Дворцовият преврат: как немците помагат на дъщерята на Петър I да се качи на трона
Към момента на своята смърт през 1725 г. Петър Първи не успява да назове наследник на престола.
Така Руската империя се потапя в т.нар. „епоха на дворцовите преврати“, която продължава през целия XVIII век. През 1741 г. в резултат на заговор на руския престол се качва дъщерята на Петър, Елисавета Петровна. Това се случва не без помощта на двама немци, които служат в царския двор.
В една неспокойна ноемврийска нощ на 1741 г., в полунощ, в казармите на гренадирите от Преображенския полк влиза облечена в кавалерийска кираса красавица – царската дъщеря Елисавета Петровна. „Приятели мои! Знаете, чия дъщеря съм, подкрепете ме! Както сте служили на баща ми, така служете и на мен с вашата вярност!“, с такива думи дъщерята на император Петър I се обръща към военните, призовавайки ги да положат клетва и да я последват в щурма на Зимния дворец. Гвардейците, които обожават Елисавета Петровна, я понасят буквално на ръце към мястото, където се намира Брауншвайгското семейство – младенецът и наследник на престола Иван Антонович и неговите родители. Така е извършен най-мирният дворцов преврат в Руската империя.
Петър II и Цесаревна Елисавета на лов за кучета, 1900 г.,Валентин Серов/Руски музей/Свободни източници
Чужди заговорници
Историците спорят по темата колко сериозно е чуждестранното влияние в преврата. На императорската дъщеря услугите си предлагат представителите на Швеция и Франция барон фон Нолкеин и маркиз дьо ла Шетарди – но според някои сведения условията им не устройват Елисавета Петровна. Самият преврат се случва много стихийно и посланиците не са напълно информирани за плановете на бъдещата императрица.
Но все пак двама чужденци, дошли в Русия от немските земи, са рамо до рамо с Елисавета Петровна в този решаващ момент. Имената им са Йохан Герман Лесток и Христофор Яков Шварц и съдейки по всичко, и двамата са истински авантюристи.
Преображенци провъзгласяват за императрица Елисавета Петровна, началото на ХХ векЕвгений Лансере/Свободни източници
Лесток е с френски произход, но е роден и израснал в Люнебург, където учи медицина от баща си и завършва образованието си в Париж. Според историците „още като дете той проявява своя необуздан нрав, любов към блясъка и приключенията“, но е умен и наблюдателен. Може би не е най-талантливият лекар, а и няма диплома, но общото ниво на медицината по онова време и чарът му му помагат да се справя по един или друг начин.
Лесток попада в руския двор, след като се харесва на Петър I, но после изпада в немилост. Излиза от това положение вече при жената на Петър, Екатерина I, като става личен лекар на дъщеря ѝ Елисавета. Те се сближават: Лесток не само помага на императорската дъщеря по медицинските въпроси, но и я подкрепя в развлеченията. При това, освен на собственото ѝ обкръжение, Лесток успява да се хареса и на останалия двор. При Анна Ивановна той има определено влияние в управляващите кръгове и не живее в бедност.
Как Лесток Вербува Шварц
Портрет на императрица Елисавета Петровна, 1743 г.Иван Вишняков/Третяковска галерия/Свободни източници
Докато на Лесток се приписва дворянски произход, Шварц е пълна противоположност – той произхожда от просто саксонско семейство. Не се знае как точно попада в Русия, но в крайна сметка, благодарение на своята предприемчивост, немецът става учител по музика на Елисавета Петровна, макар че до преди това той „не е изкусен музикант и едва се прехранва“.
Шварц не спира да търси подходящи възможности да оползотвори талантите си: той се пробва като член на руското посолство в Китай, като картограф, инженер и служител в географската катедра на Академията на науките, като в тази роля дори участва в пренасянето на тялото на Анна Ивановна в Петропавловския събор за погребение.
Авантюристката жилка и едновременно незначителното положение на Шварц привличат Лесток. Този търсач на приключения е добре приет в двореца и същевременно изобщо не предизвиква никакви подозрения у никого – може би защото е женен за прислужницата на Елисавета Петровна, затова има всички основания за честите визити. Готов е да поема рискове в името на откриващите се пред него перспективи и съчетава енергията и амбицията, необходими за успеха на всяко начинание. По-късно пишат за саксонеца, че „той изиграва ролята си толкова ловко, че не привлича никакво подозрение – нито върху себе си, нито върху съучастниците си, до последната минута, като едновременно върти няколко различни интриги“.
Портрет на императрица Елисавета Петровна, XVIII век,Георг Кристоф Грут/Mузей-резерват Гатчина/Свободни източници
Подготовка за преврата
На плещите на Шварц според плана на Лесток лежи агитацията сред военните: саксонецът участва във войнишките запои, играе карти с гвардейците и се старае по всякакъв начин да спечели симпатиите им. Впрочем с това се справя и самата Елисавета: тя често посещава казармите, не се скъпи с подаръците и не отказва на молбите да стане кръстница на децата на войниците. Самите гвардейци наричат бъдещата императрица „матушка“ (майчица).
Чрез своите познати в двора Шварц следи какво се случва в Брауншвайгското семейство: камериерът на майката на престолонаследника Анна Леополдовна и камериерът на мъжа ѝ принц Антон Улрих информират заговорниците за всичко – чак до работните документи, които постъпват в семейството. Шварц изпълнява и ролята на посредник между участниците в заговора, които заради положението си не могат да действат толкова открито. С това се занимава и самият Лесток, който поддържа връзки с чуждестранните посланици.
ЛестокLegion Media
Доверието на императрицата към Лесток и достъпът му до вземането на важни организационни решения до сериозна степен гарантират успеха на преврата. В критичните моменти той успява да запази хладнокръвие и да поддържа настроението на самата бъдеща императрица. Например в утрото преди преврата, за да вдъхне увереност на Елисавета Петровна, Лесток я навестява и връчва на покровителката си собственоръчно скицирана рисунка. От едната страна на листа Елисавета е изобразена с царски венец, а на другата – в монашеско наметало. До нея има колела и бесилка. Посланието гласи: Елисавета е изправена пред избор – да превземе руския престол или да бъде заточена в манастир и оттам да гледа как биват наказвани преданите ѝ хора. За Елисавета Петровна, свикнала с охолния живот и не желаеща да крие красотата си зад стените на обителта, аскетичният монашески живот е страшна присъда.
В деня на преврата и след него
В нощта на 25 ноември (6 декември), когато заговорниците най-накрая решават да изпълнят плана си, Шварц и Лесток са в разгара на събитията рамо до рамо с Елисавета Петровна. Те я придружават в казармите, а после и в Зимния дворец, където уведомяват придворните за случилото се.
След като превзема властта, Елисавета не забравя своите сподвижници: Шварц е награден със званието армейски полковник, но между другото остава недоволен и година по-късно получава парцел в Ливония. Той се мести в своето имение, където 15 години по-късно е убит от една от крепостничките си, която се опитва да се защити от нападките на саксонеца.
Цесаревна Елисавета и преображенци в спалнята на Анна Леополдовна. Народна гравюра от средата на XVIII векДържавен исторически музей/Свободни източници
Още по-драматично се развива съдбата на Лесток. На следващия ден след преврата той получава чин таен съветник, първи личен лекар и главен директор на Медицинската канцелария на целия медицински факултет. Облагодетелстван от императрицата, той трупа значително състояние и има голямо влияние в двора, но с времето чуждестранните симпатии на Лесток посяват вражда между него и императрицата. Лесток не свършва с интригите и в крайна сметка е обвинен в нов заговор – този път за свалянето на неговата покровителка. Изправен е на съд и е осъден на смърт, но по-късно решението е смекчено и е пратен в заточение. Чак през 1762 г. Петър III връща Лесток в Санкт Петербург и възстановява дворянството и чиновете му.
автор: ЖАНА НЕЙГЕБАУЕР
източник: bg.rbth.com
