Общество

Готова ли е здравната система в България да посрещне заплахите от климатичните промени?

Климатични промени и човешко здраве – каква е ситуацията в България според доклада на Световната здравна организация и Секретариата на РКООНИК

Зорница Спасова e част от авторския екип на “Климатека”, тя е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Получава докторска степен по специалност “Климатология” в СУ „Св. Климент Охридски“ и от 2008 г. се занимава с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве. Научен секретар на Българското дружество по медицинска география, хъб мениджър на програма Climate KIC за НЦОЗА и организатор на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.

Проектът „Климатични промени и здраве – профил на страните“ на  Световната здравна организация (СЗО) и Секретариата на Рамковата конвенция на Организацията на Обединените Нации по изменение на климата (РКООНИК) започна през 2015 г., а тази година за първи път бе публикуван профил за България. Повишаването на средните годишни температура на въздуха, честотата на горещите вълни, екстремните извалявания и увеличаване честотата и интензивността на сухите епизоди и сушата са посочени като основни заплахи за общественото здраве, свързани с климатичните промени. Ако не бъдат ограничени емисиите на парникови газове в атмосферата, до края на века броят на хората, изложени на риск от медицински състояния, свързани с горещината в България може да нарасне трикратно. Ще бъдат засегнати жизненоважни сфери като производството на храни, достъпът до чиста и безопасна вода и до чист въздух. Вероятно е да нарасне броят на заболяванията, пренасяни чрез вектори, вода и храна. Разбира ли рисковете здравният сектор в България, налице ли е междусекторно сътрудничество и какво се прави в областта на смекчаването и адаптацията към изменението на климата в здравеопазването – отговорите на тези въпроси дава настоящата статия.

През 2015 г. Световната здравна организация (СЗО), съвместно със Секретариата на Рамковата конвенция на Организацията на Обединените Нации по изменение на климата (РКООНИК) стартира проекта „Климатични промени и здраве – профил на страните“. Този профил предоставя обобщение на наличните доказателства за климатичните опасности, здравните уязвимости, въздействията върху здравето и досегашния напредък в усилията на здравния сектор за реализиране на устойчива към климатичните промени здравна система. Профилите на държавите са разработени в тясно сътрудничество с регионалните и националните офиси на СЗО, националните здравни власти и заинтересовани страни в здравеопазването. Чрез публикуването на актуализирани профили на страните на всеки 4 години, проектът не само предоставя моментна снимка на набор от национални показатели за здравето и изменението на климата, но и създава механизъм за проследяване на свързаните с климата въздействия върху здравето и отговорите на здравната система. През първия цикъл на проекта са публикувани близо 50 профила на държави, като броят на профилите се удвоява през втория цикъл. През 2022 г. за първи път бе публикуван профил за България.

В доклада са очертани основните здравни рискове от климатичните промени в страната – това са въздействията върху здравето на екстремните климатични явления; болести, свързани с топлината; респираторни заболявания; болести, предавани чрез вода и други въздействия върху здравето, свързани с водата; зоонози; трансмисионни болести; недохранване и хранителни заболявания; въздействие върху психичното/психосоциално здраве. Посочено е, че недостатъчно изучено и/липсват данни и литература върху въздействието на климатичните промени върху неинфекциозни заболявания, въздействията върху здравните заведения и инфраструктура, ефектът върху здравната система и въздействието върху здравето на предизвикания от климатичните промени демографски натиск.

Екстремни метеорологични явления, свързани със здравето 

Специфичните прогнози за България са очертани в два сценария до 2100 г. (вж. Фигури 1 – 5):

  1. „Обичаен бизнес“ с високи емисии (RCP8.5 – в оранжево),
  2. сценарий „два градуса“, с бързо намаляване на глобалните емисии (RCP2.6 – в зелено). 

Прогнозите на климатичния модел, дадени по-долу, представят климатичните опасности при сценарий с високи емисии и сценарий с ниски емисии. Днешната базова линия се отнася до 30-годишната средна стойност за периода 1981 – 2010 г., а краят на века се отнася за 30-годишната средна за периода 2071 – 2100 г.

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest