Бил ли се е 93-годишен руснак за освобождението на България?

Василий Кочетков служи в руската армия по-дълго от всеки друг: 81 години!

От Александър I до Александър III, участва в 10 войни, спечелва си 23 медала… Жалко, че всичко това, по всяка вероятност, е легенда.

През 2013 г. на бул. „Нови Венец“ в Уляновск възнамеряват тържествено да поставят паметник на знаменития жител на Симбирската губерния, войник на трима императори – Василий Кочетков. Но обществото се възмущава и бихме се запитали защо? Заради това, че искат да прославят подвизите на руското оръжие? Съвсем не.

Един от проектите за паметника
Един от проектите за паметника Областен департамент за архитектура и благоустройство

Всъщност уляновските историци и архивисти справедливо питат: а къде са доказателствата за невероятните подвизи на Василий Кочетков? Всички сведения за действията му имат за източник само една статия: „Забележителителният войник“, публикувана в „Правителствен вестник“ на 2 септември 1892 година. През октомври текстът излиза във „Вестник на военното духовенство“, а през януари 1893 г. – в суперпопулярния „Световни илюстрации“. Какво пише там за Кочетков?

Човекът-война

Статията започва така: „В Белозерск, Новгородска губерния, на 30 май тази година, по пътя от Санкт Петербург към родината в Симбирската губерния внезапно почина от паралич на сърцето един от най-възрастните войници на руската армия, пенсионираният пиротехник на лейб-гвардията на конно-артилерийската бригада Василий Николаевич Кочетков, на 107 г., от които 60 прекарва в активна военна служба като войник“.

Свободни източници

Според статията Кочетков се ражда през 1785 г. в семейството на войник и е записан в гарнизонното училище като кантонист. Започва като полкови музикант, но на 26 г. постъпва на действителна служба в Гренадирския лейб-гвардейски полк, елитно съединение на императорската армия. Там вземат хора с особено висок ръст, „богатири“. Кочетков се бие край Бородино и участва в превземането на Париж. След това като войник от Павловския полк заминава на руско-турската война, а после потушава полското въстание от 1830-1831 г. и превзема Варшава.

През 1833 г. на 48-годишна възраст започва служба в Конно-пионерния дивизион на лейб-гвардията, през 1843 г. се мести в Кавказ, където служи в 17-ти Нижегородски драгунски полк – най-яростното бойно съединение в Руската императорска армия. В него постъпват като войници понижените заради дуели дворяни. В Кавказ Кочетков е ранен два пъти, попада в плен и бяга от него.

Дворцов гренадир в Санкт Петербург
Дворцов гренадир в Санкт Петербург Архивна снимка

На 64 г. Кочетков е принуден да се яви на изпит за офицерско звание, но се отказва от него – иска да бъде войник. Като получава повишена заплата и сребърни нашивки на мундира си, той се пенсионира през 1851 г., но се връща в армията през 1853 г. – в Кримската война Кочетков отбранява Севастопол.

През 1862 г. става дворцов гренадир. През 1869 г. заминава да служи в Туркестан, като император Александър II, както се твърди в статията, лично изпраща 84-годишния Кочетков на експедицията. През 1873 г. Кочетков преминава Хивинската експедиция – тримесечен преход през пустинята.

Хивинский поход от 1873 г.
Хивинский поход от 1873 г. Държавен музей на Русия

След това е призован в конвой на императорския влак, а през 1876 г. 92-годишният ветеран заминава като доброволец да воюва срещу турците за свободата на Сърбия и Черна гора. В резултат Кочетков участва в руско-турската война от 1877-1878 г., където губи левия си крак. Още 13 години – до 1891 – служи в лейб-гвардията на конно-артилерийската бригада. За службата си Кочетков участва в 10 кампании, получава 6 ранявания и 23 кръста и медала.

Невероятно? Да, така се струва и на историците.

Къде е истината?

Василий Кочетков. Рисунка на Петър Борел
Василий Кочетков. Рисунка на Петър Борел Свободни източници

Единственото съществуващо изображение на Василий Кочетков е създадено от художника Пьотр Борел по снимка, направена на 20 май 1892 г. – 11 дни преди смъртта на Василий Николаевич във Витегра, Олонецка губерния. Борел в онези години е уважаван 63-годишен художник, много популярен илюстратор, известен със събранието си „Портрети на лица, отличили се и командвали действащи части във войните от 1853, 1854, 1855 и 1856 години“, издадено през 1857-1863 години.

Изследователят по тази тема Сергей Тюляков цитира спомени за Пьотр Борел: той „беше човек скрупулен и придирчив, проверяваше всичко щателно. Особено ако гравираше от рисунка на други художници“. Да предположим, че човекът, когото е рисувал Борел, действително се е казвал Василий Кочетков. А относно подвизите му? Истински ли са или не? Предлагаме да решим самостоятелно – просто ще приведем тук аргументи за и против.

Аргументи против

В Уляновския исторически архив липсват сведения за Кочетков. Но през 1864 г. там става пожар и много документи изгарят. За Кочетков никога не пишат историци, мемоаристи, мълчи дори губернската архивна комисия от учени, която се изказва специално при подобни случаи.

Румънски кръст
Румънски кръст „За преминаване на Дунава“ Свободни източници

Но гравюрата на Кочетков има само десет награди, а в статията се твърди, че е имал 23. Уляновският изследовател Василий Ахмеров публикува отговор на официално запитване за Кочетков, изпратено в Руския държавен военноисторически архив. Директорът на архива, заслуженият архивист на Русия Ирина Гаркуша в отговора си указва, че на гравюрата Кочетков е изобразен „в униформа на Гвардейската конно-артилерийска бригада с нашивки за свръхсрочна служба… На пагоните се вижда широка маркировка – отличителните знаци на фелдфебел или вахмистър.

Също така там има монограма „А“ (вероятно за император Александър II). На гърдите… колода от ордени – два кръста, шест медала (които е невъзможно да бъдат определени) и румънски Железен или Дунавски кръст (дават се за преход през Дунава по време на руско-турската война от 1877-1878 г.). Под колодата – кръст за служба в Кавказ.

Руски кръст
Руски кръст „За служба в Кавказ“ (CC SA 1.0)

Това е обективна информация за Василий Кочетков. Двата му кръста са „войнишки“ Георгиевски знаци от 3-та и 4-та степен, които са почетни, но не и уникални, както и Дунавския и Кавказкия кръст.

В статията пише: „Мундирът му е рядко явление, украсен на пагоните със свързани монограми на трима императори: Александър I, Николай I и Александър II, а на левия ръкав има осем реда златни и сребърни нашивки; на шията и на гърдите на Кочетков висят 23 кръста и медали“. Както виждаме, нашивките не са 8 реда; кръстовете и медалите не са 23, а и „свързаната монограма на трима императори“ не се вижда отчетливо.

А и в крайна сметка няма никакви записи и сведения за това, че Александър II лично е изпратил Кочетков в Туркестан. Огромни съмнения предизвиква и информацията за това, че на 93-годишна възраст Кочетков е оцелял с откъснат крак в походни условия, а след това дори е продължил да служи. Дали великият хирург Николай Пирогов, който ръководи армейските медици по време на тази война, би пропуснал да опише такъв уникален случай? На всички тези въпроси липсват отговори.

Или пък е истина?

В Руския военноисторически архив все пак има документи, посветени на В. Н. Кочетков. Първо, това е телеграма на В. Е. Строганов, лекар от Белозерската болница, до Главния щаб. Строганов моли за разрешение да се погребе Кочетков с воински почести. Той описва войника така: „Георгиевски кавалер от 2-ра степен, бил се във всички сражения – започвайки от Бородинското, завършвайки с Шипка, съпровождащ Господаря по време на катастрофата на влака на 17 октомври [1888 г.]“. Военният министър П. С. Вановски се усъмнява в информацията и поръчва проверката ѝ. Това се съобщава с писмо до военния командир на Белозерск.

Портрет на Пьотър Вановски
Портрет на Пьотър Вановски Ермитаж

Кочетков не се споменава повече в документите. Архивът в отговора си указва, че „Василий Николаевич Кочетков не фигурира в научно-справочния апарат на архива на военнослужещите в руската армия“. Сред списъка на частите, в които Кочетков е възможно да е служил, не е търсено, но, както справедливо отбелязва директорът на архива, такова търсене „е дълга и трудоемка работа без гаранции за положителен резултат“.

Вероятно ни остава главното: изображението на Кочетков. Сергей Тюляков отбелязва, че той е изрисуван не в парадна, а в ежедневна униформа. Значи някои от 23-те си награди може би просто не е накичил. Дунавският и Кавказкият кръст са с времева разлика от около 20 години, но старият войник може да е участвал и в Кавказката кампания, и в освобождението на България.

И отличителните нашивки (макар и не осем) на ръкавите му действително се виждат. А в с. Спаское, от което е родом Кочетков, и днес живеят негови еднофамилци. Вярно, никой не гарантира, че това са негови роднини или потомци.

Главният въпрос може би е: възможно ли е „Правителствен вестник“ и „Световна илюстрация“ да са фалшифицирали данните за Кочетков?

През 1892 г. Русия се въоръжава – сключен е съюз с Франция срещу Германия и Прусия, управлявани от нестабилния и поривист Вилхелм II. Армията е подложена на рационализация, съкратени са разходите, има смени в службите – всичко това подкопава престижа ѝ сред обществото.

Когато излиза статията – на 2 септември 1892 г. – още траят празненствата за 80-годишнината от Бородинската битка – а Кочетков, според написаното, е участник именно в нея. И в крайна сметка тази история все още се обсъжда и критикува и, ако ги нямаше няколкото усъмнили се, в Уляновск вече щеше да стои паметник на „войника на трима императори“.

Константин Случевски
Константин Случевски Гравюра със снимки на С.Д. Лаптев

Главният редактор на „Правителствен вестник“ тогава е Константин Случевски. Като син на сенатора и най-добър ученик в Първия кадетски корпус той получава образование зад граница. Става доктор по философия и се връща в Русия. Седем години служи в МВР, още 17 в министерството на държавната собственост, а през 1891 г. с чин на чиновник със специални задачи от V клас (много висок чин!) е назначен като главен редактор на основния вестник на МВР.

При това Случевски активно се занимава с литературно и публицистично творчество, известен е и като поет-символист. В младостта си критикува идеите на Писарев и Чернишевски, а в края на 1880-те съпровожда великия княз Владимир Александрович (малкия брат на Александър III) в пътуването му из Русия. Като цяло това е „проверен“ човек и дори има придворно звание на камерхер. Способен ли е бил К. К. Случевски на „неголяма“ фалшификация в името на славата на руското оръжие? Помислете сами.

А за Василий Николаевич Кочетков със сигурност можем да кажем следното: такъв войник, ветеран, герой от няколко войни и притежател на два Георгиевски войнишки кръста, а също и на Дунавски и Кавказки кръстове, най-вероятно е съществувал. Но бойните му заслуги, по всяка вероятност, са преувеличени. Вероятно в биографията му „са се слели“ няколко записа на различни войници. Впрочем документите на с. Спаское, в което е роден Кочетков, и до днес чакат своя изследовател. Затова в историята все още може да се появи продължение.

автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ

източник: www.bg.rbth.com

Pin It on Pinterest