Денят на Тазару: значението на обновлението и чистотата в празнуването на Наурыз
В рамките на десетдневната инициатива „Наурызнама“ на 23 март се отбелязва Тазару куни — Денят на пречистването, съобщава агенция Kazinform.
Фактът, че именно в периода, когато всичко живо се пробужда и земята се изпълва с дъха на живота, се провежда ритуалът на очистването, не е случаен. Този ден се счита за важен празничен момент, символизиращ обновлението на човека заедно с природата, освобождаването от тежестта на миналото и встъпването в нов етап.
Дълбокият смисъл на Деня на очистването
Пролетта е време на обновление и възраждане. С отминаването на зимния студ и появата на първата зеленина самата природа се очиства и започва да диша по нов начин. По дърветата разцъфват пъпки, птиците се завръщат и заобикалящият свят се изпълва с живот. Провеждането на Деня на очистването именно през този период отразява хармонията между човека и природата.
От древни времена казахският народ е живял в тясна връзка с природата и се е отнасял към нея с уважение. Затова пролетното почистване се е разглеждало не само като битова необходимост, но и като проява на грижа за природата и отговорност към нея.
Известната писателка Зейнеп Ахметова в книгата си „Бабалар аманаты“ отбелязва, че с наближаването на Наурыз във всеки дом почистваха двора от боклуци, изтупваха праха от текеметите и сырмаците и с особено внимание се подготвяха за празника. Децата се къпели, подстригвали им ноктите, подреждали косите им и ги обличали с нови дрехи.
Смятало се, че ако посрещнеш Наурыз с чисти и светли мисли, цялата година ще бъде благодатна. Възрастните жени, притежаващи житейски опит, опушвали дома с дим от адраспан или арчи, като повтаряли:
О, беда, беда,
Махни се с топящата се вода!
Махни се с издигащата се пара!
Махни се със залеза на червеното слънце!
Махни се с настъпващата тъмна нощ!
Не се приближавай към хората и добитъка,
Махни се заедно с загиналото в планините животно!
С тези думи те опушвали къщата отвътре и отвън, както и двора с добитъка.
Освен това износените предмети — напукани съдове, счупени лъжици и други станали за негодни вещи — изгаряли в огън. По този начин се смяташе, че всичко вредно, болестите и натрупаните през зимата неблагоприятни явления, скрили се в места, където слънчевата светлина практически не достигаше, си отиват заедно с дима от адраспан и арча, а околното пространство се пречиства. Лечебните свойства на тези растения са потвърдени и от медицината. Великият учен на Изтока Абу Али ибн Сина пише, че адраспанът притежава лечебни свойства и помага при много заболявания.
Екологично съзнание
В днешно време развитието на обществото се измерва не само с икономически показатели, но и с качеството на живот на хората, тяхното отношение към околната среда и един към друг. От тази гледна точка формирането в Казахстан на обществена култура, основана на опазването на околната среда и моралната чистота, е една от най-важните задачи.
Днес тази традиция се изпълва с ново съдържание. В градовете и селата се организират доброволчески акции, почистват се улици и паркове. Нараства активността на обществото и в екологични акции, инициативи за засаждане на дървета. Особено забележим е ръстът на интереса към опазването на природата сред младежта. Философията на предците „Видял извор – отвори извора му“ се съчетава органично с новата екологична култура.
В книгата „Бабалар аманаты“ Зейнеп Ахметова пише:
— Всеки Наурыз нашите деди събираха селските момчета и ги изпращаха да разчистват изворите. Тогава нашите баби и дядовци казваха: „Да разчистиш извора е дело, което по награда се равнява на посещение в Мека. Където има вода — там има живот. Ако има вода, тревата и цветята растат буйно, реколтата е обилна. Хората и животните ще бъдат сити, а ако са сити, те не си причиняват вреда и живеят мирно. Почиствайки изворите, вие отваряте и изворите на самия живот“, — казваха те. Това е прекрасен пример за грижовно отношение към природата и народна мъдрост, — пише авторът.
В страната се разработва единен стандарт за екологично образование на всички нива — от училищата до висшите училища. В регионите, наред с програмата „Жасил ел“ и проекта „Зелени клубове“, се развиват както училищни, така и извънучилищни формати.
Във висшите учебни заведения се създават екологични клубове и студентски екологични отряди, а също така се организира Ден на велосипеда. В рамките на проекта за разделно събиране на отпадъци в 26 университета са поставени контейнери и големи чували, като за преработка са събрани над 36 тона пластмаса.
В рамките на проекта „Таза Казахстан“ във всички региони се провеждат „Естафета на чистотата“ и екофестивалът „ТазаLIKE“. В южните региони на страната започва пролетната кампания за засаждане на дървета. Въпросът за чистотата обаче не трябва да се ограничава до еднодневна кампания. Обществената култура трябва да се проявява в ежедневните действия: сортиране на отпадъците, предотвратяване на вреди върху природата, поддържане на чистотата в обществените места — това е отговорност на всеки гражданин.
„Таза Казахстан“ в годината на цифровизацията
През последните години в Казахстан се обръща специално внимание на въпросите, свързани с опазването на околната среда. Ярко потвърждение за това стана националната екологична кампания „Таза Казахстан“, стартирала през пролетта на 2024 г. Тази инициатива е в унисон с Деня на почистването и е насочена към формиране на култура на чистотата на цялата територия на страната, грижовно отношение към природата и повишаване на екологичната отговорност на обществото.
Според данни на Министерството на екологията и природните ресурси на Република Казахстан, в рамките на президентската инициатива „Таза Казахстан“ на всички етапи са проведени 1 294 мероприятия, събрани са 844 хил. тона отпадъци, почистени са 1 млн. хектара територия, засадени са 2,9 млн. дървета. В тези мероприятия са взели участие 6,9 млн. души.
Освен това, в рамките на обявената от президента Година на цифровизацията и изкуствения интелект, се отдава особено значение на прилагането на цифрови технологии в областта на опазването на околната среда. Разработен е проектът „Национална база данни за състоянието на околната среда и природните ресурси“. Тази онлайн платформа събира показатели от други системи, включително мониторинг на емисиите, производствен екологичен контрол, регистър на емисиите и преноса на замърсители, държавен кадастър на отпадъците, въглероден кадастър.
В сферата на управлението на отпадъците функционира цифровата платформа EcoQolday. В момента се въвежда и система за ранно откриване на горски пожари, а за прогнозиране на наводнения се използва системата Tasqyn, интегрирана с данните на Казгидромет. Успоредно с това се работи по автоматизацията на контролно-пропускателните пунктове в особено защитените природни територии на Казахстан.
В сферата на природните ресурси е пусната интерактивната карта Tabigat.gov.kz. С помощта на космически мониторинг през 2025 г. са открити 3 828 неразрешени места за натрупване на отпадъци и са регистрирани над 1 000 депа. По този начин новите цифрови решения са насочени към повишаване на прозрачността при реализацията на концепцията „Таза Казахстан“ и ефективността на контрола.
„Таза Казахстан“ не е еднократна доброволческа акция, нито краткосрочна инициатива. Това е мащабно движение, насочено към дългосрочна перспектива и обхващащо цялото общество. Основната му цел е да формира у всеки гражданин навик към чистотата и реда като неразделна част от начина на живот.
Ще се снима трети сезон на програмата „Таза кала“
През 2024 г. в рамките на президентската инициатива „Таза Казахстан“ по телеканал Jibek Joly излезе мащабният телевизионен проект „Таза кала“. Снимачният екип посети големи и малки градове в Казахстан, разказвайки за тяхната чистота и външен вид. Журналистите се срещаха с местните жители, запознаваха се с работата на комуналните служби, както и с доброволците, които активно участват в екологичния живот на регионите.
През първия сезон екипът на „Таза кала“ измина 30 хиляди километра и засне 20 града от национално значение. По резултатите от първия сезон мегаполисите Астана и Алмати се превърнаха в лидери по чистота и естетичен облик.
През втория сезон екипът на „Таза кала“ показа реалния живот в 20 еднопрофилни градове, като Аксу, Екибастуз, Абай, Алтай, Кентау, и привлече 15 000 казахстанци към мащабни екологични акции.
Тази година, в третия сезон на програмата, се планира да се представи на зрителите обективна информация за състоянието и готовността на туристическите региони в Казахстан. Двама водещи ще посетят 24 туристически дестинации в страната. Форматът на „Адал гид“ ще остане непроменен: единият водещ ще акцентира върху природната красота, гостоприемството на региона и културните особености, а другият ще влезе в ролята на неутрален критик. Екипът на проекта ще помогне да се разбере къде почивката наистина отговаря на цената си, а къде все още се изисква работа за повишаване на нивото на чистота и комфорт.
Освен това, в рамките на екологичната програма „Таза Казахстан“ в Telegram беше пуснат ботът @TazaQazBot. Сега всеки желаещ може с помощта на цифровата система да изпрати екологично обръщение до упълномощения орган. За целта е необходимо в главното меню на бота да се избере опцията „изпрати обръщение“, да се опише подробно същността на проблема и при необходимост да се прикачат снимки или видео. Съобщението се изпраща до местния изпълнителен орган. След това потребителят получава уведомления за регистрирането на сигнала, хода на разглеждането му и изпълнението му. Заявителят може да оцени извършената работа по 5-степенна система и да остави коментар. Ако оценката е под 3, сигналът се изпраща повторно в акимата за по-задълбочено разглеждане.
Новата конституция: опазване на природата и екология
Наскоро в страната въпросът за приемането на нова Конституция беше обсъден на национално ниво и получи подкрепа на референдума, проведен на 15 март. Този документ е насочен не само към модернизиране на политическата система на страната, но и към преосмисляне на обществените ценности. Сред тях се обръща специално внимание на насоката, свързана с опазването на природата и културата на чистотата.
В новата Конституция за първи път е ясно заложено, че опазването на природата е не само задължение на държавата, но и лична отговорност на всеки гражданин. Така още в преамбюла на Основния закон са изрично отразени ценности като грижовно отношение към природата и отговорност към бъдещите поколения.
Освен това, в член 3 сред основните принципи на дейността на държавата е посочено формирането на висока екологична култура. Тази норма означава, че развитието на екологичното съзнание в обществото е част от държавната политика.
В член 37 е посочено, че гражданите на Република Казахстан са длъжни да опазват природата и да се отнасят с грижа към природните богатства, а държавата си поставя за цел опазването на околната среда, благоприятна за живота и здравето на човека. Длъжностните лица, които укриват факти и обстоятелства, представляващи заплаха за живота и здравето на човека и околната среда, ще бъдат подвеждани под отговорност в съответствие със закона.
По този начин новите конституционни принципи не само засилват защитата на природата, но и допринасят за формирането на екологична култура в обществото, както и насочват държавата към пътя на устойчивото развитие. В днешните условия екологията вече се разглежда не само като сфера на опазване на природата, но и като важна част от правната, социалната и икономическата система.
По-рано държавният съветник на РК Ерлан Карин отбеляза, че ценностите на „Таза Казахстан“ напълно съответстват на принципите на новата Конституция.
автор: Айгуль Эсеналиева
източник: www.inform.kz