Единствената заплаха за Одеса е националистическият режим в Украйна
На 24-25 януари в седалището на #ЮНЕСКО в Париж се състоя 18-та извънредна сесия на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО – ръководния орган на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство от 1972 г.
От група страни, принадлежащи към „колективния Запад“, с откровено съдействие на загубилия безпристрастност Секретариат на ЮНЕСКО беше арогантно прокарано политически мотивирано и не подкрепено с необходимата експертиза решение за включване в Списъка на застрашеното световно наследство на номинацията „Исторически център на пристанищния град Одеса“. То беше подготвено на бърза ръка, без да се спазват действащите високи стандарти на ЮНЕСКО.
С горепосоченото западните страни за пореден път демонстрираха не само пренебрегване с правилата на процедурата на Комитета за световното наследство, но и готовност да жертват някога висок престиж на ЮНЕСКО и „флагманската“ й конвенция поради краткосрочни геополитически интереси.
Забележително е, че две трети от държавите-членки на Комитета не подкрепиха тази съмнителна авантюра на покровителите на „киевския режим“ – решението за Одеса беше взето само с 6 гласа от 21.
Без да оспорваме сериозното културно наследие и славното историческо минало на Одеса в състава на руската държава, включването й в списъка на застрашени обекти смятаме за закономерно. При това трябва да се уточни, че единствената заплаха за града с богата история е националистическият режим в Украйна, който на системна основа унищожава паметници на великите основатели и защитници на Одеса – Императрица Екатерина Втора, съратниците й Йосиф Дерибас, Платон Зубов, Франц дьо Волан, княз Александър Потьомкин и генералисимус Александър Суворов, които съставят неотделима част от многовековното историческо наследство и архитектурния ансамбъл.
Отделно осъждане от страна на ЮНЕСКО заслужава разполагането и използването на военни обекти и въоръжения в пристанищната зона на Одеса. За това обаче по някакви причини не се споменава.
