Цялата руска история в 10 картини

Руските художници са запечатали най-съдбоносните и драматични събития през 10 века от съществуването на Русия

  1. Василий Перов. „Първите християни в Киев“ (1880 г.)

Руски музей/Свободни източници

Дошлото от Византийската империя християнство започва да се разпространява из Рус дълго преди официалното покръстване на страната, започнато от киевския княз Владимир през 988 година. Според някои данни още в края на IX в. новата вяра е приета от киевските управници Асколд и Дир заедно с благородниците и част от народа. Има достоверна информация за покръстването на княгиня Олга, която управлява в Киевска Рус в средата на XX век.

  1. Павел Риженко. „Калка“ (1996 г.)

Павел Риженко

Първият военен сблъсък между Русия и Монголската империя е на 31 май 1233 г. на река Калка (на територията на съвременна Източна Украйна). Обединени с половските номади, руснаците се опитват да спрат нашествениците, но претърпяват съкрушително поражение: загиват 12 князе, а от цялата руска войска оцелява едва 1/10 част. Независимо от разгрома, обаче, след това монголите не нахлуват в Рус – това се случва чак 14 години по-късно.

  1. Михаил Авилов. „Дуелът между Пересвет и Челубей на Куликовото поле“ (1943 г.)

Руски музей/Свободни източници

На 8 септември 1380 г. московският княз Дмитрий Иванович разгромява войската на монголския военачалник Мамай в битката на Куликовото поле (на 270 км южно от Москва), което е важна стъпка към освобождението на Русия от ханското владичество. Според легендата сражението се води лично от най-силните воини на двете страни: монаха Пересвет и воина Челубей. Противниците се пронизват смъртоносно с копията си, след което монголът моментално пада от седлото, а конят на богатира закарва загиналия си стопанин обратно в редиците на руската войска.

  1. Василий Суриков. „Стенка Разин“ (1908 г.)

Руски музей/Свободни източници

В края на 1660-те Руската държава е обхваната от мащабно въстание на селяни и казаци, които са против засилването на феодалния гнет. Предводител на т.нар. Селска война става казашкият атаман Степан Разин. Въстаниците действат успешно в района на басейна на р. Волга и дори се канят да се отправят към Москва, но са разбити край стените на Симбирск (днешен Уляновск). Самият Разин е заловен през април 1671 г. и незабавно е пратен в столицата. След жестоки изтезания е екзекутиран чрез разпъване на Червения площад.

  1. Александър Коцебу. „Битката при Нарва“ (1846 г.)

Свободни източници

В началото на XVIII в. Русия, Саксония, Жечпосполита и Датско-норвежкото кралство оспорват хегемонията на Швеция в Балтийско море. Въпреки това, Северната война съвсем не започва гладко за съюзниците. На 30 ноември 1700 г. в битката при Нарва младият крал Карл XII разбива тотално руската армия. Победата изиграва лоша шега на шведите: те повярват, че с цар Петър I е свършено. На практика, обаче, след позора при Нарва, самодържецът започва да модернизира и превъоръжава своята войска, което в крайна сметка му носи триумф в Полтавската битка през 1709 година.

  1. Василий Суриков. „Меншиков в Березов“ (1883 г.)

Държавна Третяковска галерия/Свободни източници

Сподвижникът на Петър I Александър Меншиков е един от най-влиятелните държавни дейци в Русия през първата половина на XVIII век. Князът на практика оглавява страната след смъртта на императора през 1725 г., когато на престола се качва съпругата му, Екатерина I. Векът на Меншиков, обаче, се оказва доста кратък. След смъртта на императрицата той губи борбата за власт и е пратен в Сибир, където умира след две години.

  1. Василий Верешчагин. „Наполеон и маршал Лористон“ („Мир няма да има“) (1900 г.)

Държавен исторически музей/Свободни източници

Превземането от Москва на „Великата армия“ на Наполеон в хода на Отечествената война през 1812 г. не води до капитулацията на Русия, както се надява френският император. В продължение на почти три седмици Бонапарт е в града и трепетно очаква посланиците на цар Александър I с предложение за мир. Между другото, с наближаването на студа, ситуацията за войската му започва да става критична. На 3 октомври той праща граф Жак Александър Ло де Аристон при Главнокомандващия Михаил Кутузов в лагера на руската армия край село Тарутино с думите: „Нужен ми е мир, нужен ми е на всяка цена, спасете само честта“. Но така и не успява да се договори с руснаците и на 19 октомври „Великата армия“ напуска Москва.

  1. Иля Репин. Прием на волостните старшини от император Александър III в двора на Петровския дворец в Москва (1885 г.)

Държавна Третяковска галерия/Свободни източници

Периодът на управление на император Александър III (1881-1894) е един от най-спокойните в историята на Русия – под негово ръководство империята не води нито една война. Наречен „Миротворец“, царят сключва военнополитически съюз с Франция, който залага основите на бъдещата Антанта. С англичаните му се налага да се договаря малко по-дълго – сътрудничеството с тях е постигнато едва през 1900-те години – вече при Николай II.    

  1. Иля Репин. „Манифестация на 17 октомври 1905 година“ (1911)

Руски музей/Свободни източници

След тежкото поражение във войната срещу Япония империята е обхваната от Пътвата руска революция от 1905-1907 година. Като не успява да се справи с нарастващата вълна от обществено недоволство, властта дава на заден. На 17 октомври 1905 г. Николай II издава манифест, с който предоставя свобода на съвестта, словото, събранията и сдруженията и разширява правомощията на Държавната дума, превръщайки я от законодателен в правораздавателен орган. Въпреки това, тъй като впоследствие самодържецът прави всичко възможно, за да премахне по някакъв начин ограниченията над властта си, социалното напрежение в руското общество се съхранява чак до революцията от 1917 година.

  1. Михаил Хмелко. „Триумф на победилата Родина“ (1949 г.)

Държавна Третяковска галерия/Свободни източници

На 24 юни 1945 г. на Червения площад се състои парад в чест на победата на Съветския съюз над Германия във Великата отечествена война. Двеста трофейни немски знамена и щандарти са захвърлени край Мавзолея, на който в онзи момент се намира ръководството на страната и висшите съветски военачалници. По една от версиите историкът Евгений Тарле е предложил на Сталин да се проведе такава церемония, като му разказал за римската традиция да се хвърлят знамената на поразения враг в краката на цезара.

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest