БПМР: Липсата на знания за света и слабото развиване на ключови компетентности са в основата на епидемията от фалшиви новини и конспиративни теории

„С липсата на глобално образование и знания за света можем да обясним ширещото се лековерно четене на фалшиви новини и необяснимо доверие в агресивно разпространяваните конспиративни теории“.

Това каза председателят на Българската платформа за международно развитие (БПМР) професор Петранка Филева по време на IX Национална конференция за глобално образование: Образование за глобално гражданство в условията на Ковид-19. Общи хоризонти – различни реалности, която се проведе в събота и неделя в Центъра за подготовка на ученици за олимпиади на МОН в София. Конференцията се организира за девети пореден път от БПМР в сътрудничество с Министерството на образованието и науката, с финансовата подкрепа на Европейската мрежа за глобално образование (GENE), съфинансирана от Европейския съюз и събра над 70 директори и преподаватели от цялата страна, представители на гражданските организации и експерти от компетентните институции.

По време на официалната церемония по откриването председателят на БПМР проф. Филева изтъкна, че можем да си обясним и ширещото се недоверие към институциите, включително и международните, и дори към ваксинирането, с все още началните стъпки по въвеждане на гражданското образование в българското училище. „Ползите от глобалното образование са в продължаващото търсене на решения на глобалните предизвикателства. Трябва да разглеждаме глобалното образование като знания за света, какво движи световните пазари и международните отношения, въпреки че засега глобалните компетентности по ПИЗА се съсредоточават по-скоро върху междукултурните отношения и етническата толерантност, които безспорно са важни компетентности и помагат за световния мир по абстрактен начин, но не дават достатъчно знания и ориентири за света, в който живеем“, каза още тя и допълни, че е нужно в учебните програми да има натрупване на знания за свободните трансгранични пазари, за обвързаните глобални вериги производствени процеси, за корпорациите и тяхната роля в процесите на глобализация, за националните държави и международните организации. „Само така младите българи ще бъдат по-добре подготвени за колективно решаване на важни национални проблеми, силно повлияни от външни фактори“, завърши своите встъпителни думи проф. Филева.

В официално послание заместник-министърът на образованието и науката Евгения Пеева-Кирова изтъкна, че глобалното образование е особено важно днес, когато светът и взаимната му обвързаност създава както предпоставка за развитието на пандемията, така и условия за нейното преодоляване.

Представителят на Европейската мрежа за глобално образование (GENE), която обединява над 50 министерства, агенции и други национални институции от 25 държави-членки на Европейския съюз, Дитта Долейсьова представи пред участниците европейския контекст и отчете, че всяка държава членка поставя различен фокус по темите, свързани с глобалното образование като това би могло да бъдат образование за правата на човека, образование за устойчиво развитие, екологично образование, междукултурно образование или образование за мир, но всичко това може да бъде обединено в термина глобално образование. Тя представи и начините, по които GENE може да подпомога националните институции като се започне от изготвяне на специални доклади и проучвания в държавата членка, премине се през обмен на добри практики и сътрудничество при разработването на стратегически документи и пътни карти и дори с финансова подкрепа за създаването и провеждането на инициативи по глобално образование. Във връзка с конкурсите на БПМР „Глобално училище“ и „Глобално училище в действие“ Дитта Долейсьова представи пред участниците наградата на GENE – „Global Education Award” и прикани българските учители да представят своите проекти и добри практики и да се включат в международния конкурс на: www.gene.eu/awards.

Експертът по гражданско образование на МОН Коста Костов представи проблемите, свързани с обучението от разстояние в електронна среда, както и изледване за отражението на пандемията върху академичните резултати на учениците. Представителят на Световната здравна организация в България доцент доктор Михаил Околийски обърна внимание на пост-ковид реалността в училище и отражението на пандемията върху психичното здраве на деца, учители и родители. Повече за здравните компетенции на учителите, учениците и родителите разказа директорът на Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве д-р Радосвета Стаменкова, която заедно с екипа на БАСП се бори с митовете по отношение на репродуктивното здраве много преди КОВИД-19.

Цялостен модел за изграждане на ключови компетентности в училище за онлайн безопасност и дигитално гражданство, приложен пилотно през последната година в 90 СУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“ в Люлин, беше представен от Георги Апостолов и Петър Кънчев от Центъра за безопасен интернет.

Панелните дискусии в двата дни бяха допълнени от изпълнителния директор на Националната мрежа за децата, който обърна специално внимание на влиянието на дезинформацията и пропагандата на работата в училище и как можем да се борим с тях, комуникационният експерт Жюстин Томс, която представи новите умения за лидери и как те да бъдат развивани у децата в училище, и образователния експерт Люба Батембергска, която даде насоки за създаването на успешни модели за участие на децата във вземането на решения и демократичното образование в училище.

В рамките на събитието учителите и практиците в сферата на образованието имаха възможност и да посетят три ателиета, свързани с изграждането на ключовите компетентности в училище, онлайн медийната грамотност и как учениците да се превъплътят в ролята на дипломати чрез Модели ООН.

Деветата Национална конференция за глобално образование завърши с официалната церемония по награждаването на осемте училища от София, Стара Загора, Перник, Плевен и Свищов призьори в тазгодишното издание на конкурсите Глобално училище и Глобално училище в действие. В категорията „Глобално училище“ наградите си получиха 129 ОУ “Антим I” гр. София, Частно средно училище Увекинд, гр. София, ОУ „Д-р Петър Берон”, гр.Плевен, ПГКНМА „Проф. Минко Балкански”, гр. Стара Загора и СУ „Цветан Радославов“ гр. Свищов. В категорията „Глобално училище в действие“ 3-то място получи Националната финансово-стопанска гимназия в София, 2-ро място грабна VI СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, град Перник, а престижното първо място отиде в 1 СУ „Пенчо П. Славейков“ в София.

Сред идеите, спечелили конкурса се открояват такива като: междуучилищни инициативи, насочващи вниманието на децата към културното многообразие и към обмена на опит и информация; дейности за повишаване на знанието на учители и ученици за запазването на  пчелните семейства, засаждане на медоносни дървета, създаване на био-градинка с медоносни билки и подправки и др. Сред идеите-призьори е и дискусия по наболели проблеми – “Панорама на Глобалното училище”, която има за цел допълнително да ангажира училища от цялата страна. Впечатление прави и инициативата „Велотория – глобална лаборатория на колела” в основата, на която е осъществяването на широка информационна кампания на колела, посветена на 17-те Цели за устойчиво развитие на ООН, по време на която в 17 тура учениците ще изпълняват различни изследователски задачи на открито.

За трета поредна година участниците в конкурсите получиха и специални награди от Международната награда на Херцога на Единбург България.

Конференцията се проведе при стриктно спазване на актуалните противоепидемични мерки чрез хибриден формат, осигурен от ИРБИС България, при който участниците бяха разпределени в 3 зали, свъразни с видео-конферентна връзка и възможност да участват активно във всички дискусии, както и чрез стрийминг в социалните мрежи.

Pin It on Pinterest