Гл. ас. д-р Марина Стефанова с коментар относно новото предизвикателство пред европейските компании – да изчислят колко са „зелени“

Темата за околната среда навлиза в територията на икономиката много, много бързо и това е резултат от факта, че въпреки здравната криза, ние сме свидетели на една много по-дълга, малко по-невидима, но разрушителна криза, провокирана от измененията на климата“, коментира гл. ас. д-р Марина Стефанова, преподавател в Стопанския факултет и председател на Българска асоциация на КСО специалистите, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria на 14 януари.

Д-р Стефанова коментира какво предвиждат влезлите в сила от началото на 2022 г. нови изисквания публичните компании с повече от 500 служители в ЕС да изчисляват и съобщават на инвеститорите си колко от капиталовите и оперативните приходи и разходи идват от или са насочени към дейности, които регулаторите определят за „зелени“.

„От 2013-2014 г. се говори за въвеждането на нефинансовата информация като част от доклада на дейността на дружества в обществен интерес, както и на публично листваните компании с над 500 служители. В България този брой до миналата година беше 67 компании, които са пряко засегнати с тази регламентация. Докладването касае два или три конкретни индикатора, свързани с въздействието върху климата и климатичните промени, от една страна. От друга страна касае възможностите за управление на екологичното въздействие, включително насочването на тези компании в инвестиране в зелената и кръговата икономика, основни компоненти на Европейския зелен пакт“.

„Една част от инвеститорите сме ги виждали и преди приемането на европейския зелен пакт, ясно са се позиционирали в търсене на инвестиции с по-бавен ритъм, с по-социален портфейл, защото много голяма част от инвестициите са с бавна възвръщаемост, например в образование, в социална сфера, в достъпни жилища, в кръгова икономика (…) Това са цели, които са интересували една бутикова част от инвеститорите до момента. Но това, на което сме свидетели, е, че голяма част от тях започват да търсят баланс между едните и другите инвестиции, защото виждат ясния, категоричен знак и от страна на държавния регулатор, и от страна на потребителите – индивидуалните инвеститори“. По отношение на младите инвеститори, д-р Стефанова заяви, че те наистина искат да инвестират средствата си в много по-зелени проекти и търсят зелени инвестиции, които са много по-социални, считайки, че това е редно.

„Това са цели, които са интересували една бутикова част от инвеститорите до момента. Но това, на което сме свидетели, е, че голяма част от тях започват да търсят баланс между едните и другите инвестиции, защото виждат ясния, категоричен знак и от страна на държавния регулатор, и от страна на потребителите – индивидуалните инвеститори“, каза още д-р Стефанова. Тя коментира, че за това се говори от няколко години насам. „Това, което не трябва да забравям е, че в целият пакет за устойчиви финанси има т.нар. преходни финанси. Те са насочени най-вече към процеси, продукти, технологии, които компаниите имат възможността да внедряват в своите производства или оперативни процеси, така че да „озеленят“ или да направят своите дейности част от кръговата икономика“.

Целият коментар на гл. ас. д-р Марина Стефанова по темата можете да чуете тук.

Pin It on Pinterest