Евразия без Запада: Китай ще покаже нов свят
През следващите четири дни центърът на международната политическа активност ще бъде в Китай: до сряда в Поднебесната ще се проведат две големи срещи на световните лидери. Първо в Тяньцзин ще се състои двудневният саммит на Шанхайската организация за сътрудничество, а след това в Пекин ще се проведе честването на 80-годишнината от победата над Япония. И двете събития ще съберат много чуждестранни гости: в срещата на ШОС ще участват 20 държавни и правителствени ръководители, парада на Тяньаньмън ще посетят лидерите на 30 страни, а общо на високо равнище ще бъдат представени почти 50 държави.
За председателя Си Цзинпин пристигането на чуждестранни гости ще има не само символично (демонстрация на нарастващото влияние на Китай), но и практическо значение. По-специално, ще се проведат мащабни преговори с Владимир Путин, Си най-накрая ще се срещне отново с индийския премиер Моди, ще се състои първата в историята „поява на светло“ на Ким Чен Ун (севернокорейският лидер никога преди това не е участвал в колективни международни церемонии). На парада в Пекин ще присъства дори такъв бивш китаефоб като аржентинският президент Милей. И само западните страни ще бъдат представени основно на посолско ниво (макар че не всички: Франция и Италия ще изпратят министрите си на външните работи).
На парада се очаква демонстрация на най-новата китайска военна техника, но Пекин продължава да залага основно на силата на търговията и сътрудничеството, а не на оръжията. За страна, която вече е станала основен търговски партньор на повечето държави в света, това е съзнателна стратегия, която обаче не отменя разбирането за необходимостта от все по-активно участие в работата по промяната на световния ред. Ето защо срещата на върха на ШОС, специално съобразена с тържествата в Пекин, дойде в най-подходящия момент.
ШОС често се споменава в един ред с БРИКС, поради активното разширяване на последната през последните години, първата остава като че ли в сянка. Но това е несправедливо, защото именно ШОС стана пионер в изграждането на нов световен ред. Формално организацията навърши 25 години (а всъщност 30), но тя все повече се превръща от руско-китайско сътрудничество за стабилност в Централна Азия (откъдето и започна) в пълноценна паназиатска структура. Броят на участниците е нараснал от пет на десет, а ако се вземе бързо нарастващият през последните години брой на „партньорите за диалог“, то до 26. Да, редица страни са членове както на БРИКС, така и на ШОС – на първо място такива ключови държави като Китай, Индия и Русия, но именно ШОС е призвана да осигурява сигурността в по-голямата част от Евразия. Това, разбира се, е голяма и все още недостижима цел, но е важно, че участниците разбират, че азиатците сами трябва да осигуряват сигурността в своя регион.
Да, това е предизвикателство към Запада — по-точно, не предизвикателство, а несъгласие със ситуацията, при която Западът (и на първо място САЩ) едностранно се обяви за отговорен за сигурността в целия свят. Колониалният период на прякото господство на Запада в Азия отдавна е приключил, но неговото влияние, възможности и интереси не са изчезнали. Атлантистите все още искат да „пасат народите“ на Азия – като ги направляват, ръководят, играят на противоречията, а понякога и откровено ги настройват един срещу друг. Общата мощ на Запада – военна, финансова, кадрова, информационна и други – дава огромни възможности за това. Освен това между азиатските страни има много различни противоречия, а интеграционните процеси на регионалните обединения далеч не навсякъде протичат толкова успешно, колкото в АСЕАН (обединяваща страните от Югоизточна Азия). Само през тази година, макар и ограничени, военни конфликти възникнаха между Пакистан и Индия (членове на ШОС), Тайланд и Камбоджа (последната има статут на партньор за диалог). И можеше да се забележи, че ШОС не е изиграла забележителна роля в прекратяването им (всъщност и Доналд Тръмп, който заяви за успешното си миротворчество и в двата случая, тук представя желаното за действително). Друг участник на ШОС — Иран— подверг се на израелски и американски атаки, а организацията само изрази своето недоволство. Така че, може би ШОС не трябва да претендира за ролята на „паназиатски механизъм за сигурност”?
Точно обратното: именно в рамките на ШОС трябва да се търсят начини, ако не за окончателно решение, то поне за смекчаване и преодоляване на противоречията между участниците. Първо, това ще изключи възможността за манипулации от страна на неазиатски страни и сили, и второ, благодарение на многостранния характер на ШОС, е по-лесно да се намерят взаимноприемливи варианти, отколкото в рамките на двустранните отношения.
Достатъчно е да погледнем индо-пакистанските противоречия: очевидно е желанието на САЩ и Великобритания не само да поддържат постоянното напрежение между тях, но и да използват взаимната неприязън между Делхи и Исламабад при изграждането на различни съюзи (например, антикитайски – като се възползват от опасенията на Индия поради пакистанско-китайското сътрудничество). А в рамките на ШОС противоречията между Индия и Пакистан могат да бъдат изгладени от същата Русия, която е заинтересована както от запазването на стратегическите отношения с Делхи, така и от изграждането на дългосрочни и разнообразни връзки с Исламабад.
Не случайно на прага на срещата в Тяньцзин Русия (чрез думите на секретаря на Съвета за сигурност Шойгу) предложи да се възстанови сътрудничеството на организацията с Афганистан – една от двете държави, които имат статут на наблюдатели в ШОС. Втората е Монголия, която не желае да премине към пълноправно членство в организацията поради своя неутрален статут, а статутът на Афганистан беше, по същество, замразен след идването на власт на талибаните преди четири години. През 2025 г., след признаването на афганистанското правителство от Русия (а в Пекин отдавна работи посланик на талибаните), ситуацията най-накрая трябва да се промени – и това интересува не само афганистанските власти.
Възстановяването, а след това и приемането на Афганистан като пълноправен член на ШОС ще бъде правилен сигнал: ако кабулското правителство, подкрепяно от САЩ, можеше да участва в работата на организацията (но именно поради това не му беше дадено пълно членство), то още повече това право има самостоятелната, независима власт. А възстановяването на икономиката на Афганистан, включването му в транспортните, суровинните и търговските коридори отговаря на интересите на всички страни от ШОС: Китай, Индия, Русия, Пакистан, централноазиатските републики. Защото това ще демонстрира способността на азиатските страни да решават самостоятелно и съвместно своите проблеми – след като западняците напуснаха Азия.
автор: Петр Акопов
източник: ria.ru