Четирите основни стъпки на Михаил Горбачов на международната арена

Докато вътрешните реформи на Михаил Горбачов остават, меко казано, съмнителни (тъй като приключват с разпадането на СССР), някои смятат, че външната му политика позволява на света да намали напрежението от Студената война. Други не са съгласни и с тези доводи. Да видим кои са основните стъпки, с които първият и последен президент на Съветския съюз остава в историята.

„Един лидер трябва да обръща внимание на вътрешните работи и да има сериозно въздействие у дома“, казва Фьодор Лукянов, главен редактор за Русия в сп. Global Affairs, докато говори за Михаил Горбачов. „И ако един  лидер, колкото и да е популярен в чужбина, не се радва на достатъчно подкрепа у дома… е, примерът на Горбачов доказва, че това е неизгодна позиция“.

Всъщност СССР на Михаил Горбачов, страдащ от тежки икономически кризи, не е стабилна страна и въпреки всичките му усилия се разпада, което едва ли е комплимент за лидерството му. Това кара много руснаци да се съмняват в наследството на Горбачов: през 2016 г. 58% смятат, че „е изиграл отрицателна роля в историята на Русия“.

Същевременно докато вътрешната му политика е съмнителна, на международната арена Горбачов прави много промени (някои биха поспорили), като се има предвид, че преди него Студената война е в разгара си, а Москва и Вашингтон са на ръба на война. Ето какво прави той.

Изтегля войските от Афганистан

Последната съветска войска колона преминава съветската граница, след като напуска Афганистан. 02.15.1989 г.

Последната съветска войска колона преминава съветската граница, след като напуска Афганистан. 02.15.1989 г.Андрей Соломонов/Sputnik

В продължение на девет години (декември 1979 – февруари 1989 г.) СССР е обременен от войната в Афганистан, където се опитва да гарантира продължаването на властта на просъветското правителство. Войната в Афганистан става „Виетнам на СССР“, струвайки живота на 15 000 съвети, както веднъж казва Збигнев Бжежински, бивш съветник по националната сигурност на президента на САЩ Джими Картър.

Горбачов я приключва: през февруари 1989 г. съветският военен контингент напуска Афганистан завинаги. „Приключихме тази мрачна глава“, спомня си Горбачов 30 години по-късно. „Всички [в правителството] се съгласиха: невъзможно е да се реши афганският проблем с военни средства.“

Същевременно руският генерал Виктор Ермаков, под чието командване е 40-та армия в Афганистан, смята, че изтеглянето на съветските войски от страната е било преждевременно.

Какво следва: просъветското правителство пада за нула време, но войната не приключва. Талибаните отново вземат превес и САЩ нахлуват в Афганистан през 2001 година. 30 години по-късно в Афганистан все още няма мир.

Приема „доктрината Синатра“

Група младежи от Чехословакия показват знака

Група младежи от Чехословакия показват знака „Победа“, докато празнуват номинацията на първото некомунистическо правителство от над 40 години под статуята на Свети Вацлав на 11 декември 1989 г. на пражкия площад „Вацлав“AFP

През октомври 1989 г., коментирайки новия подход на Михаил Горбачов към социалистическите държави от Източна Европа, говорителят на съветското външно министерство Генадий Герасимов казва шеговито: „Сега имаме „доктрината на Франк Синатра“. Той има песен, наречена „Моят начин“. Така че всяка страна сама решава по кой път да поеме.“

Това означава, че Москва вече не желае (или не е в състояние) да подкрепя комунистическите правителства в страни като Полша, Унгария, Чехословакия. Независимо от това: от този момент нататък Източна Европа е свободна да избере свой собствен път.

Какво следва: не е ясно дали е очаквано, но до края на 1989 г. комунистическите правителства на страните от Варшавския договор падат навсякъде. През 1991 г. военната организация на Източния блок, Варшавският договор, официално престава да съществува.

„Оставя“ Берлинската стена да падне

Германия Берлин (Запад) Тиргартен - отваряне на стената: влюбена двойка, седнала на стената

Германия Берлин (Запад) Тиргартен – отваряне на стената: влюбена двойка, седнала на стенатаGetty Images

„Г-н Горбачов, събори тази стена!“, президентът на САЩ Роналд Рейгън призовава съветския лидер през 1987 г., по време на реч в Берлин – град, „разцепен“ на две от стена, разделяща Западна и Източна Германия от 1961 година. Рейгън знае на кого да говори: СССР е политически спонсор на Източна Германия и разполага със сериозен военен контингент в страната.

И Горбачов реагира на призива му – не с думи, а с действия. До края на 1989 г. вече няма смисъл от съществуването на стената: докато Унгария отваря границите си с Австрия („доктрината Синатра“ в действие!), човек може да стигне от Източна Германия на запад през Чехословакия, Унгария и Австрия. На 9 ноември 1989 г. източногерманските власти отварят границата и стената е съборена.

„Не само, че не се опитахме да използваме силата на съветските батальони, разположени в ГДР – направихме всичко възможно този процес да протече мирно“, отбелязва Горбачов през 2019 година. „Как бихме могли да попречим на ГДР да се обедини с ФРГ, ако хората от ГДР го искат?“

Какво следва: Германия се обединява напълно през 1990 година. Канцлерът Ангела Меркел нарича деня, в който Берлинската стена пада, „моментът на щастието“ за всички германци.

Намалява ядреното въоръжение

Снимка, направена на 31 юли 1991 г., показва американския президент Джордж Буш и съветския му колега Михаил Горбачов по време на пресконференция в Москва, на която приключва двудневната американо-съветска среща на върха, посветена на разоръжаването.

Снимка, направена на 31 юли 1991 г., показва американския президент Джордж Буш и съветския му колега Михаил Горбачов по време на пресконференция в Москва, на която приключва двудневната американо-съветска среща на върха, посветена на разоръжаването.AFP

Едно от най-важните постижения на Горбачов е забавянето на надпреварата в ядреното въоръжение (ако не и спирането ѝ изцяло). През 1987 г. той и Роналд Рейгън подписват Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие, който забранява както съветските, така и американските ракети с обсег 500–5500 км (малък и среден обсег). За първи път в световната история две ядрени суперсили се задължават да се отърват от цял ​​клас оръжия, превръщайки Европа в далеч по-безопасен континент.

Разказваме ви в подробности защо именно е подписан Договорът за ликвидиране на ракетите със среден обсег!

Другият важен съветско-американски договор от ерата на Горбачов е START-I (Договор за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия), подписан през 1991 г., само месеци преди СССР да се разпадне. Договорът START-I ограничава двете сили до притежанието на максимум 6000 ядрени бойни глави и 1600 носачи (балистични ракети и бомбардировачи), което води до най-голямото отстраняване на ядрено въоръжение в историята.

„Такава откритост в най-тайната област между бившите противници е безпрецедентна“, пише Владимир Дворкин, бивш сътрудник на Горбачов. „Дори близки съюзници като САЩ, Великобритания и Франция никога не са постигали подобна сделка.“

Същевременно мнозина обвиняват Горбачов, че доброволно унищожава най-добрите ракети на СССР под натиска на САЩ. 

Дори според настоящия президент на Русия Владимир Путин След  след Договора за ракетите със среден и малък обсег Съветският съюз фактически едностранно се разоръжава.

Какво следва: САЩ напуснаха Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие през 2019 година. Що се отнася до START, най-новата му версия (подписана от Дмитрий Медведев и Барак Обама през 2010 г.) трябва да продължи поне до 2021 година.

автор: ОЛЕГ ЕГОРОВ

източник: www.bg.rbth.com

Pin It on Pinterest