Общество

Герои и дейци на Руско-турската война – Иван С. Иванов – Калянджи

Възраждането на Отечеството е било всичкият ми живот

“…В Плоещ организирах комисия за приемане на доброволци, за председател на която назначих господин Иванов. Неоценима беше за мен неговата дейност на тази длъжност…” – ген. Столетов

Иван Цанев Калянджи, влиза в историята като Иван Степанович Иванов (Иван С. Иванов).

Иван С. Иванов е роден в Лясковец през 1831г.  Той е възпитаник на отец Максим Райкович в Лясковец, през 1845г учи при Христаки Павлович в Свищов и две години (1846 -1847г.) е ученик на Иван Момчилов в Елена.

През 1847 г. продължава учението си в Киевската семинария, след нея – в Киевския университет. Благодетелният родолюбец от Габрово Петър Вражилов го подкрепя финансово, за да продължи образованието си. През тези години на учение започва политическата му дейност. Повод за това са статиите на Найден Геров против гръцкото духовенство и стремежът им да заменят българския език в богослужебните книги с такива на гръцки език. Негов състудент е Николай Катранов – прототипът на Тургеневия Инсаров в романа  „В навечерието”.

След Кримската война Иванов приема предложението на княз Горчаков да се занимава с настаняването на българските бежанци в Бесарабия. Свързан с дейността, изпълнена с много грижи за материалното положение на бежанците, развитие на училищното дело, опазване на българското самосъзнание, той остава да живее в Русия и като неин поданик служи до края на дните си на българската кауза.

След настаняването на бежанците по селата неуморно обикаля колониите, за да се убеди лично в тяхното състояние. Жителите на Болград, Бесарабия, с особено възхищение приемат младия 25-годишен ентусиаст.

Болград е основан от българи преселници, обявен за град в 1819 г.  В града имало 5 първоначални училища и гимназия „Св. Св. Кирил и Методий”, основана с грамота на молдовския княз Никола Богориди и с активното съдействие на Иван Калянджи… Иван С. Иванов се запознава с председателя на попечителския комитет за чуждестранните преселници в Русия барон Месмахер и го убеждава, че във всяко българско село трябва да има училище, а в Болград – гимназия.

В гр. Комрат започва да работи за откриване на средно училище. В писмо до Найден Геров Николай Палаузов пише: „Господин Калянджи се постара и успя. Но той само знае колко труд му е струвало това.”

По това време в Одеса пребивава Раковски и след разговорите, които имали с Иван С. Иванов, Раковски отбелязва: „Виждам във Ваше благородие стремление и гореща любородност към наш бедни народ. Даст Бог! Такива верни синове да се появяват по-скоро за утеха и полза ей.” Усилията на Иванов се увенчават с успех  и след 10 години в Комрат през 1869 г. се открива реално осмокласно училище. Като управител Иван С. Иванов за 8 години успява да преобрази администрацията, банковото и данъчно дело и да подпомогне личните стопанства на колонистите.

Иванов се премества със семейството си в Кишинев през 1868 г., където е назначен за „действителен статски съветник“, съответстващо на генерал. Тук той основава Кишиневското дружество за образование, изготвя устав, екземпляри от който изпраща на Васил Друмев и Васил Д. Стоянов в Българското книжовно дружество – бъдеща Академия на науките. Това дружество се грижи за просветния живот в цяла Бесарабия. Просветителската „слабост” на околийския управител е оценена и той от 1869 г. е спомагателен член (днес – член-кореспондент), от 1870 г. дописен и от 1884 г. е почетен член на Българското книжовно дружество.

На дипломатическия хоризонт се появява т. нар. „Източен въпрос”, свързан със съдбата на османската империя и на поробените християнски народи…

След потушаването на Старозагорското въстание през 1875 г. Иванов разбира, че такова въстание, даже да е добре организирано, трудно може да победи без чужда помощ. Включва се в таен комитет за подготовка на въстание в България. 

Когато руският генерал Михаил Черняев, командващ Моравска и Тимошка армия в Турско-сръбската война тръгва за Сърбия, той преминава през Кишинев по съвет на Аксаков, за да получи препоръчителни писма до съмишленици, в които обяснява неговата мисия. Пътуващи за Сърбия доброволци, които минават през Кишинев, са изхранвани от Иванов. Той урежда по-нататъшното им пътуване. Моли Наришкин да изпрати 7000 рубли за превоз на хората по железницата, както и 70 коня. Иванов получава значителна сума пари от Славянския комитет в Москва, които лично занася в Сърбия. Там е бил доброволец и неговият брат Павел Калянджи.

На 25. VI. 1876 г. Иванов, Киреев и генерал Черняев се срещат в Белград с княз Милан. На тази среща Иванов споделя мисли за тежкото положение на българския народ след Априлското въстание и подчертава необходимостта от сръбска помощ за освободителното движение в България. Като се връща в Кишинев, Иванов получава писмо от генерал Черняев с молба да се изпратят още доброволци, защото както пише: „работата отива на зле.”

Той пак започва денонощна работа без работно време „от…до”, без почивни дни за набиране на доброволци.  Разпределя пари, вещи, хранителни продукти под солидна организация и контрол за снабдяване на доброволците. След прекратяване на Сръбско-турската война, на основание сключеното примирие на 20.X.1876 г. Иванов помага доброволците да се върнат по домовете си. Организира прехраната им, снабдява ги с пари и железопътни билети.  Без работа и препитание, гладни, с окъсани дрехи, за тях се грижи пак Иванов. Във вестник „Стара планина” от ония години четем: „На тези страдалци било помогнато, колко годе, благодарение на една помощ от г-н Иванов”.

Зимата на 1877 г. се оказва тежка. Аксаков два пъти изпраща на Иванов по 1000 рубли със заръката да се задържат завърналите се от Сърбия доброволци. През ноември 1876 г. при една тайна среща на Иванов с генерал Столетов, продължила цяло денонощие в канцеларията на Кишиневския уезд, говорят за положението на българите и предстоящата нова война с Турция. До пристигането на ген. Столетов, Иванов успял да събере около 700 български войници, на които той осигурявал продоволствието, при крайно трудни условия. Следният цитат на самия ген. Столетов илюстрира ситуацията в Кишинев по това време:

„…Вследствие по политически обстоятельства, зимата премина така, че не беше известно, ще има или не  война, без обявяване на която, е смятано за нецелесъобразно формирането на опълчение; така че 700 българи заедно с руските попълнения, ми послужиха впоследствие като ядро за бъдещите дружини, които цяла зима се издържаха и не се разпускаха  единствено благодарение на находчивостта на г-н Иванов и неговата твърда вяра, че започнато от наша страна движението няма да спре на половината път…

… В Плоещ организирах комисия за приемане на доброволци, за председател на която назначих господин Иванов. Неоценима беше за мен неговата дейност на тази длъжност. Благодарение на неговата енергия, неуморност, отлично познаване на Румъния, познанство с много хора, към 20 май 1877 г., броят на хората в тези 6 дружини беше 4,000, а на 31 май аз потеглих от Плоещ към Дунав с 5,000 души…Без преувеличение мога да кажа, че само благодарение на неуморния труд на този скромен деец, пътуващ по всички градове на Румъния за запознаване на живеещите там българи с високата цел на предприетата война и с необходимостта за българския народ да се изяви чрез непосредствено участие в това велико дело, успях да сформирам 6 дружини и да им придам военен вид за толкова кратко време…и за всичко това г-н Иванов не само не искаше парични компенсации за разходите, но и сам не получаваше никакво възнаграждение…»

След падането на Плевен Иван С. Иванов представя на император Александър II благодарствен Адрес от името на българите. Според Тодор Бурмов, Иванов предлага списък на 320 българи, които да служат в Гражданското управление в освободените земи. Независимо от разнородните и многобройни задачи преминава с Четвърта стрелкова руска бригада от Свищов, през Търново, Казанлък и Одрин до Сан Стефано. Грижи се и за бежанците от изгорелите села. Работи по проекта за създаване на Българска земска войска. След подписване на Сан-Стефанския договор е назначен за заместник губернатор на Пловдив. По негова инициатива в Пловдив се открива училище за административни кадри с 250 младежи от първия випуск. Изпраща в Русия 90 младежи в различни технически, пиротехнически и оръжейни школи.

На 1 юни 1878г. до 10 май 1879г. Иван С. Иванов е назначен от княз Дондуков-Корсаков за губернатор на Сливен. На 10 май той е назначен за губернатор на Русе, където остава до приключване на руското временно управление в България.  Там приема европейските консули и подготвя посрещането на новоизбрания български княз Александър I.

След завръщането си в Кишинев хваща перото и вълнуващо ще разкаже как е преминал животът му като част и в грижи за многострадалния български народ. Събира и издава статиите, които е писал.

През 1888г. публикува книгата  „Българското опълчение и неговото сформиране в периода 1875 – 1879г.”

Иванов, И.С. Сборник статей И.С. Иванова о некоторых выдающихся событиях в современной жизни болгар. 1. Болгары русские. 2. Болгары княжеские. – Кишинёв: Ф.П. Кашевский, 1896. – [6], 225,

Преживява отмяната на Конституцията от Княза, детронирането, охладняването на отношенията с Русия по времето на Стамболов и Сръбско-българската война. В тази война в Първи артилерийски полк е неговият син Владимир Иванов, на когото княз Александър I връчва орден за храброст. Парите от продажбата на сборника със статиите си дарява в полза на българските инвалиди от войните и въстанията.

През 1897 г. е поканен от Българското поборническо дружество и пристига в София с дъщеря си Вера. Посещават и се радват заедно на срещите с Пловдивския митрополит Натанаил, председателя на народното събрание д-р Янчулев, Григор Начович, Васил Ст. Стоянов от Българското книжовно дружество, Найден Геров, Кирияк Цанков и др. приет от княз Фердинанд във връзка с награждаването му със златен кръст на народния орден „За граждански заслуги“ I степен.

Иван С. Иванов умира през 1902г. в Кишинев.

Източници:

http://locals.md/2016/taeshhyodoska-generalu-stoletovu/- События в Кишиневе

http://wwwbibliocity.blogspot.com/2017/09/1877.html – Иван Степанович Иванов – руководитель формирования Болгарского ополчения в Кишиневе в 1877 году

http://www.auction-imperia.ru/wdate.php?t=booklot&i=2348

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest