Добромир Добрев, лауреат на конкурса „Орфей в Италия“: Пандемията ни научи колко много имаме нужда от изкуство

С Grand prix от Международния конкурс „Орфей в Италия“ завърши 2021 година за 16-годишния Добромир Добрев, ученик в Националното училище за музикални и сценични изкуства (НУМСИ) “Христина Морфова” в Стара Загора. Той се наложи във възрастовата група от 14 до 17 години с изпълнението на саксофон на произведението Дариус Милход „Скарамуш“.

Конкурсът е в няколко възрастови групи, в различни категории. Заради пандемията последното издание се проведе онлайн. Добромир научава за него от директора на училището Красимир Къшев. Първоначално идеята е на пианото да акомпанира друг талантлив възпитаник на училището – Георги Белчев, сега студент в Консерваторията, но заради негови ангажименти планът се променя. Акомпанира Павлина Кангалова, преподавател в училището. За участието изпращат видеозапис. „Нивото е високо, състезавах се с оркестри, пианисти, тромпетисти. Има много млади таланти. Мислех, че може да се класирам на второ-трето място, а изведнъж се оказах носител на голямата награда. А тя е диплом, статуетка и 100 евро“, разказва Боби.

Той започва да свири преди 6 години. Израснал е с музика, защото баща му Иван Добрев свири на кларинет и саксофон във Военния духов оркестър на Втора механизирана бригада и във Военния бигбенд. Никой обаче не му е налагал да се занимава с музика, решението е негово. Първоначално се увличал от китарата, но изведнъж решил, че трябва да свири на саксофон. Естествено, първите стъпки са у дома, с баща си. След не много дълга подготовка, се явява на прослушване в музикалното училище. Одобряват го и започват сериозните му занимания със саксофона. Днес е благодарен на преподавателя си Златко Стойчев, който му отделя много внимание и грижа, както и на Красимир Къшев за подкрепата и разбирането.

Преди 3 години Добромир е сред участниците в програмата, с която президентът Румен Радев даде старт на „Българската Коледа“ в Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Проф. Стоян Киркович“ в Стара Загора. Дни по-късно от екипа на държавния глава го канят да участва в тържеството за украсяването на елхата в президентството. После е един четиримата ученици, които старозагорският бизнес ежегодно награждава, и единственият сред тях, занимаващ се с изкуство. Започват все по-често да го канят за участия в тържества и концерти, включва се в благотворителни инициативи. Не закъсняват и наградите. На концерта по случай 45-годишнината на училището свири за пръв път класическата пиеса на Николай Римски-Корсаков “Полетът на бръмбара”, трудно произведение, изискващо пъргави и гъвкави пръсти. А дни преди да навърши 14 години прави дебюта си на Джаз форум Стара Загора с Военния Биг бенд. Отново с „Полетът на бръмбара“, този път в джаз вариант. Това е едно от любимите му произведения, казва, че и двата аранжимента са красиви, класическият е по-скромен, докато джазовият е по-наситен и динамичен.

Днес, вече по-зрял, казва, че обича всички произведения, които свири, но сред любимите му са Обливион“, „Лили беше тук“ и „Полетът на бръмбъра“. Привлича го все повече джазът, заради възможностите за импровизации, които в класиката са недопустими. Харесва саксофонистите Чарли Паркър и Джон Колтрейн, свирили в средата на миналия век.

Както всички свои връстници, Боби обича срещите с приятели, понякога съжалява, че заради карантината те са ограничени. С репетициите обаче няма компромис – те са точно по график. Цяло лято се готви за конкурс в Гърция, но уви – обстановката и условията не му позволяват да участва. „Пандемията затлачва и забавя изявите на хората на изкуството, но пък от друга страна дава възможност за повече самостоятелна работа, а това не е направено. Лошото е, че няма как да покажат какво са постигнали. Правихме онлайн концерти, но друго е да чуеш ръкоплясканията. Мисля, че хубавите неща се трупат, и един ден ще дойде бум! Пандемията ни научи колко много имаме нужда от изкуство, така го ценим повече“, казва той. Твърдо е убеден, че бъдещето му е саксофонът, но съжалява, че в България няма традиции и добра школа, особено в джаза. Решил е да учи в чужбина, засега се е ориентирал към Нидерландия, разбира се, с подкрепата на родителите си и на преподавателя си Златко Стойчев. А за 2022 година си пожелава следващите конкурси да не бъдат виртуални и хората да се радват на повече срещи на живо.

Pin It on Pinterest