Доброто на страната ни – съществуват ли добри и лоши хора?
Интервю на Яна Каменова, IV курс „Театрална продукция“, НАТФИЗ, 29.11.21
Здравей, ще се представиш ли?
Казвам се Елена Петрова, студентка съм при професор Здравко Митков, четвърти курс актьорство за драматичен театър.
Скоро ви предстои премиера. Ще разкажеш ли повече за постановката?
Казва се „За доброто на страната ни“ от Тимбърлейк Уъртънбейкър. Това е съвременна пиеса от британска драматуржка. Действието се развива в края на XVIII век. Режисьор е Тодор Димитров и става въпрос за колонизирането на Австралия. Британски затворници са изпратени в изгнание в колониите на Великобритания с цел заселване и разширяване на територията. Целият проблем идва от това, че по онова време британските затвори са пълни и няма къде да пробират арестантите и затова решават като крайна мярка да заселят колониите със затворници.
Според теб съществуват ли добри и лоши хора? Или всичко е въпрос на обстоятелства?
Разбира се, изключваме патологичните случаи. Според мен е въпрос на обстоятелства и това е което пиесата се опитва да внуши като главна идея – всички хора всъщност са съгрешили, защото животът толкова ги е смачкал, че те не са видели нищо хубаво и не познават добротата в себе си или околните.
Театърът може ли да променя и да изцелява хората?
Да, може, ако хората дадат шанс на театъра. В днешно време има хора, които искат да се занимават с това изкуство, но в един момент на преден план идват въпроси свързани с пари, реализация и оцеляване. Всеки млад творец се пита струват ли си жертвите, които се изискват, за да се занимаваш с театър. Аз вярвам, че театърът наистина може да променя, както и пиесата внушава. Накрая именно театърът успява да накара тези хора да погледнат света по различен начин и да открият нещо хубаво в себе си и другите.
Ще разкажеш ли повече за героинията, която играеш?
Лиз Мортън е около 18- годишно момиче, но е най-трудната като характер от жените в колонията. Причината е, че тя е минала през най-тежките изпитания в живота. Още от малка е започнала да проституира и е заловена по време на кражба. Лиз е помилвана и вместо да я обесят, я изпращат като затворник в колониите. Тя е тази, която събира всичко най-отвратително в себе си, поради трудното си детство.
С развитието на пиесата тя се променя, защото театърът идва като спасение. Въпреки че не го осъзнава по този начин. Накрая се променя и става по-добра и вижда, че има нещо хубаво в живота, защото някой ѝ подава ръка и има възможност за промяна.
Тази роля промени ли те като личност?
Самата героиня е доста далече от мен. В началото ми беше трудно да намеря какъв човек е това момиче, защото тя е израснала на улицата. Тя е груба, устата и агресивна. Но тя ми помогна да открия и да развия други черти в себе си. Започнах да се наблюдавам как реагирам в дадени ситуации и да си мисля как ще реагира тя. Лиз ми помогна да се заявява повече, като избягвам крайностите и да съм груба например. Това, че тя е различна ми помогна да развия свои качества, които искам да приема.
Благодарим ти за отделеното време! Желаем ви успешна премиера!
Благодаря! Ще се радвам да дойдете да гледате на 3 и 4 декември в 19 часа на Голяма сцена, Театър НАТФИЗ!
