Фундаментален труд – излезе цялостен архив на Гоце Делчев

Ценното издание „Архив Гоце Делчев“ със съставители видните изследователи и познавачи на Македонския въпрос Ива Бурилкова и Цочо Билярски вече е на книжния пазар.

Книгата е издание на фондация „ВМРО“ и издателство „Захарий Стоянов“, а редактори са д-р Красимир Каракачанов и чл. кор. Иван Гранитски. Билярски и Буирилкова са специалисти с дългогодишен опит в Централния държавен архив.

Досега историческата наука не разполагаше със събрания на едно място архив на Гоце Делчев. В настоящето най-пълно издание на неговия архив са включени 911 документа от неговото запазено документално наследство, които обхващат времето от 11 юли 1891 г., когато Г. Делчев е зачислен като юнкер в Софийското военно училище, до първите дни на май 1903 г., когато загива в бой с турския аскер при с. Баница, Серско. Целият тираж на изданието е само с твърда корица, художествено оформена от Пламен Трампов. То е в обем 850 страници, голям формат. Към нея е приложен и богат илюстративен материал, представляващ близо 150 снимки и факсимилета на документи излезли изпод ръката на Гоце Делчев.

С отпечатването на цялостния архив на Г. Делчев, публикуван и непубликуван досега, ще се открият възможности за нови изследвания, както за живота на Г. Делчев, наложил се като един от най-бележитите ръководители в българското македоно-одринско революционно движение, така и за проучването на редица неизследвани моменти от историята на Вътрешната организация. Изобилието на документални свидетелства в този том ще даде нови възможности за изследване дейността на Задграничното представителство на ВМОРО в София, конфликта в отношенията между легалното и нелегалното движения на българите от Македония и Одринско, дейността на четите на ВМОРО, върховен ръководител на които е Г. Делчев, както и отношението на държавните фактори и обществеността в Княжество България към развитието на македоно-одринския въпрос.

Архивът на Гоце Делчев е вече достъпен за всички интересуващи се от биографията на революционера и от развитието на освободителните борби в Македония и Одринско от 90-те години на XIX до началото на XX век. Оставаме с надеждата, че с издаването на пълния архив на Гоце Делчев, в който неяснотите и пречките около неговата личност и дело, както и около същността на ВМОРО и населението в тогавашна Македония ще бъдат преодолени и няма да има повече пречки при продължаването на работата на смесената българо-македонска историческа комисия.

Предлагаме на вниманието Ви началото на предговора на „Архив Гоце Делчев“:

След възстановяването на Българската държава през 1878 г. продължава борбата за освобождение на останалите под турско робство македонски и тракийски българи. Тази борба, започната и централизирана от Георги Раковски, е продължена от ръководения от Любен Каравелов, Васил Левски и Христо Ботев Български таен централен революционен комитет. Създадената през 1893 г. революционна организация в Солун е пряко продължение на БТЦРК, като създателите ѝ възприемат неговите устав, правилници и програми, популяризирани от Захарий-Стояновите „Записки по българските въстания“ и Иван-Вазовото „Под иго“. Сред организационните членове са и съратниците на водачите на българското революционно движение от 60-те и 70-те години.

Над новата плеяда революционери, наброяващи десетки хиляди от всички български краища, се откроява личността на родения в Кукуш Георги (Гоце) Делчев. Още от влизането му във Вътрешната организация като току-що завършил старшия курс във Военното училище в София и като екзархийски учител в Щип, той успява за съвсем кратко време да се изкачи в йерархията на възстановената българска революционна организация на македонските и тракийските българи.

Като член на Централния комитет на Вътрешната организация, а впоследствие и на Задграничното ѝ представителство в София, както и като съветник в ръководството на Върховния македоно-одрински комитет, неговите функции и задачи надхвърлят възможностите на обикновения човек. Но това не се отнася до Гоце. Като член на ЦК, на ЗП и на ВМОК, той е не само задграничен представител, в ръцете на когото е външната политика на организацията, но и върховен ръководител на въоръжените сили на революционна Македония, т.е. на тази невидима в началото си четническа армия, впоследствие стряскаща съня и нарушаваща спокойствието на чуждоземния тиранин. Гоце е ръководител и на българската пропаганда в Македония и Одринско, осигуряващ на организационните ръководители и революционната маса преди всичко книгите на Иван Вазов, Захарий Стоянов и Стоян Заимов, а на първо място сред тях винаги стои биографията на Васил Левски. Като пряк продължител на неговото дело още приживе Гоце Делчев е сравняван с Васил Левски, и по подобие на него народът започва да го нарича Апостола.

Pin It on Pinterest