Двоен празник по време на пандемия
Тази година пандемията се отрази и на неразрешимите спорове какво да празнуваме на 14 февруари – Трифон Зарезан или Свети Валентин.
Няма да се потапяме в историята, за да вадим доводи в полза на единия или другия празник – все едно, до единомислие няма да стигнем. В съперничеството на двата празника играят роля възрастта и културните предпочитания на хората, по-рядко – и религиозните.
Пак заради пандемията шумните купони в чест на любовта ще бъдат по-малко, но домашните тържества – все едно за кой от двата празника, ще компенсират. Няма да има романтични вечери на свещи и спа процедури, Ще загубят собствениците на заведения, в които обикновено се събират младежите. Прекалената комерсиализация на празника поизбута романтиката и магазините преливат от сувенири (голяма част от тях – със съмнителни естетически качества и произход, отлежаващи с години). Търговците наеха и площи на открито и се надяват да продадат мечета с ръст на петгодишно дете, възглавнички с форма на сърце, лъскави гривни и медальони. На същото се надяват и продаващите скъпа парфюмерия и козметика и луксозно бельо. Рядко се срещат ръчно изработени картички и сувенири. А подаръкът може да бъде просто хубав шоколад, дори и да не е с форма на сърце, „валентинка“ с мило послание, книга, цвете… Всъщност, какво пречи да изразяваме чувствата и отношението си към любимите си хора с един мил жест или с цвете не само на 14 февруари?
А прекрасният завършек на празника на любовта е… виното, ной-добре да е червено.
Пак заради пандемията и почитателите на Трифон Зарезан няма да празнуват както се полага. Няма да има избор на Цар Трифон, една наложила се на много места традиция. Няма да има шумно зарязване на лозята, с песни и хора, с характерните ястия за празника. Но всеки, който има лозе или асма, се е заканил да зареже, че иначе няма да има реколта. И пак ще се лее вино, макар и в камерен състав, и пак ще се правят прогнози за следващата година. Та общото между празниците си остава виното, то е ритуална напитка и не бива да се сипва ей така, без повод и уважение. Празник без вино не бива. Живот без любов – също. Та вместо да се чудим кой празник да изберем – най-добре е да уважим и двата. И това е един от малкото случаи, в които два празника могат мирно да съжителстват. Та да е честит 14 февруари, а когато пандемиято отмине – пак ще умуваме какво точно празнуваме.
Впрочем, днес е и Ден на археолога и това е още един повод за чаша хубаво вино.
И накрая да споменем, че на 14 февруари православната църква отбелязва успението на св. Кирил Славянобългарски.
