Да попаднеш в друг свят…
Всичко започва случайно или пък не… Облачен ден, необещаващ или насърчаващ плаж и радост край морския бряг, ме изведе в края на Свети Влас край горичка и пътека.
Обещаваше прохлада, прекрасен изглед от върха и среща с горски обитатели пернати, пълзящи и страховити.Еко пътека с 33 параклиса…Такъв е и пътя от църквата към кръста на Кръстова гора…Тук преклонение към големите български храмове, България и делото на Христос беше украсено с параклисчета, издигнати от незидани камъни като при инките, но…примерът беше взет от Мантон, градче край Лазурния бряг…Разходката е по лек маршрут, съчетан с всички радости на чиста природа, човешка грижа за растенията и украса на всеки един от параклисите. Срещнах двама юнаци, които засаждаха нови документи и мушкато, хлапета, носещи вода от близко изворче, за да поливат …И сред природата чувам… отчетливи удари на чук, помислих, че някой сече дърва… Извадих късмет- мъж на достолепна възраст сковаваше пейка. И както рядко се случва в цивилизационния шум, се поздравихме.
След обичайните поздрави и възхита от видяното, скромният мъж призна, че това е неговият принос към вярата… Той е от Казанлък…отказа да се представи поименно, но разказа за идеята, за това как се е учил от каменоделец на градеж без хоросан и цимент, за напояването, за пренасянето на камъни, всичко на гръб…, за съмишленици от селището…
Живка Димитрова
