ЦА – КНР: Стратегическо партньорство, насочено към бъдещето
Втората среща на върха „Централна Азия – Китай” стана убедително доказателство, че отношенията на страните от региона с КНР са достигнали принципно ново ниво – „вечно, всесезонно и всеобхватно стратегическо партньорство”.
Този термин вече не е просто дипломатическа формула, а реално политическо-икономическо съдържание, изпълнено с десетки проекти и споразумения. За основните резултати от изминалата среща – в материала на аналитичния обозревател на агенция Kazinform.
Здрава основа на приятелството
Проведеният саммит и срещите в неговия рамки, преговорите на най-високо равнище и бизнес контактите бяха изключително продуктивни. На фона на разкъсващите планетата конфликти, нашият регион се адаптира към новата реалност, изграждайки отношения с всички партньори на ясни за всички правила и на основата на истински приятелски контакти.
За значението на срещата свидетелстват и многото съпътстващи мероприятия. Проведе се II Форум за индустриално-инвестиционно сътрудничество „Китай – Централна Азия“. В резултат на това нашата страна и Поднебесната империя сключиха около 60 различни споразумения на обща стойност почти 25 млрд. долара.
Над 35 меморандума на стойност повече от 17 млрд долара бяха подписани от участниците във второто заседание на Деловия съвет „Китай – Централна Азия“. Първият регионален енергиен форум беше продуктивен.
Безспорно, преговорите на най-високо равнище бяха богати на съдържание. Президент Касым-Жомарт Токаев отбеляза, че в Казахстан председателят на КНР Си Цзинпин е известен като велик държавен деец, мъдър лидер, притежаващ огромен авторитет в международната общност. А самият Китай държавният глава нарече добър съсед и изпитан във времето надежден стратегически партньор.
Отношенията между нашите страни винаги са били основани на приятелство и сътрудничество, без никакви конфликти или пречки. Те винаги са се отличавали с взаимно разбирателство и доброжелателност, подчерта президентът. — Китай никога не поставя никакви политически условия в сътрудничеството си с Казахстан. Ние ценим Вашата неизменна подкрепа за нашия суверенитет и гаранции за сигурност. Подкрепяме миролюбивите инициативи на Китай, високо оценяваме ключовата роля на Вашата страна в изграждането на справедлив световен ред.
Взаимодействието между Астана и Пекин е устойчиво и стабилно и не е подложено на негативното влияние на геополитическите предизвикателства. Това потвърди и Си Цзинпин.
— Като добри съседи и стратегически партньори, ние искрено се възхищаваме на вашите постижения и се радваме за вас. Отношенията между Китай и Казахстан издържаха изпитанията в променящата се световна ситуация и продължават да се развиват динамично. Това стана възможно не само благодарение на географската близост и вековната дружба, но и на естествената нужда от съвместно развитие на нашите страни, — каза председателят на КНР.
Проведените преговори без преувеличение отварят нова глава в отношенията между нашите страни. Включително и в икономиката. Преговорите засегнаха енергийния сектор като ключов фактор за устойчивост. Беше отбелязано, че Казахстан разглежда китайската компания CNNC като надежден стратегически партньор по проекта за строителство на АЕЦ.
Като цяло, по резултатите от срещата бяха подписани 24 междуправителствени и междуведомствени документа, обхващащи сътрудничеството в енергетиката, аерокосмическата промишленост, цифровизацията, митническото регулиране, селското стопанство, електронната търговия, туризма, сферата на интелектуалната собственост, медицината, медиите, науката и междурегионалните връзки.
Един от документите е споразумение за създаване на международния проект Silk Way Star, подписано в присъствието на държавните глави между ТРК на Република Казахстан и Медиакорпорация Китай. Silk Way Star е първият съвместен музикален проект, в който се очаква да участват изпълнители от страните от Централна Азия, Кавказ и Китай. Той включва ярки междукултурни музикални колаборации, конкурсни изпълнения, шоу и гала-концерт, които ще могат да се гледат по телевизионните канали Silk Way и CGTN.
Освен това на междуправителствено ниво бяха подписани споразумения за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, за техническо и икономическо сътрудничество.
Цифри и стратегии
Когато в света се разрастват конфликтни зони, именно стабилността става основна добавена стойност в дипломацията. Ето защо срещи на такова ниво като „ЦА + Китай“ винаги привличат специално внимание. Всяка дума, казана на такива събития, е дълбоко обмислена позиция.
В този смисъл запомни се фразата на президента на РК, че именно синергията на наличните възможности на страните и устойчивостта към външни шокове правят Централна Азия и Китай естествени съюзници в епохата на глобална нестабилност.
Само непоколебимата привързаност към принципите на равенство, справедливост, взаимна изгода и взаимна полза ще позволи да се поддържа мирът в целия свят и да се постигне съвместно процъфтяване. В тарифната и търговската война няма да има победители, заяви по този въпрос Си Цзинпин, като отбеляза, че ни е нужен единен, а не разделен свят. Човечеството трябва да се развива в духа на общност с обща съдба, а не под господството на закона на джунглата.
Символично е, че срещата на върха се проведе на фона на исторически рекорд: търговията между Китай и страните от Централна Азия през 2024 г. достигна 95 млрд. долара. Почти половината – 44 млрд. долара – се пада на Казахстан. Намерението на страните да удвоят тези обеми изглежда напълно реалистично, като се има предвид ръстът на превозите по Средния коридор с 60% и активизацията на транспортно-логистичното сътрудничество.
Президент на Казахстан подчерта, че икономиката на страните от региона уверено се приближава към 0,5 трилиона долара, а наличните възможности ще създадат солидна основа за по-нататъшно динамично и взаимоизгодно сътрудничество с Китай.
Експертите високо оценяват наличните перспективи.
„Новият център на икономическия подем в света се измества към Азия“, отбелязва ръководителят на програмата „Китайски и азиатски изследвания“ в ИМЭП Ерсултан Жансейтов. „Виждаме, че страни като Казахстан се превръщат в свързваща артерия между големия азиатски регион и европейската част на Евразия. Това са два полюса, а ние се намираме между тях. Ние предоставяме достъп до редки земни метали, енергийни ресурси, уран, нефт, газ. Икономиката е двигател на процеса.
Коментаторът на китайския международен новинарски телеканал CGTN Хан Сюйлин подчертава, че Казахстан, като важна част от Централна Азия, исторически е бил важен канал за търговия, културна интеграция и взаимно обучение между страните и цивилизациите на Китай и Евразия.
Въпреки постоянното поевтиняване на морската логистика с развитието на взаимосвързаността на евразийския континент, ролята на Казахстан като свързващо звено между Китай, Близкия Изток и Европа нараства с всеки изминал ден. Особено сега, с развитието на Транскаспийския коридор. Благодарение на тези взаимосвързаности и Китай, и Казахстан разширяват своите икономически възможности, отбелязва Х. Сюйлин.
Инвестиции и технологии
Главата на нашето държава, изказвайки се в рамките на срещата на върха, подчерта, че важна съставна част на икономическия растеж на Казахстан са китайските инвестиции, чийто общ обем надхвърли 26 млрд. долара.
— В Казахстан успешно работят около 50 хиляди предприятия с участието на китайски капитал. Реализирани са десетки големи проекти: нефтегазови, химически, металургични, агропромишлени, минно-рудни и в други сфери, — отбеляза Касим-Жомарт Токаев. — Ние виждаме бъдещето на Централна Азия като модел за съвместно развитие, в който успехът на всяка държава укрепва целия регион.
Си Цзиньпин от своя страна заяви, че Китай ще отпусне на страните от Централна Азия безвъзмездна помощ в размер на 1,5 млрд юана за подкрепа на значими проекти за повишаване на благосъстоянието на населението.
Тук трябва да се отбележи, че еволюцията на партньорството отдавна ни изведе извън рамките на суровинното сътрудничество. Създават се високотехнологични производства от четвърто преработвателно звено. Разширява се номенклатурата на стоките във взаимната търговия. Осъществява се научно-технологичен обмен.
— Впечатляващите постижения на Китай в развитието на космонавтиката и квантовите технологии потвърдиха статута му на глобална технологична сила. Затова Казахстан е заинтересован от реализацията на съвместни проекти в областта на изкуствения интелект, биотехнологиите, квантовите изчисления, както и от създаването на изследователски центрове и технологии, — отбеляза президентът.
Изключително важно е сътрудничеството в областта на селското стопанство и участието на китайски компании в локализирането на производството в агропромишления комплекс.
Например, компания Qingdao Wanlin Food планира да построи заводи за производство на дехидратирани зеленчуци, фуражни култури и индустриален парк с участието на не по-малко от 15 партньори от китайския бизнес в Туркестанска област.
Логистика и енергетика
Сътрудничеството с Китай, както и с други международни партньори, преследва основната цел – да се създадат стабилни отношения в епоха на нестабилност.
Именно нарастването на конфликтните огнища актуализира диверсификацията на транспортните маршрути. Както отбеляза президентът на Казахстан, в настоящите геополитически условия осигуряването на надеждни и безопасни маршрути за доставки се превръща в стратегическа задача за всички страни.
Затова той предложи да се създаде експертна платформа за развитие на логистиката между Централна Азия и КНР и съвместен с Китай товарен терминал в пристанище Курик. В този контекст Казахстан подкрепя съчетаването на проекта „Един пояс – един път“ с ключовите транспортни коридори „Западен Китай – Западна Европа“, ТМТМ и „Север – Юг“.
— Централна Азия се превръща в ключов логистичен център, свързващ най-големите региони на Азия и Европа. През 2024 г. общият обем на превозените товари от Китай през страните от Централна Азия надхвърли 211 хиляди контейнера, като се увеличи с 12%. На Казахстан се пада 85% от всички сухопътни превози от Китай към Европа, подчерта държавният глава.
Международният център за трансгранично сътрудничество „Хоргос“ също ще даде нов импулс на икономическото взаимодействие. Предприемат се и много други мерки, които имат за цел да формират индустриални зони, технопаркове и агропромишлени клъстери по протежението на новия Пътят на коприната.
С други думи, трябва да получаваме приходи не само от транзита на стоки, но и да разширяваме възможностите за търговия с продукти, произведени в Казахстан. За страна, която няма излаз на море, това са уникални условия. Остава да се решат основните въпроси – да се осигури бързина на преминаването на стоките и да се разшири пропускателната способност на маршрутите.
— Когато през 2013 г. Си Цзинпин обяви инициативата „Пояс и път“, Казахстан започна ответно движение. Ние се включихме в мащабен интеграционен процес. И същата логика може да се приложи във всички направления, за да се „свържем“ с китайските инициативи, — отбеляза експертът Ерсултан Жансейтов.
В същото време, според него, регионът провежда балансирана политика, поддържайки тесни отношения с Европа, Русия и други центрове на сила.
— Централна Азия трябва да се консолидира още повече. Трябва да се придържаме към балансирана външна политика. За ЦА като макрорегион е важно да запази своята неутралност, — подчерта експертът.
И е много показателно, че Китай, както и други големи страни и региони, вижда в Централна Азия именно субект, а не обект на международната политика.
Общност с обща съдба
Касим-Жомарт Токаев високо оцени динамиката на културно-хуманитарното сътрудничество между народите на Централна Азия и Китай. Откриването на съвместни културни центрове, развитието на креативната индустрия и туризма бяха определени като важни стъпки в тази посока.
Провеждането на форуми, концерти, съвместни проекти в хуманитарната сфера е необходимо за задълбочаване на взаимното разбирателство между нашите народи.
— За казахстанци Китай е преди всичко бизнес, търговия и технологии. Но част от разбирането на китайската култура, менталитета на този народ традиционно малко „изпада“. Разбира се, има и езикова бариера. Но колкото по-добре се познаваме, толкова по-лесно ще ни бъде да работим. На най-високо равнище нямаме проблеми, сега е необходимо нашите народи да станат по-близки един до друг, счита Е. Жансейтов.
Обозревателят CGTN Хан Сюйлин от своя страна вижда перспективи в туристическото сътрудничество на Китай със страните от Централна Азия, отбелязвайки, че след въвеждането на безвизов режим между Китай и Казахстан значително се е увеличил потокът на туристи в двете посоки.
Тази мярка позволи на обикновените граждани да се запознаят по-свободно с културните забележителности, уникалната природа и гастрономическите традиции на съседните страни. Особено забележим е ръстът на интереса на китайските туристи към Централна Азия през последната година. Благодарение на опростените визови процедури много от моите познати сега разглеждат Казахстан и други страни от региона като привлекателна дестинация за пътувания. И това не е учудващо: Централна Азия притежава богато историческо наследство, зашеметяващи планински пейзажи, прочуто гостоприемство на местните жители и удивителна смесица от културни традиции, отбелязва Х. Сюйлин.
В този дух сътрудничеството ще се засилва. Установяват се побратимени връзки между Алмати и Шанхай, както и между региони на Казахстан и Китай. От китайска страна беше обявена инициатива за провеждане на тематични години на сътрудничество между КНР и Централна Азия. Касим-Жомарт Токаев предложи 2026 г. да бъде обявена за „Година на образованието и научните изследвания“ с цел стимулиране на хуманитарното сътрудничество.
Президентът на Казахстан високо оцени инициативата на председателя на КНР Си Цзинпин за създаване на „общност с обща съдба на съседните страни“, отбелязвайки нейното съответствие с принципите на равноправното партньорство, взаимната изгода и уважението. Тези принципи са отразени в „Договора за вечно добросъседство, приятелство и сътрудничество“, подписан по итогите на срещата на върха.
— Китайският дипломатически конструкт „общност с обща съдба“ е от политическа гледна точка визия за нова форма на глобализация по китайски модел, и ние се вписваме добре в тази парадигма, — подчертава експертът Е. Жансейтов.
Подписването на Астанинската декларация официално приключи втората среща на върха „Централна Азия – Китай“. Предстоят нови планове – подготовка на дългосрочна стратегия за взаимодействие за периода 2026–2030 г.
Резултатите от срещата показват, че икономическата и културната интеграция на Централна Азия и Китай вървят ръка за ръка. Икономиката, технологиите, логистиката и културата формират единно пространство за развитие. В условия, когато стабилността се превръща в дефицит, Централна Азия и Китай демонстрират рядък пример за стратегическо доверие, икономическа синергия и технологично партньорство. Залогът за съвместно развитие, а не за конкуренция, е ключът към укрепването на регионалната архитектура на мира и прогреса.
автор: Наталия Акопян
източник: www.inform.kz
