Църкви и манастири в картините на руските художници
Храмовете понякога са най-красивите сгради в градовете.
А златните или пъстри куполи или на църквите неизменно вдъхновяват художниците.
Фьодор Алексеев. „Съборният площад в Московския Кремъл“, 1800-те
Третяковска галерия
Много картини на църкви, както и други изгледи от градовете, имат не само художествена, но и историческа стойност с висока степен на документалност.
Карл Бодри. „Кръстно шествие край Благовещенския събор в Московския Кремъл“, 1860
Третяковска галерия
Красивите старинни катедрали в Московския кремъл особено привличат вниманието на художниците.
Аполинарий Васнецов. „Московският кремъл. Събори“, 1894
Третяковска галерия
Васнецов особено обича да наблюдава московските църкви, като намира безкрайно вдъхновение в начина, по който слънчевите лъчи играят с отблясъците си върху златните куполи.
Василий Поленов. „Успенския събор в Москва. Южна порта“, 1877
Третяковска галерия
Още един ъгъл и детайл, на които да се възхищаваме в кремълските катедрали.
Аполинарий Васнецов. „Облаци и златни куполи. Симоновският манастир“, 1920-те
Третяковска галерия
А някои московски храмове, за съжаление загубени по време на съветската епоха, сега са останали само на платната на Васнецов – като Симоновския манастир например.
Аполинарий Васнецов. „Новодевически манастир. Събор“, 1926
Третяковска галерия
На тази картина е изобразен главният храм на най-красивия манастир в Москва. Картината излъчва радост от живота. В началото на XX век около Новодевическия манастир е имало гора, а сега той се намира в централната част на Москва, заобиколен от пътни естакади.
Аполинарий Васнецов. „Църква „Възнесение Господне“. Село Коломенское“, 1927
Третяковска галерия
Днес то вече не е село, а музей-резерват в рамките на Москва. А този храм от XVI в. е истински шедьовър на архитектурата и първата каменна шатрова църква в Русия.
Василий Поленов. „Московско дворче“, 1878
Третяковска галерия
Една от най-известните картини на Поленов изобразява двор в уличките край Арбат с църквата „Преображение Господне на Пески“ на заден план.
Валентин Серов. „Зима в Абрамцево. Църква“, 1886
Третяковска галерия
Серов, подобно на много художници от края на XIX в., прекарва много време в Абрамцево, имението на мецената Сава Мамонтов, и работи над платната си. Серов дори се жени за съпругата си в тази църква, построена по скица на художника Виктор Васнецов.
Исаак Левитан. „Над вечния покой“, 1894
Третяковска галерия
Тази забравена от бога и обрасла в треви църква на брега на езерото Удомля край Вишний Волочок става известна благодарение на монументалната (и най-известна) картина на Левитан.
Исаак Левитан. „Тихата обител“, 1890
Третяковска галерия
Левитан рисува много църкви и манастири, те му въздействат успокояващо. Историците на изкуството смятат, че тропикът и мостът сякаш канят в обителта на душевната хармония.
Исаак Левитан. „Вътре в Петропавловската църква в Пльос, на Волга“, 1888
Третяковска галерия
Левитан работи много в живописния Пльос и изпод четката му излизат изображенията на много местни църкви. Той дори изобразява тази дървена (и сега изгубена) църква отвътре.
Павел Корин. „Вътрешността на Успенския събор в Московския Кремъл“, 1936
Третяковска галерия
Вътрешната украса на храмовете не е изобразявана толкова често, колкото външната. Още по-ценни са такива картини.
Иля Репин. „Сватбата на Николай II и великата княгиня Александра Фьодоровна“, 1894
Руски музей
Придворният художник Репин отива по-далеч и изобразява най-важното тайнство – бракосъчетанието на последния руски цар в църквата на Зимния дворец в Санкт Петербург
Константин Юон. „Лодки в близост до брега. Псков“, 1904
Калужки музей на изобразителните изкуства
Често срещан атрибут на псковския пейзаж са неговите старинни църкви, които днес са включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Като този величествен Троицки събор в Псковския кремъл.
Николай Рьорих. „Успенската Пароменска църква в Псков“. 1900-те
Руски музей
Известен със своите хималайски пейзажи, Рьорих създава много сюжети на библейска тематика – и пътува до древни руски градове, рисувайки старинни църкви.
Николай Рьорих. „Углич. Църквата на Царевич Дмитрий“. 1904
Международен център „Рьорих“
Рьорих е много загрижен за опазването на древните архитектурни паметници и изобразяването им в картините му е още един начин да ги съхрани за бъдещите поколения.
Василий Кандински. „Червената църква“, 1901-1903
Руски музей
Още преди да стане майстор на абстракционизма, Кандински рисува тематични пейзажи.
Аристарх Лентулов. „Свети Василий Блажени“, 1913
Третяковска галерия
В тази авангардна фантазия лесно се отгатват очертанията на най-известния московски храм.
Борис Кустодиев. „Масленица“, 1916
Руски музей
Изобразяването на църкви, подобни на играчки, е важен елемент от творчеството на Кустодиев и знак за търговския живот, който той показва.
Михаил Нестеров. „Соловки“, 1917
Лугански областен художествен музей
Голям брой картини на религиозна тематика са нарисувани и от Михаил Нестеров. Той дори пътува до отдалечения Соловецки манастир в Бяло море.
Михаил Нестеров. „Света Русия“, 1901-1906
Руски музей
Нестеров въплъщава религиозните си търсения в тази монументална картина, която се превръща в буквална илюстрация на израза „Ние сме руснаци, Бог е с нас“.
Сергей Герасимов. „Църквата „Покров на Нерл“, 1953
Третяковска галерия
Една от най-красивите и древни църкви в Русия е храм от XII в. близо до град Владимир. Дори придворният съветски художник и майстор на социалистическия реализъм Сергей Герасимов не я подминава.
източник: RUSSIA BEYOND
