Харалан Александров: Асен Василев, като пее „Хубава си моя горо“, приобщава и „харвардския“ Кирил Петков към селото, Радев си е в селото от самото начало

Харалан Александров, политически антрополог, в „Беновска пита“ във facebook.com/iliana.benovska и в youtube.com/Беновска пита-Радио К2 и  по Радио К2 на 93.9MHz на 27-ми ноември 2021 г., заяви позиции по следните теми:

Преговорите за изработване на коалиционно споразумение между ПП, БСП, ИТН и ДБ.

    Харалан Александров започна разговора с думите: „Ти си единственият, който ме титулува политически антрополог, аз съм социален антрополог. Но тъй като твоето предаване е силно политизирано, нека да приемем, че от време на време имам озарения по повод на политическия живот, който е част от социалния! Ясна е разликата между социален, политически и културен, това са отделни струи в голямата наука за човека!“.

   „От името на социално-политическата антропология, хайде да направим един разбор какво се случва 6 дни след като президентът Радев беше преизбран за втори мандат, макар и с нищожна избирателна активност?“, попита Беновска. Харалан Александров отговори, че има елемент на успокояване и нормализация, каквато потребност стои пред обществото. Обективните причини за това са, че България навлиза в поредица от кризи, които са били зле управлявани от служебното правителство на президента Радев. Субективната причина е, че хората са много изтощени от конфронтация, омраза, отчаяние и безизходица. Той добави: „Хората се нуждаят от надежда и в този смисъл голямата светлина, която блесна на политико-социалния небосклон е новият политически проект, който е на власт или поне се опитва да влезе в ролята на управляващ!“. Водещата попита своя гост дали говори с ирония. Той отговори, че наистина иронизира, защото е българин, а ние имаме травматичен опит с подобен тип неща.

   „Но нали и Кирил и Асен са българи?“, продължи Беновска. Събеседникът ѝ отговори: „Те са хибридно явление. Аз имах възможност да говоря с тях, те носят нещо небългарско и това е голям шанс. Една от характеристиките на поведенческо ниво, а и на когнитивно, специално на Кирил, който е в центъра на надеждата на новото спасение, е неговият отказ да се свърже с мрака в българската душа, с песимизма, с отчаянието, със скептицизма, с всички тези характеристики, които ние с неизбежност носим, защото са натрупани в нас през годините! И сега той изведнъж през своето лъчезарно и слънчево присъствие, усмихнато може би е ключовата дума, се опитва радикално да смени дефиницията за промяна от нещо, което носи несигурност, тревога, упадък и загуба, към нещо, което е хубаво, добро и радостно. Много се надявам да успее! Той просто няма тази валентност, с която се скача вирусът на отчаянието и песимизма!“.

    „Като спомена мрака, нека видим коментара на седмицата, защото ние точно около тази тема се въртим, но ме учудваш, че сме стигнали поотделно до тази мисъл!“, продължи Беновска и пусна коментара за днешното предаване:

/////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

Беновска: Президент Радев, страх ли ви е от Конституцията? Скоро „звукът на тишината“, на мълчанието, ще избухне!

Президент Радев, на 21.11.21-ва, на балотаж с ректора на ректорите проф. Анастас Герджиков, се добрахте до 2-ри мандат президент на България. Успяхте – „по джантите“ на шеф Андре Токев, с коремни възземания, с лицеви опори, с вдигнат юмрук  – „президентската корона“ да остане още 5 години на главата ви.

Не ви връчих, в знак на уважение и доверие, здрава българска ябълка, както постъпих преди 5 години, защото Конституционният Съд на Република България символично постанови, че вашата здрава червена българска ябълка – вашият „портрет на Дориан Грей – Румен Радев“ – е изгнила. Защотo дрогиран от властта си, нарушихте Конституцията на Република България.

Опитах да ви дам Конституцията. Да я изучите. За да спазвате върховния закон на родината ни. Но, вие, президент Радев, панически отказахте да я вземете. Страх ли ви е от Конституцията? За Президентството ви, Конституцията да не е отровната книга от „В името на розата“ на Умберто Еко?

Вие, президент Радев, избягахте от Конституцията.

Но. Пък, тропнахте едно право хорце с новите кандидати за власт.

„Хороводка“-та беше вашата любима съпруга Деси. И, понеже, тя „се бара“ меломанка,  ще ви напомня, Румен и Десислава Радеви, и сие какво ви чака 2-рия мандат. 

В една софт-рок класика от 1964 г.  – „Звукът на тишината“, на Саймън и Гарфанкъл – се разказва за „хора, които говорят без да продумат, слушат без да се чуват, пишат песни, без с глас да ги пеят“, за „пророческите думи, прошепнати в звука на тишината…“ Но. Румен и Десислава Радеви, и сие. Звукът на Тишината, мълчанието, винаги избухва. Като пружина, която дълго си притискал със сила…:

„Здравей, мрак, стари мой приятелю. Дойдох отново да говоря с теб. Заради видение, промъкнало се тихо, посяло семената си, докато спях. И видението, което беше посадено в съзнанието ми, все още стои там – в звука на тишината…

В сън неспокоен вървях сам. По тесни калдъръмени улици. Под ореола на улична лампа. С вдигната яката срещу студа и влагата. Когато очите ми бяха пронизани от светлината на неонов лъч, който разцепи нощта и докосна звука на тишината…

И в голата светлина, аз видях десетки хиляди хора, може би, повече… Хора, които говореха без да кажат нищо. Хора, които слушаха без да чуват. Хора, пишещи песни, които с глас никога не пеят. И никой не се осмели да наруши звука на тишината…

„Глупаци, – казах аз – вие не знаете! Тишината се разраства също като рака! Чуйте думите ми, на които мога да ви науча! Хванете ръцете ми, които ви протягам!“

Но, думите ми падаха като тихи дъждовни капки. И отекнаха в кладенците на мълчанието… И хората се кланяха и молеха на неоновия бог, който бяха създали…

И знакът проблесна с предупреждение. И думите се сляха в изречение. И на знака пишеше: „Думите на пророците са написани по стените в метрото и по стените на домовете…“

И се прошепват в тишината…““

Президент Радев. Много скоро „тишината на мълчанието“ ни ще избухне…

Президент Радев, страх ли ви е от Конституцията? За Президентството ви, Конституцията да не е отровната книга от „В името на розата“ на Умберто Еко?

Аз съм Беновска. И питам.

//////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

     Беновска продължи: „Ще направите ли едно изследване има ли затаено мълчание?“. Харалан Александров отговори, че има, само че то се удавя в думи. Беновска попита: „Взехте си едно знаменце, защо го направихте?“. Събеседникът ѝ отговори: „Мисля, че по невротични причини имам нужда да си играя с нещо!“. Беновска попита: „Или може би сте патриот?“. Харалан Александров отговори, че не се ангажира с подобно самоопределение. Това би звучало много самохвално. Той обаче подчерта, че проблематизира патриотизма в нашата култура, не е много ясно какво точно означава да си патриот и започва да става неприлично този тип себеопределяне.

   Харалан Александров обясни, че българското общество не  изследва себе си, не задава въпроси, а дава отговори преди да е задало въпросите и добави: „Питате ме дали ще направя изследване, може да направя, но то няма да е полезно. Получаваме поне два различни отговора на това как трябва да изглежда нашето бъдеще и тези отговори се изливат върху нас във вид на логорея от думи и изречения, включително преговорите за съставяне на правителство, които са фатално важни предвид кризите, в които потъваме, те започват да изглеждат като коледна приказка!“.

     Александров обясни, че по време на дискусиите около коалиционното споразумение са се откроили и добри идеи, например в сферата на регионалното развитие предложението за децентрализация е добро. По отношение на здравните и социални политики също има добри идеи. Друг е въпросът дали те могат да се осъществят, защото ние не можем да въобразим едно щастливо бъдеще и да започнем дружно да го изпълняваме. Ние сме в ситуация на оцеляване. Социалният антрополог обясни: „Според мен част от психологическия смисъл на този разказ, на това публично упражнение, което иначе трябва да бъде приветствано, е да държи в сферата на въображението, на фантазията, на надеждата и на очакването групата колкото може по-дълго. Говоря за тази малка група хора, които избраха да гласуват!“.

   „Но в тази приказка има и един нощен момент, агенция ПИК разкри едно среднощно посещение на Кирил и Асен при Корнелия Нинова!“, продължи Беновска. Харалан Александров отговори: „Както току що чухме с твоя добър превод, за което те поздравявам – нощта е наш приятел. Тъмнината е приятел на българската политика! Само в мрака може да се случат част от тези неща. И това не го казвам осъдително, казвам го, защото идеята, че всички договорки могат да бъдат радикално разкрити, е точно толкова безумна, колкото идеята за нулева корупция, при положение че корупцията е част от тъканта на социалния договор! В този смисъл трябва да приемем, но това е въпрос на социална и културна зрялост, че политиците имат право да се видят на 4 очи и да решат тези неща спокойно без публичния натиск. Но този процес на говорене за прекрасното бъдеще е много повече продължение на предизборната кампания на ПП, която очевидно ще бъде един безспирен поток от оптимистични слова, които ще се развиват лингвистично все във възходящ ред! Имаме онтологичен конфликт между прекрасния свят на нашите фантазии и въображения, който те така добре изиграват и се опитват да хванат в това радостно хорце да хванат и други хора за ръчица, и ударите на материалния свят! Това е малко като в дуалистичните ереси, които имат гностически корен – имаме един съвършен свят, който е божествен и има един материален свят, в който са потънали божиите искри и трябва да бъдат изровени от него и освободени. Така че тази дихотомия, това напрежение ще продължи с нас, защото, и това е културен проблем, а не проблем на Кирил и Асен, новата двойка просветители и будители, защото ние отказваме да живеем в реалността! Ние нямаме обяснителни модели, които да ни помогнат да приемем реалността в цялата ѝ сложност и несъвършенство и да започнем да я променяме и подобряваме!“.

Спекулациите около фигурата на бъдещия транспортен министър.

   „Ти каза, че Кирил и Асен продължават успешно своята предизборна кампания, спомена, че ще има корпоративно поглъщане на другите партии, спирам се на една новина, която не е потвърдена. Знаеш, че Николай Събев, собственикът на „Еконт“, беше посочен лично от Кирил Петков като бъдещ транспортен министър. Сега на сцената излиза Гроздан Караджов. Между другото Николай Събев направи удивително добър резултат в Русе и областта. Това не е ли политико-корпоративно поглъщане? Той е най-голям дарител, даде над 300 000 лева на кампанията, човек с опит и сега – аут?“, попита Беновска. Харалан Александров отговори, че това не е въпрос от неговата компетентност. Според него изборът на новата коалиция за позиции ще бъде предмет на много прагматични договорки. Той заяви: „Идеята, че можеш да уеднаквиш финансовата инвестиция в един политически проект с политическата инвестиция е очевидно несъстоятелна. Аз не знам какъв политически капитал носи със себе си Гроздан Караджов, понеже го познавам по стечение на обстоятелствата, като повечето оператори на политическата сцена, но да кажа, че човекът определено разбира от пари и финанси, но разбира и от политика. Той носи и двете характеристики и може да се окаже, че зад него стои значим политически капитал, който е много важен!“.

   Беновска обясни: „Аз не споря за кандидатурата на Гроздан Караджов, просто ми се струва леко неетично, че Николай Събев някак го „поглъщат“!“. Събеседникът ѝ отговори: „Нека не се нагърбваме с моралните и етични тревоги на хората, които ще правят правителство, а да ги оставим на тях!“.

Има ли проблеми от етичен характер в преговорите между четирите партии?

   Харалан Александров заяви, че ако има етичен проблем, той е в рязката промяна, почти полярна, на отношенията между партиите. В предизборната ситуация ПП на практика е „изсмуквала“ всички останали партии. Те са понесли значими щети, в някакъв смисъл са били придобити части от тях в електорален план, което не е осъдително в контекста на политическата игра и никой не може да обвини хората, че са избрали да гласуват за „новите“, а не за „старите“. В момента обаче ситуацията е променена. Тези, които са били асимилирани, остатъците от тях в момента се оказват в силна позиция, защото, за да се случи сглобката, трябва да бъдат валидизирани като значими актьори. Петков и Василев се опитват да изиграят тази операция чрез постоянно валидизиране и позоваване на техните ценности. Александров обясни: „Те казват „това са едни добри хора“, за да може травмата и мъката от „касапницата“, която им устроиха в политически план, да бъде преживяна, раните да зараснат и да се подредят в това управление. Това е много важно да стане и в този контекст смиреното посещение по нощите при Корнелия Нинова е много добър ход, защото Корнелия очевидно е в силна позиция. Парадоксално, след като дълго време я атакуваха и крадяха парчета от нейната партия, след като всички разбрахме, че Радев е работил срещу партията, която го издигна, сега тази партия трябва да бъде опазена на всяка цена, защото може да се взриви отвътре под натиска на вътрешната опозиция. Ако се разпадне БСП или ДБ, която също не е в добро състояние, два от четирите крака на масата ще се счупят. Да не забравяме, че всеки от тези крака е различно дълъг, някои са вързани с тел, доста от тях са прогнили и проядени от дървояд, така че каква маса ще имаме е много под въпрос, но трябва някак си да се напаснат нещата. Изключително сложно е упражнението!“. Той добави, че за да се случи всичко това, е важно лидерите на ПП да получат добронамерена подкрепа от своите партньори, а там има толкова подземни пластове и тайни коридори, които технически нямат време да ги изучат.

Обвиненията към Петков и Василев, че не са достатъчно българи и опитите им да ги опровергаят.  

    „Искам да те върна към началото на нашия разговор, каза преди малко „топките“, знаеш, че Асен Василев заяви, че имал „големи топки“, ти каза в началото, че има нещо небългарско в двамата харвардци, аз ще си позволя да ти пусна един кратък откъс, може би първото интервю беше на Асен Василев, което аз взех в неговия кабинет, когато стана министър, няма да издам какво се случи, но сега ще го видиш и чуеш!“, продължи Беновска и пусна запис от интервюто ѝ с Асен Василев от 3 юли 2021 г.:

////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

Асен Василев: Пак в английска паралелка.

Илиана Беновска: Но нямате създадени предварителни някакви отношения, приятелски?

Асен Василев: Познаваме се, пяхме в училищния хор. Той беше много голям, 60 човека, всеки десети ученик беше в хора.

Илиана Беновска: Ще позволите ли, сега споменахте, че сте пял в хора, можете ли нещо да запеете?

Асен Василев: В момента?

Илиана Беновска: Да, нещо простичко.

Асен Василев: „Хубава си моя горо!“

Илиана Беновска: Поздравления!

/////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

    Беновска продължи: „Ето, аз доказах, че Асен Василев е патриот, хем пее „Хубава си моя горо“, хем хубаво пее. Колко политици си чул да пеят така свободно „Хубава си моя горо“ и какъв знак дава?“. Харалан Александров отговори: „Не съм чул много. Знак е, че този тип провокации няма да минат, защото една от провокациите към тях е, че не са достатъчно българи, че не са достатъчно прости, че не са достатъчно ръбати и чепати, за да се впишат в тази среда. Обвиняват ги, че са прекалено суфистицирани, образовани. За да успееш да убедиш селяните, че трябва да се направи нещо различно, ти трябва първо да покажеш, че можеш да правиш това, което те правят. Това е много стар сюжет в българската политика на промяна и развитие. Това е сюжетът на Захари Стоянов, който трябва да покаже, освен че е даскал, че може да прави и селски работи. На мен самия постоянно ми се налага да го доказвам, като ходя да изучавам селяните. Аз например мога да коля прасе, не че харесвам, защото не съм кръвожаден, мога да правя плет и други неща. Ти трябва да бъдеш признат на фундаментално ниво, че си част от общността, за да можеш да си позволиш да си толкова различен. Когато предлагаш нещо толкова смайващо, като тяхната версия как трябва да изглежда страната, която тепърва ще видим дали ще „зацепи“, ти през цялото време си под голям културен натиск да доказваш, че си страшно голям патриот! И те се справят много добре с тази задача!“.

Опитва ли се Румен Радев да доказва принадлежност към селото?

   „Доказа ли Радев и той своята селска принадлежност с хорцето, което „тупнаха“ в НДК? Аз имах идея, че те, за да са по-съвременни и да хванат и младежката аудитория, можеха да вземат една от тези електрическите тротинетки, да пуснат пак хоро и да обиколят НДК!“, попита Беновска. Харалан Александров отговори: „Той не е спрял да доказва. Аз като гледам как се развива културно-политически-емоционално ситуацията изобщо не бих се изненадал, ако има радостно шествие от президенти, премиери, министри на тротинетки, които да правят кръгчета из София, но за тази цел трябва да има добре асфалтирани пътища. От време на време може да спират, да друсват по една ръченица и да продължават. След това може и някоя по-тъжна и кахърна песен!“. Беновска попита: „Могат ли да запеят „Ой, Шу-Шу-Шушана“?“. Събеседникът ѝ отговори: „Всичко могат! Радев посвири на китара, но прототипът е Жорж Ганчев, той беше истинският селянин, който се връща от Америка с китарата. Тези магически операции на българина, който е живял в Америка и който идва да ти попее с китара, с което по вълшебен начин се свързва с комунистическата субкултура, защото поетът с китара присъстваше много силно в дисидентската култура, с което говореше на онова отмиращо поколение, което има тези спомени, това е една символна операция, която съм сигурен, че ще бъде многократно упражнявана. Това е ситуацията на глобализацията, ти трябва постоянно да си и тук, и там, да можеш да се разбереш и с някакви страховити хора, виждам, че от БСП участват някакви хора от времето на Жан Виденов, и същевременно да говориш на младите, наперени юпита, на постмодерните консуматори, които искат да живеят еко и природосъобразно! Тази способност, гъвкавост и мобилност, адаптивност и поливалентност е условие за успех в този сложен, много фрагментиран и диференциран свят. Големият въпрос е каква е същността, дали това е фалшив селф, дали това е фалшива идентичност, която ти позволява да се свържеш с много различни неща, или зад нея стои нещо истински дълбоко, устойчиво и стабилно. Това, което наричаме интегритет и което е големият проблем на българската политика!“. Така завърши разговорът между Харалан Александров и Илиана Беновска в „Беновска пита“ във facebook.com/iliana.benovska и в youtube.com/Беновска пита-Радио К2 и  по Радио К2 на 93.9MHz на 27-ми ноември 2021 г. 

Pin It on Pinterest