Джон Дали: Устойчивостта не е само екология, а социалното равенство и икономическото развитие
В УНСС се проведе Първата годишна конференция на българското подразделение на Мрежата на ООН за решения за устойчиво развитие (The Sustainable Development Solutions Network – SDSN) на тема „Устойчиво развитие в новите глобални реалности“. По време на конференцията беше дадено и началото на младежко подразделение – SDSN Youth Вulgaria, което ще се присъедини към вече създадените 23 национални и регионални мрежи в цял свят.
Координатор на българската SDSN мрежа, в която участват 6 университета, е УНСС и се оглавява от проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, със съпредседателството на доц. д.н. Михаил Мусов.
Джон Дали (роден на 5 октомври 1948 г.) е бивш малтийски политик , който е служил като министър в кабинета в различни малтийски правителства между 1987 г. и 2010 г. Той е бил европейски комисар по здравеопазването и политиката за потребителите между 2010 г. и 2012 г.
СТРАТЕГИИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СЛЕД БЕДСТВИЕ:
РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО, МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ И ДИПЛОМАЦИЯТА
9 октомври 2024 г.
Реч на Джон Дали
Устойчивостта е стремежът на хората да съжителстват на Земята за дълъг период от време и да се радват на здравословен и спокоен живот. Устойчивостта е много използвано и злоупотребявано понятие.
Екологичното измерение е свързано с изменението на климата и баланса на биологичното разнообразие.
Това е загриженост, която цялото човечество трябва да има, тъй като трябва да е убедено, че можем да съжителстваме на Земята в бъдеще. Но толкова много от нас не си дават сметка, а още по-малко действат по начин, който да гарантира нейното осъществяване.
От една страна, съм обнадежден, когато виждам, че младото поколение прави жестове, които показват, че наистина вярва, че ще даде своя принос за промяна. От друга страна, се чувствам огорчен, когато виждам как компаниите се крият зад етикета „зелен“, за да пробутват продукти с избелени нотки на устойчивост като маркетингов трик.
Ако наистина вярваме, че спасението ни като човечество зависи от това да не позволим земята ни да бъде унищожена от това, което наричаме природни бедствия, а всъщност те са бедствия, предизвикани от алчността и егоизма, всеки от нас трябва да действа по начин, който насърчава устойчивостта. Трябва да действаме поотделно и по възможност колективно. Нека не разчитаме на оправданието, че има международен орган или организация, която ще направи това вместо нас.
Екстремизъм
През последните няколко години видях бързо развитие на противоположните крайни страни на устойчивостта. От едната страна са тези, които пламенно се борят за устойчивост и изразяват това с вандалски действия срещу исторически сгради и произведения на изкуството, както и с блокиране на пътища, което води единствено до раздразнение на гражданите, които се опитват да убедят в своята кауза.
От друга страна, наблюдаваме засилена дейност на лобистите на различни икономически субекти, които имат голям интерес от запазване на статуквото. Те се възползват от склонността на мнозина към инерция и страх от промяна. Те се възползват от подкрепата на наемните медии и се впускат в дезинформация за своите продукти и продуктите на конкурентите си, което води до объркване в съзнанието на много граждани. Всичко това отдалечава човечеството от постигането на това, което е толкова жизненоважно да бъде постигнато.
Образование
Вярвам, че всеки напредък в постигането на устойчивост трябва да започне с образованието. Младото поколение е секторът, който може да загуби най-много. Правилното, обективно разясняване на опасностите и необходимите действия, които трябва да се предприемат, ще бъде много по-добре прието от тях. И тук обаче образованието трябва да се провежда по честен и фактологичен начин. Образованието трябва да бъде устойчиво и да предоставя информация, а не индоктринация. Наблюдаваме твърде много случаи, в които псевдообразователи със свои собствени цели и прозелитично усърдие се опитват да опорочат учебните програми и да въвеждат идеи и дейности и да създават разделение.
Трябва да се съсредоточим върху това да помогнем на младите хора да наблюдават случващото се около тях и да им помогнем да разберат последиците от бездействието и ползите от всяко отделно действие в правилната посока. Трябва да работим с нашето младо поколение, за да насърчим стремежа му към иновации в нашите практики и дейности. Младежта е катализаторът, който може да доведе до промяна в мисленето на възрастните, тъй като те практикуват това, на което са били научени.
Устойчивостта не е само екология. В повечето дефиниции на устойчивостта са заложени също така загрижеността за социалното равенство и икономическото развитие.
икономическото измерение
Хлябът насъщен също е грижа на хората, които се стремят да оцелеят. Това включва потребление на ресурси. Устойчивостта е способността да се поддържа или подобрява наличността на желаните материали в дългосрочен план.
Ресурсите трябва да се придобиват и това трябва да става по начин, който не пречи на създаването на богатство в други дейности или от други лица. Разхищението при използването на ресурсите трябва да бъде елиминирано.
Не трябва да се допуска нуждите, които смятаме за необходимост да бъдат задоволени, да се раздуват до екстравагантност. Това не означава пестеливост. Необходима е самодисциплина, за да се гарантира, че това, за което копнеем, е необходимото. Устойчивостта включва придобиване на ресурси, развитие на потребностите и налага баланс в това, което получаваме, и на каква цена.
Винаги ще има напрежение между идеите за „благоденствие и просперитет за всички“.
Здраве
С развитието на обществата и насочването на човешкото съзнание към устойчиво бъдеще здравето придобива все по-голямо значение. Вниманието се измества от това колко дълго ще живеем на тази земя към качеството на живота. В продължение на десетилетия се занимавах с проблема за устойчивостта на здравната система. С напредването на технологиите и усъвършенстването на оборудването и процедурите за диагностика и лечение се увеличава и търсенето на по-добри здравни услуги от страна на гражданите. Разходите продължават да нарастват.
За да може обществото да продължи да предоставя висококачествено здравеопазване, здравната система трябва да разполага с необходимите икономически ресурси, за да бъде жизнеспособна. Това не може да се осигури чрез увеличаване на средствата от данъци, но може да се постигне чрез разумно намаляване на разходите. В моята страна, а и когато отговарях за здравеопазването като член на колегиума на комисарите в Брюксел, се застъпвах и настоявах за превенция. Повтарях: „Да не допускаме хората до болничните легла“.
Тази цел беше в основата и в основата на моята много твърда позиция по отношение на тютюна. Директивата за тютюневите изделия, която разработих заедно със SANCO, беше много строга. Председателят на Комисията ме посъветва да архивирам директивата. Отказах, настоявайки, че моята вярност е към европейския гражданин. Секретарят на Комисията направи опити да смекчи директивата и попречи на напредъка ѝ в законодателния процес. Когато всичко това се провали, заедно с тютюневото лоби изфабрикуваха измамни твърдения, за да ме отстранят от Комисията.
Генералният директор на ОЛАФ беше инструктиран да започне бързо и поверително разследване. Той го направи и доказателствата в публикувания от него доклад показаха, че не съм извършил нищо нередно. Но той съчини косвени доказателства, които дадоха повод на председателя на Комисията да ме отстрани. Подадох жалба до белгийските власти за това. Когато белгийските органи започнаха своето разследване, председателят и генералният секретар на Комисията дадоха на OLAF имунитет и попречиха на белгийските органи да ги разследват. Цялата информация за разследването беше скрита от мен, докато белгийската полиция не ми даде разрешение да копирам огромното им досие за разследване.
След дванадесетгодишна съдебна битка през юни тази година белгийският наказателен съд осъди генералния директор на ОЛАФ за лъжа и безотговорност и за това, че ме е накърнил. На 31 юли т.г. изпратих писмо до Комисията с молба да предприеме действия в тази връзка. Към днешна дата все още нямам отговор.
Това доказва, че не можем да разчитаме на организациите да осъществят устойчивостта Постигането на устойчивост идва от нашите индивидуални усилия и устойчивост.
Световният ред.
Живеем във време на конфликти и тревоги. Войните, които се вихрят около нас, потънали във фалшива журналистика и заплахи за унищожение, са плашещи. Трябва да увеличим усилията си, да издигнем високо знамето на устойчивото развитие и да обединим гласовете си в зареждащ протест за разумен диалог.
Устойчивостта означава да задоволяваме собствените си нужди, без да застрашаваме способността на бъдещите поколения да задоволяват собствените си нужди. Идеята за устойчивост може да направлява решенията на глобално, национално, организационно и индивидуално ниво.
