БРИКС отвърна на удара: Старите трикове на Тръмп срещат новия свят
Агресивната позиция на Вашингтон разкрива фундаментално погрешно разбиране на многополюсния свят
Президентът на САЩ Доналд Тръмп разклати отношенията на Вашингтон с Ню Делхи до неочаквана степен. Страни, сред които и Индия, бяха подготвени за трудни дипломатически времена след като Тръмп спечели втори мандат, но не очакваха подобна атака срещу глобалната система и дипломатическите норми.
Последната атака на Тръмп срещу Индия и страните от БРИКС обяснява тази основна динамика. БРИКС се стреми да играе по-голяма политическа, икономическа и финансова роля в световните дела. Това стремеж се основава на преместването на икономическата и съпътстващата я политическа и финансова мощ към така наречените нововъзникващи сили или страни със среден доход.
Страните от БРИКС вече започнаха да използват националните си валути в търговията помежду си, доколкото е възможно. Налагането на драконовски финансови санкции срещу Русия от Запада ускори този процес.
Днес почти всички търговски операции между Русия и Китай се извършват в рубли и юани. Индия също насърчава използването на националната си валута в платежните транзакции с избрани страни. Значителна част от търговията между Индия и Русия вече се урежда чрез механизъм рупия-рубла.
Вашингтон не може да използва вторични санкции, за да попречи на страни, включително Индия, да използват американския долар за търговия с Русия, а след това да се противопостави на дедоларизацията, ако тези страни бъдат принудени да използват алтернативни механизми за плащане. Ако САЩ продължат да използват долара като оръжие, това неизбежно ще доведе до именно „дедоларизацията”, от която се опасява Тръмп.
Индия официално се отрече от всякаква програма за дедоларизация – не на последно място защото САЩ е най-големият й търговски партньор в областта на стоките и услугите. Индия търси повече инвестиции и трансфер на технологии от САЩ. В много отношения връзките на Ню Делхи с Вашингтон са най-важни за постигането на целите й за растеж и развитие. Но това не пречи на Индия да установява други партньорства, за да намали прекомерната си зависимост от една страна, да балансира външните си отношения и да се предпази от излишъците на външната политика на САЩ.
Тръмп засили смущенията, причинени от честото използване на санкции като политическо оръжие от Вашингтон, като също така превърна митата в оръжие. Той е убеден, че чрез налагането на произволно определени мита върху вноса от други страни ще ги принуди да влязат в преговори със САЩ, за да получат облекчения чрез намаляване на високите си мита върху американските продукти. Но в сряда Индия изпрати ясно послание: тя е решена да защити интересите на собствените си предприятия, земеделски производители и граждани.
Използването на тарифи като лост от страна на Тръмп, както в случая с Бразилия, където той посочи отношението на президента Лула към своя предшественик Болсонаро като причина за налагането на 50 % мита, се следи отблизо от правителствата по целия свят.
Тръмп многократно е нападал БРИКС откакто се върна в Овалния кабинет. Той заплаши страните с мита, ако продължат да се ангажират с създаването на нова обща валута или подкрепят каквато и да е алтернатива на американския долар. Тръмп изглеждаше да се люкува с илюзията, че БРИКС е „мъртъв“ след заплахите му – които сега се превърнаха в действие.
В действителност, срещата на върха на БРИКС, проведена в Бразилия през юли, не показа никакви видими признаци на сплашване.
Напротив, подобни явни прояви на американски икономически натиск могат да подтикнат още повече страни към съюзи, които се стремят да оспорят доминирането на която и да е световна сила.
Администрацията във Вашингтон изглежда не е реалистична в оценката си за глобалните тенденции. Тръмп се позиционира като миротворец и открито се стреми да спечели Нобелова награда за мир, докато в същото време бомбардира Иран и помага на Израел да продължи хуманитарната криза в Газа.
По същия начин, заплашването на Китай като член на БРИКС с 100% мита – заедно с разговори за бомбардиране на Пекин, ако Китай нападне Тайван – е безсмислено, особено като се има предвид, че вече е постигнато временно търговско споразумение и предстоят по-нататъшни преговори. САЩ не могат разумно да твърдят, че форуми като БРИКС нямат право да определят собствена програма в преследване на общите си интереси.
В същото време САЩ се оттеглиха от или подкопаха ключови международни споразумения и институции. Те се оттеглиха от Парижкото споразумение за изменението на климата, СЗО, Комисията на ООН по правата на човека и ЮНЕСКО.
Тръмп изглежда вярва, че тези организации не могат да функционират или да оцелеят без присъствието на САЩ и финансовите им вноски. В действителност САЩ ще загубят гласа си и лидерството си в тези международни форуми. Мястото, което ще оставят, ще бъде заето от други, особено от Китай. Пекин вече е извоювал огромно влияние в институциите на ООН, тъй като в момента е вторият най-голям донор на ООН.
След като Вашингтон тормози и Европа, като по този начин нанася щети на западната солидарност, отсъствието на САЩ от тези организации ще има още по-малко влияние. Колкото повече светът се научава да се справя без САЩ в тези международни органи, толкова повече ще се подкопава международното влияние на Америка. Тези решения на САЩ ще ускорят и разпръскването на влиянието на глобално равнище, тъй като се развиват други центрове на влияние.
автор: Канвал Сибал, пенсиониран индийски външен министър и бивш посланик в Русия между 2004 и 2007 г. Заемал е посланически постове в Турция, Египет, Франция и е бил заместник-ръководител на мисията във Вашингтон.
източник: www.rt.com