Общество

Фаворитите на руските владетели, които силно влияят на държавната политика

Много пъти в руската история фаворитите (съратници и любовници) на управляващите монарси имат важни политически функции и влияят на историята.

Княз Василий Голицин

Княз Василий Голицин с награден медал. Държавен исторически музей. На портрета В.В. Голицин е изобразен с текста на

Княз Василий Голицин с награден медал. Държавен исторически музей. На портрета В.В. Голицин е изобразен с текста на „вечен мир“ между Русия и Жечпосполита, подписан с активното му участиеСвободни източници

Княз Василий Голицин (1643-1714) се смята за фаворит на царевна София (1657-1704), регент на Русия от 1682 до 1689 година. Голицин, наследник на древен руски болярски род и Рюриковичи, идва на власт по време на управлението на цар Фьодор Алексеевич (1661-1682), което продължава от 1676 до 1682 година. Голицин е военен командир и начело на Пушкарский приказ на Московската държава.

Когато София сяда на трона като регент на по-малките си братя Иван и Петър, кариерата на Голицин се изстрелва право към върховете – той става пазител на големия печат на Москва и ръководител на външните работи – всъщност Голицин стои начело на московската власт.

Портрет на София Алексеевна

Портрет на София АлексеевнаМузей Ермитаж

Василий Голицин води европейски начин на живот, говори латински, а къщата му в Москва може да си съперничи с Кремъл по великолепие. Няма обаче доказателства Голицин и София да имат сексуални отношения – сред обществото те се държат строго фромално. Има обаче писма от София до Голицин от 1689 г., докато той е на война в Кримската кампания. „Светлина моя, братко мой Васенка… дори не мога да повярвам, че най-накрая ще се завърнеш, само тогава ще имам надежда, когато те видя, моя светлина, в прегръдките си….“ Изглежда, отношенията между София и Василий са много близки.

През 1689 г., след като Петър взема властта от София, Василий Голицин и семейството му са изпратени в изгнание в Северна Русия, където Василий умира през 1714 година.

Княз Александър Меншиков

Портрет на Александър Данилович Меншиков

Портрет на Александър Данилович МеншиковLegion Media

Александър Меншиков (1673-1729) идва от по-ниски социални слоеве на руското общество. Въпреки че става граф и княз и всъщност управлява страната по време на царуването на Екатерина I (1684-1727) – съпругата на Петър Велики, Меншиков никога не се научава да пише. Всичките му писма са продиктувани на писари.

За ранния живот на Меншиков не се знае много – биографията му започва от 1687 г., когато на 14 години става ординарец на Петър Велики. Меншиков придружава Петър на всичките му пътешествия, помага му да организира своята „Армия играчка“ и с желание участва във всички маневри. Мешников е до Петър по време на Азовската кампания от 1695-1696 г. и неговото Велико посолство в Европа (1697-1698). По време на битките във Великата северна война, смелостта и храбростта на Александър Меншиков му спечелват княжеска титла и генералски чин.

Портрет на Александър Данилович Меншиков

Портрет на Александър Данилович МеншиковКолекция на И. Вайсман, Мюнхен

Меншиков контролира голяма част от кореспонденцията на Петър, ръководи подчинените му и му е много близък. Това му позволява да взема невероятни подкупи и да участва в огромни корупционни схеми. Петър знае за това, но за него Меншиков е незаменим. „Справедливостта изисква да се претеглят престъпленията му, но и службата му, отдадена на Отечеството и суверена“, казва Петър за Меншиков, който до смъртта му контролира Военната колегия на Русия и е генерал-губернатор на Санкт Петербург.

След като Петър Велики умира, Меншиков е главната фигура, която стои за обявяването на съпругата му Екатерина за руска императрица. В продължение на две години Меншиков всъщност управлява страната, преди да бъде отстранен от поста си и изпратен в изгнание през 1727 г., след смъртта на Екатерина. Александър Меншиков умира в Сибир, в град Берьозово през 1729 година,

Григорий Потьомкин

Григорий Потьомкин привлича вниманието на Екатерина II случайно – при държавния преврат от 1762 г., след който Екатерина става императрица. Потьомкин е повишен в камер-юнкер, но не става фаворит на Екатерина до средата на 1770-те, когато започват да си разменят писма.

Портрет на княз Григорий Александрович Потьомкин (1739-1791)

Портрет на княз Григорий Александрович Потьомкин (1739-1791)Getty Images

Потьомкин доказва военните си умения и храброст в Руско-турската война от 1768-1774 г., когато става генерал. След това е най-близкият човек на Екатерина II. Дори се носят слухове за таен брак между двамата. Политически основната функция на Потьомкин е да контролира Новорусия (днес една част от нея е в Русия, а друга – в Украйна), както и да вземе Крим от Кримското ханство.

Дори след като вече не е неин фаворит, Потьомкин води близка кореспонденция с императрицата относно управлението му в Новорусия и Крим, които стават част от Руската империя през 1783 година. Потьомкин също така ръководи обширна военна реформа, която подобрява формированията и облекчава униформите на руските войници.

Потьомкин умира внезапно от треска в степите на Молдова през 1791 година. Екатерина е съкрушена от новината за смъртта му: „Моят ученик, моят приятел, може да се каже, дори идол – княз Потьомкин си е отишъл!“

Григорий Распутин

Противно на слуховете, които се носят в руското общество от ранния ХХ в., монахът и лечител Григорий Распутин (1869-1916) не е фаворит на императрица Александра Фьодоровна, съпругата на Николай II. Распутин е представен на императорската двойка през 1905 година. По това време вече е ясно, че официалната медицина не може да излекува мъчителната болест на едногодишния царски син и наследник – царевич Алексей, който има хемофилия. Това е заболяване, при което кръвта не се съсирва нормално и може да доведе до внезапна смърт. Григорий Распутин, който се представя като народен лечител, обещава, че може да помогне на царския син.

Григорий Распутин (1871-1916)

Григорий Распутин (1871-1916)Apic/Getty Images

През 1907 г. Распутин получава първия шанс да покаже уменията си. Той успява да спре хемофилична криза (вътрешно кървене) на 3-годишния Алексей, като просто застава до леглото му и се моли. Великият княз Кирил Владимирович, братовчед на Николай II, е свидетел: „Когато Распутин дойде до леглото на болния ми племенник, той успя да спре вътрешното кървене и да спаси детето от страшната болка“.

Распутин не посещава често царския дворец – според информацията от началника на охраната на Зимния дворец, Григорий идва „веднъж на месец или два“, докато цар Николай среща Распутин дори по-рядко, два или три пъти в годината. Распутин води близка кореспонденция с императрица Александра Фьодоровна, която нарича монаха „нашият приятел“, но няма сведения за някаква интимна и лична комуникация между Распутин и нея – известно е обаче, че Распутин успява да облекчи истеричните ѝ пристъпи.

Той не участва в политиката или вземането на решения от името на царя, както се говори по това време – просто не е допускан до близките кръгове на царя. Известно е обаче, че Распутин категорично се застъпва за поддържането на мира и е твърдо против Русия да участва в Първата световна война. Распутин пророкува, че войната ще сложи край на Руската империя, както и става.

В антицаристката пропаганда през последните години на Империята Распутин представлява „злия монах“, който влияе лошо на царското семейство. Той е убит на 17 декември 1916 г. от княз Феликс Юсупов и неговите помощници, включително великия княз Дмитрий Павлович, братовчед на царя.

автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest