Общество

Глобален политически дневен ред 2023 на управляващия директор на МВФ

ГЛОБАЛНИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ ДНЕВЕН РЕД НА УПРАВЛЯВАЩИЯ ДИРЕКТОРИЗГРАЖДАНЕ НА СПОДЕЛЕН ПРОСПЕРИТЕТ И КОЛЕКТИВНА УСТОЙЧИВОСТ“ ЕСЕН 2023 г.

Световната икономика показа устойчивост, но възстановяването е бавно и неравномерно. Спрямо пролетните ни очакванияпрогнозата за глобалния растеж за тази година беше леко повишена до 3.0 процента. Макроикономическите политики дават резултати, тъй като глобалната инфлация постоянно намалява, а финансовите пазари се стабилизират. Но не всички държави успяха да преодолеят белезите от многобройните сътресения. Някои страни показаха устойчивост, включително няколко развиващи се пазари и САЩ — единствената голяма икономика, която достигна нивото си отпреди пандемията. За разлика от САЩ, обаче, резултатите на еврозоната и Китай остават с около 2 до 4 процента под тези нива. Други нововъзникващи пазари и развиващи се икономики (НПРИ) се възстановяват още по-слабо, като загубите в страните с ниски доходи надхвърлят 6 процента, което задълбочава съществуващите неравенства. Средносрочните прогнози за глобалния растеж остават слаби в условията на фрагментирана търговия, високи нива на дълга и вероятно по-високи лихвени проценти за дълъг период от време. Рисковете за перспективите са по-балансирани вследствие на решителните политически действия в началото на 2023 г. за овладяване на сътресенията в банковия сектор. Но войната на Русия срещу Украйна, климатичната криза и запазването на инфлацията в някои сфери продължават да будят безпокойство за световната икономика.

Съществува опасност от по-нататъшна дивергенция на икономиките. Всички страни трябва да се справят с продължаващата несигурност, слабите перспективи за дългосрочен растеж и изменението на климата. Някои от икономическо развитите държави, особено тези с най-ниски доходи, стават все по-уязвими, като се имат предвид строгите условия за финансиране, ограниченото пространство за провеждане на политики и намаляващите буфери. Страните с ниски доходи (СНД) също така са изправени пред сериозен недостиг на средства, по-висок риск от продоволствена несигурност и по-бавен темп на конвергенция към по-висок жизнен стандарт. Огромните дългове и тежестта, свързана с обслужването на дълга, допълнително възпрепятстват инвестициите и растежа в редица държави с развиващи се пазари, като повече от половината от СНД са в затруднено положение или са изложени на висок риск от затруднения, а около една пета от икономиките с възникващи пазари също са уязвими. В същото време много от страните с нововъзникващи пазари и развиващите се страни (НПРС) не разполагат с необходимото финансиране, за да се справят с протичащите климатични и технологични промени. А задълбочаващата се фрагментация има вредни последици за търговията, инвестициите и световното производство, като за уязвимите НПРС очакваните разходи са по-високи.

Международната общност трябва да работи заедно, за да изгради споделен просперитет и колективна устойчивост. Основните политически приоритети са: 1) запазване на макроикономическата стабилност и възстановяване на буферите при паралелно повишаване на благосъстоянието чрез ориентирани към растеж и екологични реформи; и 2) засилване на международното сътрудничество за укрепване на глобалната мрежа за финансова сигурност (ГМФС) и дълговата архитектура и за подкрепа на текущите фундаментални преходи, които надхвърлят границите и изискват съвместни действия. Действието с най-голямо потенциално въздействие продължава да бъде прекратяването на войната на Русия в Украйна.

В свят, в който съществува риск от дивергенция, МВФ придобива все по-голямо значение като надежден съветник, източник на финансова подкрепа и платформа за сътрудничество. Тъй като в него членуват почти всички държави в света, Фондът разполага с възможности да подпомага предотвратяването и преодоляването на специфични за всяка държава, регионални и глобални кризи чрез наблюдение, отпускане на заеми и развитие на капацитета (РК), което го превръща в съществен елемент от ГМФС. Фокусираме се върху: 1) адаптиране на наблюдението ни към различните условия в отделните страни с акцент върху подпомагането на нашите държави членки да поддържат стабилността и да укрепват перспективите за растеж; 2) продължаване на адаптирането на нашия инструментариум за отпускане на заеми с цел по-добра подкрепа на нашите членове; 3) подпомагане на членовете да укрепват икономическите си институции с помощта на РК, което е тясно интегрирано с наблюдението и отпускането на заеми; и 4) в сътрудничество с нашите партньори разработване и отстояване на решения за справяне с общи и трансгранични предизвикателства. За да постигнем целите на този дневен ред, спешно се нуждаем от подкрепата на нашите членове, за да увеличим ресурсите си от квоти и да осигурим финансиране както за нашия концесионен Доверителен фонд за намаляване на бедността и растеж (ДФНБР), от който се възползват най-бедните ни членове, така и за нашия Доверителен фонд за устойчивост и стабилност (ДФУС).

Запазване на стабилността и повишаване на благоденствието

Запазването на макроикономическата стабилност и повишаването на жизнения стандарт изискват стабилни вътрешни политики и нов тласък на реформите за стимулиране на растежа. За да постигнат своите приоритети, политиците ще трябва да се справят с трудни компромиси.

  • Връщане на инфлацията към целевите стойности: Централните банки трябва да продължат да се фокусират върху трайното възстановяване на ценовата стабилност, като същевременно калибрират политиките в зависимост от данните. Въпреки че в момента е налице по-голяма диференциация между отделните държави, за много от тях това ще изисква поддържане на строга парична позиция и избягване на преждевременно облекчаване на политиката. Ефективната комуникация на целите на политиката е от съществено значение за минимизиране на производствените разходи при дезинфлация.
  • Запазване на финансовата стабилност: Политиците трябва да имат готовност да използват целия спектър от политически инструменти, за да се справят с потенциални проблеми, свързани с финансовата стабилност, предвид продължаващия натиск от страна на темпа на затягане на паричната политика. От съществено значение остават изпреварващото прилагане на мерките на макропруденциалната политика, засиленият надзор, съобразен с риска и системното значение на банките, и внимателното наблюдение на рисковете, включително в сектора на недвижимите имоти и небанковия финансов сектор.
  • Възстановяване на фискалните буфери: Архитектите на фискалната политика трябва да възстановят бюджетните резерви, за да осигурят място за необходимите инвестиции и да се подготвят за утрешните сътресения. Това обикновено налага затягане на позицията по отношение на политиките, които могат да помогнат за намаляване на дълга и да подкрепят паричната политика в борбата с инфлацията. Защитата на най-уязвимите чрез целенасочена подкрепа следва да остане приоритет, докато нецеленасочените фискални мерки следва да бъдат постепенно прекратени. Ясното комуникиране на средносрочните фискални планове може да допринесе за повишаване на доверието.
  • Насърчаване на устойчив и приобщаващ средносрочен растеж: Сега, когато възстановяването на икономиката е в ход, е подходящ момент за осигуряване на по-добър стандарт на живот за настоящите и бъдещите поколения. Макроструктурните реформи могат не само да стимулират потенциалния растеж, но и да улеснят екологичния преход, като насърчат диверсификацията на секторите, в които се отделят много въглеродни емисии. Реформите на пазара на труда, които насърчават участието и намаляват фрикциите, също могат да подпомогнат макрополитиките и да намалят неравенството.

Чрез извършваното наблюдение, МВФ подкрепя своите членове в преодоляването на конюнктурните предизвикателства, като същевременно използват промените и повишават потенциала си за растеж.

  • Двустранното наблюдение е насочено към предоставяне на съобразени с конкретните нужди съвети за прилагане на политики. Предстоящият междинен преглед на наблюдението ще помогне да се гарантира, че то продължава да бъде подходящо за целта.
    • Съвпадащи във времето предизвикателства: В светлината на все по-хетерогенните икономически обстоятелства сред нашите държави членки, ние продължаваме да предоставяме последователни и интегрирани политически съвети, които признават компромисите и страничните ефекти и отчитат парично-фискалните взаимодействия и макрофинансовите връзки в контекста на повишените нива на дълга. Продължаваме да привеждаме в действие нашата интегрирана политическа рамка и да напътстваме членовете си в управлението на капиталовите потоци и колебанията на валутните курсове. За да намалим рисковете за интегритета на финансовата система, преразглеждаме нашата Стратегия за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.
    • Реформи, насърчаващи растежа: Структурните реформи могат да бъдат от полза за всички страни. Нашата аналитичната работа показва, че добре калибрирани и последователни структурни мерки, например в областта на управлението, регулирането на стопанската дейност и външния сектор, могат да осигурят значителен ръст на производството за НПРС — до 8 процента за четири години за страните с големи структурни пропуски — чрез насърчаване на вътрешните и чуждестранните инвестиции и повишаване на производителността на труда при същевременно облекчаване на макроикономическия натиск. В този контекст прилагаме наскоро обновената си Рамка за засилено участие в управлението, за да подпомогнем разработването и въздействието на вътрешните политики в подкрепа на устойчивия и приобщаващ растеж, като обръщаме необходимото внимание на значението на равнопоставеното участие. Продължаваме също така да анализираме взаимодействието на структурните реформи с политиките в областта на климата и дълга и ще проучваме други теми от значение за членовете, като например въздействието на изкуствения интелект върху бъдещето на труда и неравенството.
    • Други макропредизвикателства: Продължаваме да интегрираме нашите стратегии в областта на климата, цифровите технологии, равенството между половете, макрофинансите и нестабилните и засегнатите от конфликти държави, като се фокусираме върху съответните макрокритични елементи. Като част от тази работа, нашето наблюдение на климата се фокусира върху адаптацията, особено в малките развиващи се страни с нисък интензитет на развитие, уязвимите от климатичните промени малки развиващи се държави и нестабилните държави, както и върху смекчаването на последиците в големите емитенти на въглеродни емисии, където силно насърчаваме дискусията по тези въпроси. Продължаваме също така да анализираме и адаптираме политиките, за да се справим с макрокритичните различия между половете, и да оценяваме как разработването на политики може да увеличи въздействието на реформите, ако се те извършват през призмата на равнопоставеността между половете.
  • Многостранно наблюдение: Продължаваме да следим критичните взаимодействия между глобалните съвпадащи във времето политики и уязвимостта. Фокусът е върху трансмисионните канали на паричната политика, влиянието на по-високите за по-дълго време лихвени проценти върху разходите за публично финансиране и глобалната финансова стабилност, както и върху страничните ефекти от позицията на паричната политика в развитите икономики, включително волатилността на капиталовите потоци. Ние също така обединяваме нашите анализи с тези на партньорите, за да помогнем на членовете да извлекат ползи от протичащите трансформации при паралелно минимизиране на рисковете.
    • Световната търговия и страничните ефекти от нея: Нашите анализи подчертават значението на поддържането на отворена световна търговска система, която в случая на стоковите пазари е от съществено значение за намаляване на продоволствената несигурност и за подпомагане на екологичния преход. В един все по-фрагментиран свят ние също така оценяваме практиките и тенденциите и съветваме нашите членове как да разработят и адаптират своите политически рамки за търговска и индустриална политика, за да сведат до минимум всякакви изкривяващи ефекти. Освен това анализираме последиците от геоикономическата фрагментация, факторите за слаб средносрочен растеж, глобалните ефекти от структурното забавяне на растежа в основните развиващи се пазари, включително чрез търговски и финансови канали, както и перспективите за растеж за държавите с ниски доходи, с акцент върху мрежите за социална сигурност.
    • Климат: Нашата аналитична работа се фокусира върху начините за стимулиране на декарбонизацията, която може да бъде осъществена чрез комбинация от инструменти за ценообразуване на въглеродните емисии и различни от ценообразуването инструменти, включително данъци, схеми за търговия с емисии, субсидии или регулации, като долната граница на цената на въглеродните емисии, диференцирана според нивото на развитие на държавите членки, може да ускори процеса. Разработваме също така инструменти и съвети за политики за секторно смекчаване на последиците от изменението на климата, както и за въздействията на климата и адаптацията към него. Чрез подкрепата ни за анализи и надзор на климатичните рискове целим да развием устойчивостта на финансовия сектор на държавите членки. В сътрудничество с други страни помагаме на членовете ни да укрепят местните капиталови пазари и да увеличат частното финансиране за климата в подкрепа на техния зелен преход, включително чрез проучване на нови инструменти за намаляване на инвестиционния риск. Продължаваме да работим и с организациите, определящи стандартите за архитектура на информацията за климата и за разработването и разпространението на статистически данни за климата.
    • Цифровизация: Нашите изследвания показват, че по-голямото финансово приобщаване е свързано с повишаване на растежа и понижаване на неравенството. Ето защо работим с партньорите си за подобряване на публичните цифрови инфраструктури и на трансграничните цифрови платформи, които могат да направят плащанията по-евтини, по-бързи и по-прозрачни. Също така анализираме макрофинансовите последици от цифровите валути на централните банки (ЦВЦБ). За да намалим рисковете, произтичащи от цифровизацията, ще проследим изпълнението на препоръките от неотдавнашния обобщаващ документ на МВФ и Съвета за финансова стабилност относно политиките за криптоактивите и ще разширим обхвата на наблюдението на киберрисковете във финансовия надзор.

Укрепване на колективната устойчивост

В нашия сложен и податлив на сътресения свят държавите и ГМФС трябва да станат по-устойчиви. Нарастващата фрагментация, заедно с екзистенциалната заплаха от изменението на климата, допълнително засилва уязвимостта и вероятно ще допринесе за нови глобални сътресения. Защитата на уязвимите държави и тяхното население от сътресения допринася за стабилността извън техните граници; такава защита е глобално обществено благо. Ето защо членовете трябва да гарантират, че ГМФС може ефективно да обединява ресурсите и да ги насочва към местата, където те са най-необходими. От съществено значение са също така съгласуваните действия за справяне с прекомерната задлъжнялост в държавите с развита икономика и за предотвратяване на превръщането на дълговите кризи в системни. Сътрудничеството е задължително и за борбата с климатичната криза и подпомагането на уязвимите държави, които имат най-малък принос за глобалните емисии, в техния преход към екологично чиста икономика, включително с финансова подкрепа и трансфер на технологии.

МВФ, който е в центъра на ГМФС, се нуждае от достатъчно ресурси, за да продължи да гарантира международната финансова стабилност. От началото на пандемията досега сме предоставили финансова помощ в размер на над 300 млрд. долара и допълнителни 650 млрд. долара в глобални резерви чрез разпределението на специални права на тираж (СПТ) през 2021 г. (каре). Без да предприемем колективни действия ресурсният пакет на МВФ, който се е свил спрямо размера на общите глобални задължения и е станал по-зависим от временни заемни ресурси, ще намалее. Ето защо е важно нашите членове да се обединят, за да подсилят ресурсите ни от постоянни квоти, като приключат успешно 16-ия общ преглед на квотите до средата на декември 2023 г. Също толкова важно е да продължим реформата на управлението, така че МВФ да остане представителен за различните държави членки, които членуват в него. След прегледа на квотите ще обмислим преразглеждане на ограниченията за достъп до сметката за общите ресурси и на политиката ни за доплащане въз основа на цялостен анализ на предпазните баланси на МВФ с оглед на проучване на варианти за реформа, които ще продължат да защитават баланса на МВФ и револвиращия характер на неговите ресурси, като същевременно ограничават финансовата тежест върху членовете кредитополучатели. За да можем да продължим подкрепата за най-бедните и най-уязвимите държави с нововъзникващи пазари и развиващите се страни, разчитаме на нашите икономически по-силни членове да запълнят оставащия недостиг на средства за субсидиране на ДФНБР. Към днешна дата са налице ангажименти за над 40 млрд. долара ресурси за ДФУС и — в очакване на успешен преглед на ДФУС — насърчаваме членовете да увеличат усилията си, включително като повишат амбицията на икономически по-силните членове над целта за пренасочване на 20 процента от разпределените през 2021 г. СПТ.

Реакцията на МВФ на пандемията и последвалите сътресения
В отговор на многобройните сътресения, включително пандемията и войната на Русия в Украйна, МВФ предостави финансиране в размер на над 300 млрд. долара и 650 млрд. долара под формата на глобални резерви от началото на пандемията. МВФ играе ключова роля в центъра на ГМФС. За разлика от другите слоеве на ГМФС, които имат ограничен обхват, в МВФ членуват почти всички държави в света. Неговият уникален модел на финансиране на базата на квоти му позволява ефективно да обединява част от резервите на своите членове на ниска цена по начин, който гарантира справедливо и прозрачно разпределение на тежестта. Неговият Доверителен фонд за намаляване на бедността и растеж (ДФНБР) предоставя заеми при преференциални условия на най-бедните членове, много от които са засегнати от нестабилност и конфликти. Тъй като отпускането на заеми от МВФ се допълва със съвети за макроикономическата политика и развитие на капацитета, Фондът предоставя уникално обществено благо на световната икономика.

МВФ непрестанно адаптира своя инструментариум, за да отговори на възникващите глобални нужди. Например през септември 2022 г. Фондът допълни инструментите си за извънредно финансиране с Food Shock Window (Прозорец за продоволствени сътресения), за да подкрепи държавите, изправени пред спешни нужди, свързани с платежния баланс във връзка със световната продоволствена криза. Също така през 2022 г. МВФ създаде ДФУС за предоставяне на дългосрочно финансиране на достъпни цени, за да помогне на държавите с ниски доходи и уязвимите държави със средни доходи да се справят с по-дългосрочни предизвикателства, включително чрез изграждане на устойчивост към външни сътресения, произтичащи от изменението на климата и пандемиите, и по този начин да укрепят стабилността на платежния си баланс. През март 2023 г. МВФ също така временно повиши обичайните си годишни и кумулативни ограничения за достъп на членовете до сметката за общите ресурси на МВФ в отговор на повишената несигурност и предизвикателствата в световната икономика. От началото на пандемията МВФ е одобрил финансиране в размер на около 312 млрд. долара чрез инструменти за извънредна помощ и програми за качество, определящи горната граница на кредитните траншове (ГГКТ), за 96 държави, от които около 45 млрд. долара са били предоставени на 57 страни с ниски доходи. Като цяло МВФ увеличи петкратно безлихвеното си кредитиране за НПРС чрез ДФНБР. Около 40 млрд. щатски долара бяха отпуснати под формата на бързо финансиране (чрез Механизма за бързо кредитиране/Инструмента за бързо финансиране и допълнения по съществуващи споразумения) на 83 държави. Шест държави, сред които Буркина Фасо, Хаити и Южен Судан, се възползваха от прозореца за продоволствени сътресения. Около 148 млрд. щатски долара бяха предоставени в подкрепа на държави със стабилни основи и рамки на политиката, включително по линия на пет гъвкави кредитни линии, три предпазни ликвидни линии и една краткосрочна ликвидна линия. Около 124 млрд. долара бяха одобрени чрез нови програми за отпускане на кредити по линия на ГГКТ, като 30 млрд. долара от тях бяха предоставени на 29 държави с ниски доходи. Освен това във връзка с нови или текущи ГГКТ програми бяха одобрени нови споразумения по линия на Механизма за устойчивост и стабилност с 10 държави от всички региони, включително Барбадос, Бангладеш, Кения, Косово и Сенегал. През август 2021 г. Управителният съвет на МВФ одобри историческо общо разпределение на СПТ, равняващо се на 650 млрд. долара. В неотдавнашен доклад се документира, че разпределението е било от полза за световната икономика и е спомогнало за задоволяване на дългосрочната глобална нужда от резерви, като е подкрепило доверието в момент на изключителна несигурност в световната икономика чрез намаляване на разходите по заеми и ограничаване на страничните ефекти. Много от членовете на МВФ, особено страните с ниски доходи, използваха разпределението, за да посрещнат спешни фискални и външни нужди, свързани с пандемията. Например Гамбия отдели част от отпуснатите ѝ средства за ново съоръжение за свръхстудено съхранение на ваксини COVID-19, а Сенегал използва СПТ, за да подкрепи вътрешното производство на ваксини и да инвестира в болници. Страните с ниски доходи продължават да се възползват от разпределените средства благодарение на щедрото доброволно насочване на СПТ от по-силните членове, които са обещали 100 млрд. долара, включително за ДФНБР и ДФУС на МВФ.

МВФ също така трябва да гарантира, че неговият инструментариум за отпускане на заеми продължава да отговаря на променящите се нужди на членовете, като същевременно запазва баланса на Фонда. За да служим по-добре на страните с НПРС със силни политически рамки и институции, ние реформирахме своите предпазни инструменти, за да гарантираме тяхната сигнализираща мощ, гъвкавост и капацитет за справяне с външните рискове. Също така реформирахме нашия инструмент за координиране на политиките, за да дадем ясен знак за ангажираността на политиката, да подобрим гъвкавостта и да помогнем за отключването на финансиране от официални кредитори или частни инвеститори. В подкрепа на нашите членове с ниски доходи ще преразгледаме ограниченията за достъп до ДФНБР като част от междинен преглед, след като бъде постигнат значителен напредък в набирането на средства по ДФНБР, и ще започнем преглед на преференциалните инструменти и финансирането на Фонда, за да помогнем за посрещането на нуждите на страните с ниски доходи от финансиране на платежния баланс, като същевременно гарантираме дългосрочната устойчивост на доверителния фонд чрез проучване на всички възможности, включително използването на вътрешни ресурси. За да помогнем да се запазят ниските разходи за финансиране по линия на ДФУС за нашите най-бедни членове, наскоро приехме таван на лихвения процент за заемите от този фонд. Междинният преглед на ДФУС ще анализира опита от прилагането на този инструмент до момента, като — ако бъде счетено за необходимо — ще бъдат предложени промени. Нашето финансиране върви ръка за ръка с политически съвети, а предстоящият ни преглед на условията и препоръките от предстоящата оценка на Службата за независима оценка на достъпа до извънредно финансиране ще ни помогнат да засилим подкрепата на МВФ за програмите на членовете ни, като същевременно подкрепим каталитичната роля на МВФ.

Способността ни да подкрепяме програмите на членовете за възстановяване на макроикономическата стабилност зависи и от глобална архитектура за преструктуриране на дълга, която може трайно да се справи с уязвимостта на дълга:

  • Обща рамка за третиране на дълга (ОР): Заедно със Световната банка (СБ) подкрепихме Г-20 в прилагането на ОР,което започна да дава резултати. Третирането на дълга на Чад беше договорено през ноември 2022 г. Гана си осигури гаранции за финансиране през май 2023 г., а Замбия — знаково споразумение с официалните кредитори през юни 2023 г., като оттогава насам бе постигнат значителен напредък, включително в дискусиите с притежателите на облигации. Надяваме се да надградим този положителен импулс към по-кратки срокове и по-гладки процеси, за да повишим ефективността на ОР. За тази цел публикувахме насоки, целящи да подобрят обмена на информация относно нашия анализ на устойчивостта на дълга, за да се улесни преструктурирането на текущите случаи.
  • Глобална кръгла маса за държавния дълг (ГКМДД): ГКМДД, която създадохме през февруари съвместно със Световната банка по време на индийското председателство на Г-20, доведе до осезаеми резултати в постигането на общо разбиране за предизвикателствата, свързани с дълга, включително ролята на многостранните банки за развитие в предоставянето на преференциална подкрепа. Продължаваме да подкрепяме тази важна инициатива, като организираме семинари и подпомагаме обсъжданията по ключови въпроси, като например съпоставимостта на третирането на дълга, крайните дати и третирането на вътрешния дълг при преструктуриране.
  • Преструктуриране на дълга, прозрачност и устойчивост: Продължаваме да подкрепяме и подобряването на координацията между кредиторите, за да насърчим навременното възстановяване на устойчивостта на дълга за всички държави, които се нуждаят от това, включително уязвимите държави със средни доходи. За да подпомогнем управлението на дълговите рискове и да подобрим процесите на преструктуриране, продължаваме да работим за подобряване на прозрачността на публичния дълг и управлението на фискалния риск. Същевременно проучваме варианти за реформи, за да повишим капацитета на МВФ да подкрепя държавите, които предприемат преструктуриране на дълга. Заедно със СБ ще започнем многогодишен преглед на рамката за устойчивост на дълга на МВФ, за да подобрим анализа си на уязвимостта на дълга и да подкрепим процесите на преструктуриране, когато е необходимо.

Заедно със Световната банка и други партньори предприемаме инициатива за мобилизиране на вътрешни ресурси. Тази инициатива ще обхване мобилизирането на публични ресурси и частни спестявания, за да се подпомогне напредъкът на държавите с НПРС в постигането на техните цели за развитие, включително тези, свързани с изменението на климата. Мобилизирането на вътрешните публични ресурси се ползва от работата ни по изграждането на данъчен капацитет, подобряването на ефективността на публичните разходи и укрепването на фискалните институции. За тази цел стартираме нов фонд за развитието на капацитет (РК) в рамките на Глобалната инициатива за публични финанси, който ще обедини под един покрив водещия ни експертен опит в областта на публичните приходи и публичните разходи. Заедно със СБ работим и за развитието на националните капиталови пазари. Успоредно с това нашата политическа подкрепа за членовете ни и работата ни за усъвършенстване на цифровите решения ще укрепят икономическата среда и цифровата инфраструктура.

Работата ни в областта на РК помага на членовете ни да укрепват своите икономически институции и да изграждат устойчивост. Продължаваме да укрепваме интеграцията между РК, надзора и кредитирането и да съсредоточаваме техническата си помощ и обучението върху области, които са от макрокритично значение за нашите членове, особено за страните с нисък икономически растеж и нестабилните и засегнатите от конфликти държави. Текущият преглед на стратегията на Фонда за РК има за цел да подобри още повече резултатите от развитието на капацитета чрез оценка на ефективността на нашата дейност в тази област, модернизирането й, подобряването на стратегическата рамка и на рамката за определяне на приоритети и осигуряване на съразмерно финансиране с подкрепата на по-силните икономически държави членки. Освен това работим за укрепване на РК в областта на управлението на публичните финанси, подобряване на трансграничните плащания (съвместно със СБ) и подкрепяме съображенията на държавите за въвеждане на ЦВЦБ (чрез Наръчник за ЦВЦБ и адаптирано развитие на капацитета).

За да можем да предоставяме ефективни услуги на нашите членове, продължаваме да подобряваме вътрешните си практики и работим по въпросите, свързани с многообразието на персонала. Внедряваме нашата рамка за управление на риска в организацията, която позволява ефективно идентифициране, оценка и третиране на вътрешните рискове. Изпълняваме и препоръките от прегледа на институционалните гаранции, за да осигурим стабилни механизми за нашето институционално управление и за интегритета на аналитичната ни дейност. Преразглеждаме и политиките си за прозрачност и забавяне по член IV, за да засилим проследяването и отчетността. Силата на МВФ е в многообразието на неговите талантливи служители. С оглед на това, че приобщаването е една от основните ни ценности, ние се ангажираме да постигнем напредък по отношение на представителството на половете и регионите. Също така проучваме възможности за подобряване на гласа и представителството в Изпълнителния съвет, включително чрез добавяне на трети председател за Африка на юг от Сахара.

В днешния нестабилен и все по-фрагментиран свят МВФ продължава да се стреми да обединява държавите за решаване на глобалните предизвикателства. В продължение на почти 80 години МВФ служи на членовете си не само със съвети и спасителни финансови линии, но и със своята способност да обединява членовете си около една маса в защита на общото благо, което институцията осигурява. Предвид мащаба на предизвикателствата, пред които е изправен нашият свят, тази способност за постигане на консенсус по сложни въпроси е все по-важна. Това изисква и тясно сътрудничество с други международни институции. Например в неотдавнашното ни съвместно изявление със СБсе подчертава ангажиментът ни да използваме съответния си експертен опит в подкрепа на целите за развитие на нашите членове и да гарантираме, че ползите от устойчивия икономически растеж се разпределят справедливо. В нашия бързо развиващ се свят ние желаем да се адаптираме, за да останем силна институция не само днес, но и в бъдеще, и очакваме с нетърпение нашият отдаден персонал да продължи да работи с нашите членове, заинтересовани страни и гражданското общество в дух на силна ангажираност, за да оформим съвместно облика на нашето бъдеще.

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest