Говорил ли е Сталин с грузински акцент?

В масовото съзнание съветският диктатор говори на руски със силен грузински акцент – така той често е показван във филмите, такъв говор се чува и в многобройните записи на неговите речи. Във всекидневния живот обаче той говори по-различно.

Повечето съвременни руснаци никога не са виждали Сталин на живо, а също така не са виждали и видеа с неговите речи. Ето защо, когато такива записи се появяват на YouTube, мнозина пишат в коментарите „за първи път чувам гласа му“ и са изумени от неговото поведение – това, че той се смее или се шегува, а обикновените хора го аплодират и греят от щастие заради срещата с него. Това не е изненадващо: кадрите с този Сталин, харизматичен и „позитивен“, остават скрити в архива в продължение на дълги години.

На знаменития 20-ти конгрес на партията през 1956 г. новият генерален секретар Никита Хрушчов изнася доклад за престъпленията на Сталин и определя курс за развенчаване на култа към личността му. Тялото му е изнесено от мавзолея и е погребано до Кремълската стена, а паметниците му из цялата страна са съборени. Той също така вече не се показва по телевизията. Отделно Хрушчов отбелязва, че значителна роля в създаването на култа към личността му е изиграло киното. По решение на правителството през следващите няколко години не се показват пропагандни филми със Сталин, заснети през годините на неговото управление, а нови не се снимат.

Руснаците днес са свикнали да възприемат образа на Сталин от многобройните късни съветски и съвременни филми и хуморески. В тях „вождът на народите“ е представен в преувеличено, със задължителни атрибути – военна униформа, фуражка, с лула и с подчертан грузински акцент. Като че ли акцентът му му придава някаква злокобност. 

Доколко обаче този образ съответства на реалността? А също така, колко силен е бил акцентът му? Тези, които слушат вожда да говори на живо, се изненадват, че не могат да разпознаят гласа му на запис. В бившия архив на Политбюрото на ЦК КПСС е запазен дневникът на роднината на Сталин – Мария Сванидзе (съпругът ѝ е брат на първата жена на Сталин и техните семейства са близки). Обикновено Мария слуша речите на Сталин на живо, но веднъж през 1936 г. тя го чува по радиото и е много изненадана. „Колко странно – не разпознах гласа му – през микрофона тембърът му бе различен и най-важното: акцентът беше на 100% по-силен, отколкото в реалния живот. Той говори много ясно на руски и словесното му изразяване е на добър народен руски език…“.

Сталин – русифициран грузинец

Сталин се смее (!) на трибуната на мавзолея

Сталин се смее (!) на трибуната на мавзолеяGetty Images

Сталин, чиято истинска фамилия е Джугашвили, е роден през 1878 г. в град Гори, близо до град Тифлис в Руската империя (съвременната столица на Грузия, Тбилиси). До 8-годишна възраст той не знае руски език, но майка му иска да го изпрати в православна семинария и моли децата на местен свещеник да преподават на Йосиф руски. Само за 2 години той научава езика и веднага постъпва във втора година обучение.

В Тифлис има много революционери, изпратени там от Москва и Санкт Петербург. Йосиф активно общува с тях и се интересува от марксизма, а по-късно се занимава с агитация из цялата Руска империя. Подразбира се, че той говори предимно на руски и по това време получава псевдонима Сталин – очевидно руска фамилия. По-късно Владимир Ленин го назначава на отговорна длъжност в партийното бюро.

Дъщерята на Сталин – Светлана Алилуева, пише мемоарите си „Двайсет писма до приятел“, че до 6-годишна възраст дори не знае, че баща ѝ е грузинец. Вътре в семейството се говори на руски и единствено по-големият ѝ брат ѝ разказва, че „баща ни преди е бил грузинец“. Тя дори не разбира какво точно означава това. Спомня си, че „грузинската култура не присъстваше в нашия дом – баща ни бе напълно русифициран“. Освен това националният въпрос не интересува силно хората, а на Сталин даже му е неприятна неговата връзка с корените му. „Баща ни се ядосваше силно, когато идваха другари от Грузия и, както е прието, – грузинците не могат да живеят без това! – носеха със себе си щедри подаръци: вино, грозде, плодове“.

Проблеми с гласа или със записа?

Сталин, 1902 г.

Сталин, 1902 г.Public Domain

В същото време Светлана си спомня, че Сталин обича грузински песни, както и руски, и украински, и пее с удоволствие с приятели. „Той имаше отличен слух и висок, ясен глас (а говореше, напротив, по някаква причина с глух и тих глас)“.

Пазачите на дачата на Сталин в Сочи също разказват за приглушения му, тих глас. В кабинета му е създадена специална акустика, така че присъстващите да чуват добре вожда, защото той си мрънка под носа.

Освен това Мария Сванидзе обръща внимание на изключително лошото качество на записа – сякаш Сталин говори в шумна стая и е много трудно да се разбере какво казва. Мария дори вижда в това „саботаж на сигналните оператори“.

Оказва се, че неразбираемият глас на вожда с лек акцент, който често просто не може да бъде напълно отстранен, само се влошава поради старите микрофони и записващи устройства.

Също така има разлика между речите заради мястото, на което се произнасят. Например при откриването на метрото се наблюдава една доста волна и закачлива реч на вожда. Акцентът му практически не се забелязва – може би само в отделни думи и съчетания от звуци.

Има радиозапис на обръщението на Сталин към нацията през 1941 г., в самото начало на войната. Той прави паузи – ясно е, че контролира гласа си. Акцент не се чува. 

Има и друг запис от 1941 г., който представлява по-свободно изявление на Сталин пред червеноармейците. Той само понякога хвърля поглед към текста, останалото не чете. Тук акцентът е по-забележим, може би и заради вълнението.

Ето и една от последните речи на Сталин пред партията от 1952 година. Тук той говори много ясно и прави паузи. Акцентът му почти не се долавя. Тембърът на гласа и акцентът са поразително различни от 1941 г. и експертите смятат, че гласът не би могъл да се промени толкова много с възрастта – следователно такава промяна се счита за историческа загадка.

Има ли Сталин акцент в истинския живот?

Отляво:

Отляво: „Падането на Берлин“ с участието на Михаил Геловани (Сталин); вдясно: Алексей Дикий (Сталин) „Сталинградска битка“Михаил Чиаурели/Мосфилм, 1949; Владимир Петров/Мосфилм, 1949

В своите мемоари маршал Жуков пише, че Сталин говори тихо и ясно отделя фразите една от друга. „Говореше със забележим грузински акцент, но знаеше перфектно руски език и обичаше да използва ярки литературни сравнения, примери, метафори“.

Преводачът на Сталин Валентин Бережков споменава, че Сталин има грузински акцент и още повече, че може да го „изиграе“. Той си спомня, че по време на преговорите с Чърчил за откриването на втория фронт има напрегнат момент и Сталин, „като изговаря думите бавно, може би дори с умишлено подчертан грузински акцент…“, произнася доста рязка реч за това, как британците не трябва да „се страхуват“ от немците.

Друга интересна подробност разказва в интервю по-късният преводач на Сталин Владимир Ерофеев. „Молотов предупреди: в никакъв случай не трябва да питате отново. Не си чул – някак си излез от ситуацията. Иначе Сталин се обижда, сякаш акцентът му е неразбираем“.

Интересното е, че отношението на Сталин към собствения му акцент най-вероятно също се е променяло. В съветското кино са пуснати много псевдоисторически пропагандни филми, в които Сталин се появявя като герой. С одобрението на самия Сталин в продължение на дълги години тази роля се играе от грузинския актьор Михаил Геловани. Той никога не вижда Сталин лично и се подготвя за ролите, единствено като слуша радио речи с лидера и се опитва да имитира неговите жестове, мимики, както и особеността на речта и акцента.

През 1949 г. се подготвя друг филм „Битката при Сталинград“ и самият Сталин решава, че грузинският актьор не е подходящ за ролята на руския вожд и победител, след което казва на министъра на киното Болшаков: „Геловани има силен грузински акцент. Да не би и моят акцент да е такъв? Помислете за подходящ актьор за ролята на другаря Сталин. Искам най-доброто, някой руснак“. Актьорът Алексей Дикий е избран за ролята.

Мнозина вярват, че след победата над Хитлер Сталин най-накрая започва да се чувства като руски вожд и повече не желае да бъде идентифициран с провинциална Грузия.

Конспирации

Колаж: Николай Пржевалски вляво, Сталин вдясно

Колаж: Николай Пржевалски вляво, Сталин вдясноPublic Domain; МАММ/МДФ

Теоретиците на конспирациите са сигурни, че различните възприятия могат лесно да бъдат обяснени – Сталин има много двойници. Някои имат по-силен акцент, други изобщо нямат акцент.

Има и друга популярна версия – Сталин изобщо не е грузинец. Твърди се, че семейството му има не грузински, а осетински корени. Още по-загадъчна е версията, че бащата на Сталин не е Висарион Джугашвили, а пътешественикът Николай Пржевалски, който се отбива на посещение в Гори.

Не е ясно обаче как точно биологичният баща може да бъде свързан с акцента. В крайна сметка до 8-годишна възраст Сталин говори на грузински. Освен това Сталин често говори на грузински с колегата си Лаврентий Берия, а акцентът на Берия е по-силен.

Последната версия гласи, че не Сталин говори по радиото, а друг човек, както и че гласът на друг човек е сложен във видеото. Малко вероятно е обаче някога да разберем истината, остава само да надникнем във видеото и да се чудим как Сталин едновременно може да бъде жесток тиранин и да пленява тълпата по такъв начин.

Pin It on Pinterest