Един лицемерен и бездушен народ ще заслужи тежката си безпаметна съдба!…
Месността Бялата скала край Велинград, където на 3 май 1944 г., обградена отвсякъде намира смъртта си Вела Пеева.
Впоследствие главата й е отрязана на място от същия горски работник, който вижда стъпките в гората и я предава на полицията (и който не успява да се порадва на получената парична награда – 50 000 лв., защото няколко месеца по-късно е застрелян от партизаните).
Следобед жандармеристите нахълтали в Каменица. Разчуло се за гибелта на Вела. Само майка й и баща й още не знаели. Те видели разплакани другарите на Вела и се досетили, но не искали да повярват, докато някакъв офицер не влязъл в двора им и не казал:
– Днес убихме една от дъщерите ви…
Велината майка се строполила в безсъзнание, а баща й излязъл разплакан навън. Привечер взел парче чисто платно, отишъл в Лъджене и влязъл в училището. Там се бил разположил щабът на жандармеристите. Помолил да му дадат главата на Вела, за да я погребе, но му казали:
– Сега мисли за своята!
След убийството без присъда на Вела Пеева, извергите й отрязват главата на място. Отнасят я в лагера на преследващите и с нея бият съпартизанина й Стою Калпазанов. Разстрелват и него без присъда и нареждат главата й да бъде хвърлена в клозета. Тялото на Вела стои непогребано дни наред на място и заради протеста на населението разрешават погребението. Убийците и управниците отиват при родителите й, като им заявяват: „Едната убихме, и другата това я чака!”.

Вела Пеева е убита зверски на 3 Май 1944 година.
„Ой ти горо,горо,
горо зелена,
защо си свела клони зелени
и ти ли жалиш Вела Пеева?…“
Полковник Еленков пет пъти опожарява Лесичово. Динко Баненкин е инквизиран жестоко, рязали са месо от него и са го карали да яде, накрая набучват лавата му в гърдите и така го докарват при майка му, съпругата и децата му в Лесичово.
Детето му изплаква: „Искам татко Динко, това не е татко Динко“.
Вместо да си извадим поуки от ужасите на една гражданска война, която започва от родоначалника на фашизма Стефан Стамболов, най-големия Българофоб, убиец и инквизитор на българите, Туркофил, решил да предаде големи части от България на турците, направил всичко възможно да предаде Капитан Петко войвода на Турската армия. Българската армия отказва да свали знамената при смъртта му, 7 пъти офицери въртят чевермета на гроба му и играят хора от радост, този който го съсича (Махаил Ставрев-Хальо), маже острието с изгоряло масло за да гангренясат раните, да се мъчи Кръволока (така наричат Стамболов заради жажадата му за убийства).
80 години след Девети септември се замяраме с костите на бащите и дедите си, изкарваме убийците герои и им строим паметници…
Имало е фашизъм и днес неолиберализмът по същество е фашизъм. Диктатурата на олигархичния престъпен капитал се нарича фашизъм.
Днес (1февруари) бил ден в памет на жертвите на комунизма, а жертвите на жертвите?
Кога е ден на зверски убитите над 4000 партизани без съд, кога е ден, когато ще почетем онези, чиито глави „жертвите“ (които почитаме днес) набиваха на колове и ги разкарваха като плашила из градовете, оставяха главите на мегданите и се радваха на това, което са сътворили, кога ще си спомним за децата, зверски убити от фашистките палачи, защото носят храна на партизаните?!
Днес наследниците на фашистите управляват България и почитат убийците, превръщат убийците в „жертви“, а народът мълчи, защото или не знае, или не се интересува, или си пази местенцето на държавната службичка, а онези, на които рязаха главите, защото се бореха да има България без Хитлер и фашизъм, кучета ги яли.
Един лицемерен и бездушен народ ще заслужи тежката си безпаметна съдба!…
Лошо ми става, като чета как почитат „жервите“, чиито жертви още крещят и виковете им отекват в ехото на вековете…
Автор: Калин Владов