен на Рова“, тъй като до 1813 г. Кремъл е бил защитен от отбранителен ров.

Според съвременната хронология, Храмът е издигнат на 12 юли 1561г. по заповед на цар Иван Грозни в чест на превземането на град Казан в деня на Покров Богородичен и окончателното отблъскване на татарското нашествие в Русия. Строители на храма са Посник Яковлев и Барма. Около шатровиден централен купол са изградени кубетата на още осем отделни църкви, обединени в приказно красив ансамбъл, с елементи на стара руска и източна архитектура. Легенда разказва, че когато Иван Грозни видял прекрасната постройка, наредил да ослепят създателите й, за да са неспособни да изградят подобна красота никога повече. Това по-скоро е измислица: по-късно Постник изгражда Благовещенския събор, както и стените и кулите на Казанския кремъл.

Второто име на паметника – събор „Василий Блажени“ – не е случайно. Московският юродив Василий притежавал дарбата да предвижда и предсказал пожара през 1547 г., в който била унищожена почти една трета от Москва. Почти целия си живот той прекарал в лишение – ходел без дрехи и обувки, дори и в най-студените дни, нямал дом. Когато починал, бил опят от митрополит Макарий, а на гроба го отнесъл самият Иван Грозни с болярите си.

След канонизацията на Василий през 1588 г. към събора била пристроена десета църква, където пренесли мощите му и целият ансамбъл получил названието „блажени“.

Съборът няма аналози в света, казва протоерей Леонид Калинин, председател на експертния съвет по църковно изкуство, архитектура и реставрация на Руската Православна църква.

“Това е уникално многообемно пространство, което няма преки аналози нито на изток, нито на запад. Съборът бележи нов етап в развитието на руската архитектура, която, възприемайки своята самостоятелност и самобитност от Владимиро-Суздалска Рус, скъсва безкръвната връзка с византийската пъпна връв, като същевременно запазва традициите на вселенското Православие “, – казал Калинин.

В архитектурно отношение в Събора е заложен дълбок религиозен символизъм, свързан с идеята за Новия Йерусалим и по скоро описаното в Откровението на Йоан- Небесно Царство. Дълбокият религиозен смисъл на числото 8, колкото са кулите на събора, разположени около централния купол и образуващи осемвърхова звезда, е свързан с деня на Възкресението Христово, който според древния еврейски календар е осмият ден, а също така и с обещаното (осмо) Небесно Царство, последващо второто пришествие на Христос.
Има и друга легенда свързана с изящната красота на храма „Василий Блажени”, в която се разказва, че Наполеон бил толкова впечатлен от постройката, че изпитал неистово желание да я демонтира и да я пренесе в Париж. И тъй като това било невъзможно, когато изтеглял войските си от Москва той наредил храмът да бъде сринат до основи. Наполеоновите войници сложили навсякъде в храма барут, но непосредствено след запалването на фитилите завалял чудотворен дъжд, който бил краткотраен, но толкова проливен, че угасил фитилите и предотвратил експлозията.
Не само легенди разказват за чудодейната сила на Събора. Има не един случай, в който той успява да оцелее, въпреки всички превратности в Русия и опитите да бъде разрушен.

Един от тях е в началото на XX век, когато Съборът е бил нарочен да бъде унищожен от болшевиките, „култовото съоръжение“ в самия център на града пречело на младата съветска власт. През 1918г. имуществото на Храма е конфискувано, свещеникът е разстрелян, камбаните са претопени, по чудо се е запазила една, която и до днес носи звуците на 16 век. В края на 1920-те години било решено храмът да бъде съборен. В негова защита се изправя архитектът и реставратор Петър Барановски – той дори изпраща телеграма на Сталин. Така Покровският събор не е съборен, но защитниците му били репресирани.

Непосредствено пред Събора се издига паметникът на Минин и Пожарски, герои от народната съпротива срещу полското нашествие през XVII век.

През 1923 г. тук е открит Исторически архитектурен музей, а през 1929 г. той става филиал на Държавния исторически музей. В началото на 1990-те години в Храма отново започват да се провеждат църковни служби, включително и в параклиса „Василий Блажени“.

През 1990 г. Съборът е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Катедрала „Свети Василий Блажени“ - Москва | музей, интересно място, Световното наследство на ЮНЕСКО, Руска православна църква, постройка от 17-ти век, постройка от 16-ти век, object of cultural heritage of federal importance (
Екскурзии и почивки до Василий Блажени
Човекът, убедил Сталин да запази храма "Свети Василий Блажени" - Russia Beyond България
Катедралата "Св. Василий" в Москва
Москва на бързи обороти
Изграждане на катедралата е васитно блажено в какъв път. Покровски катедрала (Църква Босилел Блажен)
Икона на св. Блажен Василий, московски чудотворец. Свети Василий Чудотворец

Източници:

www.vesti.ru

https://rezervaciq.com/zabelejitelnosti/saborat-pokrov-bogorodichen-ili-hram-va/328
https://bg.rbth.com/culture/2016/07/12/vsichko-koeto-tryabva-da-znaete-za-nay-izvestnata-crkva-v-rusiya_610627

Pin It on Pinterest