Битката на тримата императори: до какво довежда грешката при Аустерлиц

Преди 215 години – 2 декември 1805 г. – се състои битката при Аустерлиц, едно от ключовите сражения в поредица от конфронтации между европейските държави и армията на Наполеон.

Основата на съюзническите сили в тази битка е армията на Руската империя, която в резултат губи общата битка за първи път от сто години.

През август 1805 г. Австрия се присъединява към договора между Русия и Великобритания и по този начин става част от третата антифренска коалиция. Страните планират да включат в нея Прусия и други европейски държави, да съберат огромна армия и да разбият Наполеон. Той обаче играе по кривата по много начини, с бърз марш води силите си срещу Австрия и войната започна много по-рано, разказва „Российская газета“.

През октомври австрийците капитулират в битката при Улм, армията на Кутузов, която марширува да се присъедини към тях, е принудена да промени плановете си и да отстъпи с ариергардни битки, за да се обедини с друга руска армия на Буксгевден. Обаче император Александър I (и заедно с него австрийският император Франц II), който пристига във войските, недоволен от „страхливата“ тактика на Кутузов, заповядва да спре отстъплението и да се срещнат с французите в битка при Аустерлиц.

Увереността на Александър се основава, очевидно, на численото превъзходство на съюзническата армия. По това време тя наброява 85 000 души (60 000 – руската армия, 25 000 – австрийци). В същото време числеността на силите на Наполеон се изчисляват само на 40-50 000 души, въпреки че всъщност те са 73 500. Вторият и може би основен проблем, освен подценяването на противника, е несъгласието в командването на съюзническите сили. Бойният план е разработен от австрийския генерал Вайротер. Той предлага да заобиколят французите по лявото крило, където са до половината от всички сили на коалицията. Кутузов категорично не е съгласен, но не може да предложи достойна алтернатива.

В резултат на това проблемите започват от самото начало на битката. Многочисленият ляв фланг на съюзническата армия започва офанзива, но е спрян от много по-малки френски сили. Следва ожесточена битка, приковаваща значителна част от руско-австрийските сили. Междувременно Наполеон, като използва тази възможност, предприема офанзива в центъра – до Праценските възвишения.

Данните за съотношението на силите в този участък се различават: някои пишат за превъзходството на французите, някои за приблизителното равенство. Независимо от това руските войски не могат да удържат врага, в резултат на което Наполеон успява да нанесе удар в тила на лявото крило на съюзниците. То е обградено от три страни и скоро армията започва да бяга. Само дясното крило на руската армия под командването на Багратион се представя повече или по-малко достойно тази вечер, но в крайна сметка то също е принудено да отстъпи.

Що се отнася до императорите Александър и Франц, които доскоро излъчват увереност, както и тяхната свита, те бързат да напуснат редиците на войските много преди края на битката. Най-просто казано, те побягват. Кутузов е ранен и едва не попада в плен.

Според историците френските пълководци са победители в битката при Аустерлиц, защото успяват да се ориентират по-ясно по време на сражението и да преминат от защитни действия към атака навреме. Обучението и опитът на войниците на Наполеон допринасят за успешното изпълнение на всички планове на командването.

Като цяло съюзническите сили губят до 27 000 души в битката (от които руснаците – около 21 000), французите – не повече от 12 000. Австрия най-накрая е окончателно разгромена и напуска антинаполеоновата коалиция.

източник: RUSSIA BEYOND БЪЛГАРИЯ

Pin It on Pinterest