Централните банки все по-често се насочват към китайския юан, а доверието в щатския долар отслабва
Все повече централни банки по света разглеждат китайския юан като ключов инструмент за диверсификация на валутните си резерви, докато доверието в щатския долар постепенно намалява.
Това показва ново проучване на базирания в Лондон Форум на официалните парични и финансови институции (OMFIF), публикувано на 30 юни.
Изследването обхваща 90 централни банки, държавни пенсионни фондове и суверенни инвестиционни фондове, които управляват активи на обща стойност около 10 трилиона долара.
Китайският юан се утвърждава като инструмент за диверсификация
Според резултатите почти всички участници в проучването определят китайския юан като ефективно средство за разширяване и балансиране на инвестиционните портфейли.
Въпреки че Съединените щати и Китай продължават да бъдат най-привлекателните инвестиционни пазари, подкрепени и от бързото развитие на изкуствения интелект, за първи път повече централни банки заявяват намерение да намалят експозицията си към американския долар през следващото десетилетие, отколкото да я увеличат.
Основният мотив е засилващото се възприемане на политически рискове, свързани с американската валута.
Световната финансова система става все по-многополюсна
Проучването показва още, че 79% от централните банки и 60% от държавните инвестиционни фондове смятат, че световната валутна система вече се движи към многополюсен модел, при който няколко водещи валути ще играят все по-значима роля в международните резерви и разплащания.
Анализатори: Доларът вече не е безусловното „сигурно убежище“
Деканът на Института за финансово развитие към университета „Нанкай“ Тиен Лихуей коментира, че глобалните публични инвеститори все по-рядко възприемат щатския долар като безусловно сигурен актив.
По думите му централните банки ускоряват диверсификацията на резервите си, за да ограничат зависимостта от една единствена резервна валута.
Според него това създава възможност китайският юан постепенно да разширява ролята си не само като средство за международни разплащания, но и като една от основните световни резервни валути.
Засилен интерес към активи, деноминирани в юани
Анализът отчита и нарастващ интерес към държавни облигации, деноминирани в китайски юани, особено в Азия, Африка, Латинска Америка и Тихоокеанския регион.
Сред примерите е Бразилия, която е на път да стане първата държава в Латинска Америка, регистрирала се за емитиране на т.нар. „панда облигации“ – облигации, емитирани на китайския пазар в юани от чуждестранни институции.
Според информация на Китайската народна банка бразилското Министерство на финансите вече е подало необходимото заявление до Националната асоциация на институционалните инвеститори на финансовия пазар в Китай.
Международни банки също виждат потенциал за юана
Положителни оценки за перспективите на китайската валута дават и международни финансови институции.
Данни на Standard Chartered показват, че индексът Renminbi Globalisation Index е достигнал 224,8 пункта през април при базова стойност 100 през януари 2015 година. Това означава, че глобалното използване на китайския юан се е увеличило повече от два пъти през последното десетилетие.
В свой доклад от март швейцарската частна банка Union Bancaire Privée (UBP) прогнозира, че юанът ще продължи постепенно да поскъпва спрямо щатския долар през следващите десет години благодарение на подобряващите се икономически показатели и продължаващите структурни реформи в китайската икономика.
Банката, която управлява активи за над 190 милиарда долара, очаква до края на 2026 година курсът на вътрешния китайски юан да достигне около 6,70 юана за един щатски долар.
Какво означава това за световните пазари?
Нарастващият интерес към китайския юан не означава непременно, че щатският долар ще загуби водещата си позиция в близко бъдеще. Въпреки това тенденцията показва, че все повече държави търсят по-добър баланс между различните резервни валути в условията на засилена геополитическа несигурност.
Ако процесът на диверсификация продължи, през следващото десетилетие световната финансова система може постепенно да се трансформира към модел, при който доларът ще остане водеща резервна валута, но ще споделя тази роля с валути като китайския юан и еврото.
