доц. Ханчева: Липсва скрининг за идентифициране на следродилна депресия в България
Клинично проявените симптоми на следродилна депресия са се увеличили почти двойно и засягат средно един на всеки 3 жени, насочвайки европейското по време на изследване на пандемията Ковид-19
доц. д-р Камелия Ханчева е дългогодишен преподавател в областта на детското развитие и семейните отношения към Философски факултет в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи консултативно и терапевтично с деца, семейства и възрастни. Изследователските и интереси са в областта на отношенческата психоанализа, изследванията върху ментализацията и медиаразрешаващите фактори в терапевтичния процес.
доц. Ханчева, следродилната депресия е състояние, за което всяко “предпочитаме” да не говорим по време на бременността и след раждането. Казваме си, че е нормално майките да са различни заради хормоналните промени, безсънните нощи, новите отговорности, че всичко е само временно… Какво съчат всички статистики?
Данните от голямо европейско изследване по време на пандемията на Ковид-19 показват, че клинично проявените симптоми на следродилна депресия са се увеличили почти двойно и засягат средно един на всеки 3 жени. Преди пандемията и в относително стабилни социално-икономически времена, средно една на всеки пет жени страда от следродилна депресия. Това съотношение, преведено като брой на жените и семействата, унищожи от следродилна депресия, прави една огромна цифра и многократно страдание. Изследванията и клиничната практика показват, че е известно, че следродилната депресия е част от по-общата категория на разстройствата на настроението през периода на бременността и до една година след раждането. Това състояние засяга както бъдещите майки, така и бащите, така и бащите, всички ще бъдат родители и родители на бебето.
Каква е разликата между следродилната тъга, която е нормална в първите дни след раждането и следродилната депресия?
Следродилната тъга е предишно състояние, наблюдава се често, но поради бързопреходния характер в изключително динамичния период в първите седмици остава често нерегистрирано. Следродилната тъга не е знак или предвестник на следродилната депресия. Следродилната депресия представлява състояние на потиснатост, физически умора, дискомфорт или болка, негативни мисли и негативни емоционални преживявания и това състояние продължава поне две седмици и има тенденция да се задълбочава и „засмуква“ като водовъртеж. На много места информацията за следродилната депресия е включена в курсовете и подготовката на родителите (майката и бащата) за раждането като цяло.
Имате ли наблюдения как стоят нещата у нас?
В България има както много добри практики по отношение на информираността, грижата и подкрепата на (бъдещите) родители, така и примери за тиражиране на митове (вредни и понякога дорини) или просто пренебрегване на темата. За съжаление липсва стандартът и протоколът за скрининг, превенция и интервенции в областта на перинаталните (бременност и след раждане) състояния, включващи разстройства на настроението (депресия, тревожност), както и липсата на държавна регулация на професионалния психолог и психотерапевт, затрудняват адекватно информиране на общността, прилагането и поддържането на добри практики.
На конференцията „Родени твърде рано” на 16 и 17 ноември в София ще изнесете лекция за медицинските специалисти, на която ще бъде представено международно съобщение за насоките за скрининг, превенция и интервенция на перипарталната депресия. Защо тази тема е важна за тях?
Медицинските специалисти са ключови фигури, които могат да инициират реална промяна в нагласите и разбиранията на хората относно емоционалното състояние на съпътстващите бременността и първата година след раждането и влиянието върху детското развитие и отношенията в семейството. В държави с традиции и огромни изследователски ресурси има разработени и непрекъснато актуализиращи се насоки за превенция, скрининг и интервенции при перипартална депресия. Техният опит и данни са една чудесна основа за усъвършенстване на националната стратегия, насоки и практики у нас.
Медицинските специалисти са ли всички лица, които трябва да предоставят информация за психичното здраве на майката или бащата (защото също така могат да страдат от следродилна депресия)? Каква е вашата роля в превенцията и проследяването на това състояние?
Медицинските специалисти имат ключова роля, но не мисля, че е редно да натоварваме само тях с очакванията да се погрижат и за психо-социалните аспекти. Има достатъчно добри подготвени немедицински специалисти – психолози, психотерапевти, клинични социални работници, които могат да предоставят информация и да извършват процедура в тази област, ако здравната система им предостави подобна възможност.
Много често бъдещите родители се вълнуват от най-различни теми преди появата на дете в семейството – обзавеждане, аксесоари, проследяване на бременността, избор на екип и болница за раждане. Защо се получава така, че информацията за психичното им здраве, която също е много важна за благополучието на детето им, някак остава на втори план?
Тема за психичното здраве и благополучие по принцип приятно и трудно си проправя път в обществото ни. Аз го отдавам на една незрялост, и в това твърде влагам повече надежда отколкото упрек.
Изложени ли са родителите на по-висок риск от следродилна депресия при раждането на недоносено дете? Нуждаете ли се от повече подкрепа след раждането?
При раждането на недоносено дете, нивата на стрес са изключително високи, а продължителният период на необходимостта за адаптиране на новороденото грижи, превръща този стрес почти неизбежно в дистрес. Нуждата от подкрепа – медико-психо-социална за семействата с недоносени деца е огромна. През септември тази година с докторант Преслава Биковска бяхме на еднодневен обучителен семинар в една от водещите клиники за недоносени деца в Германия – Клиника Карл Густав Карус, Дрезден, отделението по неонатология на проф. д-р Марио Рьодигер. Наученото там е един вдъхновяващ пример за невероятните резултати от последователни и системни усилия на екип от специалисти и работа с общността.
Близките и семейството вероятно са първите хора, които биха могли да забележат, че нещо не е наред. Какви признаци може да са обезпокояващи?
Всъщност е много трудно, когато едно състояние като следродилната депресия се приема за обяснение и поставя точка на проблема, като всъщност това е тревожен сигнал, изискващо действие. Важни са взаимната грижа, вниманието и чувствителността към промяната в настроението и нивата на активност както у нас, така и у членовете на семейството. Ако хората в едно семейство са емпатични към другите, но и замислящи се за своите преживявания и – много важно – поддържат здравословни граници и лично пространство помежду си, те би трябвало да могат да споделят какво преживяват или какви ги тревожи партньора им и да потърсят и получите помощ – един от друг или от специалист.
Могат ли всички да са близки да помогнат по някакъв начин или да искат подкрепа, ако забележат притеснителни признаци? Към кого може да се обърнете за съвет и помощ?
Мисля, че е важно хората в семейството да имат доверие един на друг, да обсъждат и опитват варианти и ресурси. В България, във всички повече родителни отделения има клинични психолози, освен това, повече от десетилетието д-р Росица Владимирова работи клинично и научноизследователски по въпросите за следродилната депресия. Всеки психиатър за възрастни има компетентност да диагностицира и лекува разстройствата на настроението в перинатален период. Ние от Фондация Ментализационно Базирана Терапия – България, също работим превантивно, консултативно и терапевтично със семейства, бременни и наскоро родили жени.
За какво можете да следите и самите родители в поведението и чувствата си? Как можете да се грижите по-добре за себе си след раждането, кога и къде да търсите подкрепа?
Важно е човек да се гледа честно и загрижено в себе си. Да разпознаваш невинаги лицеприятни чувства и преживявания в себе си си и в най-близките си, но да не ги осъждаш, а да се опитваш да разбереш повече – това е позицията, от която човек търси и намира подкрепа и изход от затруднения, предизвикателства и кризи . Много се изкушавам да ви предложи един ресурс, който превежда, адаптира и качва на сайта на MBT-България – брошура за бременни или наскоро родили жени и техните близки с много достъпни и отговарящи на новите научни изследвания информация и идеи.
Конференция “Родени твърде рано – медицински и социални аспекти на развитието на недоносените деца” е единственият по рода и проблема си форум в България, посветен на темата за преждевременното раждане и недоносените деца. Тя ще се проведе за четвърти пореден път на 16 и 17 ноември 2024 г. в Интер Експо Център – София с възможност за участие и онлайн, и ще съберете на едно място известни специалисти от страната и чужбина, професионалисти, експерти и родители. По време на събитието можете да обменяте ценни знания, информация и опит, свържете се с раждането на недоносено дете и имате възможност всеки малък герой да получи най-добра грижа и бъдеще.Конференцията “Родени твърде рано” се организира за четвърти пореден път през месец ноември и по случай Световния ден на недоносените деца – 17 ноември, от Фондация “Нашите недоносени деца”. Създадена от 3 майки на недоносени деца, Фондацията е единствената неправителствена организация в България, която работи вече над 12 години в подкрепа на най-малките герои и техните семейства.
Можете да се запознаете с програмата и лекторите и да се регистрирате за събитието тук .
Допълнителна информация и проучвания тук .
Медийни партньори
