ФОТОГАЛЕРИЯ: Космосът в съветското и руското изкуство
Полетът на Юрий Гагарин буквално преобръща живота в Съветския съюз.
Усвояването на космоса е главната гордост на страната – и една от главните теми в изкуството, както в официалното, така и в неофициалното.
Космическата тема в СССР е навсякъде: в живописта, на плакатите и мозайките на зданията, метрото и пощенските картички. Художниците се вдъхновяват от образа на Юрий Гагарин, космонавти в скафандри, звездното небе и футуристичните ракети. Ето някои от космическите творби.
„Белка и Стрелка летят на ракета“, 1960
Архивна снимка
Успешният полет и завръщането на Земята на космическите кучета Белка и Стрелка предизвиква истински фурор. Те стават толкова популярни, че изображенията им се тиражират буквално навсякъде: от новогодишните картички до кибритените кутии.
Алексей Леонов. „Над Черно море“, 1968
РОСИЗО
Космонавтът Алексай Леонов е известен преди всичко като първия човек, излязъл в открития космос. Той е и художник – изобразява полета си в серия картини.
Борис Окороков. „Довиждане, Земя!“, 1970
РОСИЗО
Това монументално петметрово платно се съхранява дълги години в Полша и не се показва пред публиката, но наскоро бе реставрирано и върнато в Русия.
Н. Бабин, И. Овасапов, И. Якушин. „Слава на съветската наука“, 1977
РОСИЗО
Тези трима художници неведнъж работят в съавторство по съветски пропагандни плакати. Те изобразяват постиженията на космонавтиката в това официозно платно, което трябва да предизвика чувство на гордост за родината.
Анатолий Плахов. „В открития космос“, 1977
РОСИЗО
Космосът е много интересен за майстора на графиката Анатолий Плахов. Той създава няколко работи, в които по странен начин съчетава космически изображения с митични обекти и съзведия.
Ерик Булатов. „Съветски космос“, 1977
Музей на авангардното изкуство (МАГМА)
Картините на Ерик Булатов напомнят пропагандните плакати на СССР. Художникът обаче твори в стил соц-арт и преувеличено изобразява съветската символика, осмива „ненормалността на този живот, която се възприема от нашето съзнание като нормална“.
Юрий Палшинцев. Мозаечно пано „Космос“ в подлез в Ростов на Дон. Краят на 1970-те – началото на 1980-те
Сергей Пивоваров/Sputnik
Южният град Ростов на Дон се слави със своите „подземни“ мозайки. В подлезите му има истински шедьоври, признати за обекти с културно значение на държавно ниво. Един от тези подлези е на космическа тематика.
Пьотър Беленок. „Без заглавие“, 1980
РОСИЗО
Темата за връзката на човека и космоса вдъхновява и неофициалните худжоници, като Пьотър Беленок. Чрез астрономическите обекти той изразява своята представа за устройството на Вселената.
Николай Вехтомов. „НЛО“, 1983
РОСИЗО
Модерна тема стават спекулациите и легендите за космическите обекти и връзката на човека с извънземни цивилизации. Така авангардистът Николай Вехтомов си представя НЛО, най-популярния мит в съветския свят.
Михаил Борисов. „Ние сме мирни хора“, 1983
РОСИЗО
Работните дни на космонавтите на станция „Мир“ са изобразени от художника Михаил Борисов, който ги показва като герои и важни учени, но и като обикновени хора, които си вършат работата.
Виталий Комар, Александър Меламид. „Към светлината“, 1983
РОСИЗО
Създателите на соц-арта, осмиващ официалното изкуство на соцреализма, Комар и Меламид, умишлено разсъждават над съветските реалности в плакат. В съветския човек с протегната ръка лесно може да се открие алюзия към съветските вождове Владимир Ленин или Йосиф Сталин, които извеждат страната „към светлината“.
Андрей Плотнов. „Портрет на космонавта Ю. Гагарин“, 1986
РОСИЗО
Андрей Плотнов прави един от най-разпознаваемите портрети на Юрий Гагарин. Освен това той се познава лично с първия човек в космоса, което придава на работата му особена значимост.
Шалва Бедоев. „Земя. Под мирното небе“, 1987
РОСИЗО
Самобитният осетински художник Бедоев рисува в творбата си огледалното отражение на космоса и Земята.
Генадий Шуршин. „Човечеството няма да остане вечно на Земята“, 1988
РОСИЗО
А художникът Шуршин фантазира над усвояването на комическото пространство и заселването на други планети, дори подписва своята работа с цитат на първия руски космист Константин Циолковски „Човечеството няма да остане вечно на Земята“.
Михаил Пясковски. Триптих „Земята слуша“, 1988
РОСИЗО
Съветският художник Пясковски решава да отдаде почит на незаслужено оставащите в сянка космически служители на Земята. Те не са известни като космонавтите, но играят не по-малко важна роля.
Евгений Корнеев. „На път. Корольов“, 1988
РОСИЗО
Картината показва момента преди полета на Гагарин – космонавтът най-накрая се ръкува с човека, благодарение на когото космическите полети стават възможни – съветския инженер и истински гений Сергей Корольов.
Александър Виноградов, Владимир Дубосарски, „Синя светлина на Шаболовка“, 2010-те
Парк-музей „Зарядие“
Художникът продължава да разсъждава над космоса и досега. Един от най-известните арт дуети на съвременното изкуство – Виноградов и Дубосарски, използват за своето поп-арт произведение истинска снимка – Гагарин пие коктейл на новогодишно тв шоу. Напомняне, че въпреки че е герой-космонавт, той е обикновен човек.
Група Doping-Pong. „Гагарин“, 2016
Частна колекция
Членовете на арт групата създават живопис и цифрова графика в стил ретро-футуризъм. В своите работи те обединяват съвременното с естетиката от СССР: пионери, спортисти и, разбира се, космонавти.
Павел Пеперщайн. „Ухото на света“, 2017
РОСИЗО
Една от най-важните фигури в руското съвременно изксутво – Павел Пеперщайн представя как вижда 2333-та година и как би изглеждал център за изследване на космическия звук.
Повечето от представените работи ще участват в изложбата „Космосът като изкуство“ в изложбен център РОСИЗО до 26 септември 2021 година.
източник: RUSSIA BEYOND
