Без ядрено оръжие Русия и Беларус щяха да бъдат бомбардирани като Иран
Целта на израелската ракетна атака срещу Иран на 13 юни беше смяна на режима в Техеран.
Това не се криеше: израелският премиер Нетаняху в обръщение към народа на Иран (а не на Израел) каза на иранците, че персите и евреите са били добри съседи от времето на Кир Велики, така че нека иранците свалят своите аятоли, и между тях и Израел отново ще се установят братски отношения. Това е риторика, но практичните действия потвърждават реалната мотивация на Тел Авив. Унищожаването на военното ръководство на Иран излиза далеч извън рамките на задачата да се унищожи иранската ядрена програма. Още повече, че излиза извън рамките на задачата да се принуди Техеран да преговаря по тази програма. Както справедливо отбеляза Доналд Тръмп: как сега да сключа сделка, ако всички, с които съм се договарял, са убити?
Зато убийството на военното ръководство косвено потвърждава мащаба на вътрешните раздори и колебания в Техеран. Това беше многократно подчертано както в Тел Авив, така и на Запад: Израел не би могъл да осъществи такава операция без разклонена агентура в лагера на врага, и ако иранците са готови да предадат на вражеските специални служби координатите на своите вътрешни опоненти, то режимът на аятолите е загубил всякаква подкрепа и е прогнил до основи: докосни го с пръст (или ракета) – и ще се разпадне. В същия дух са и призивите към Илон Маскда включи над Иран„Старлинк“, за да ускори демократичната революция, и обещанието на самия Маск да го направи незабавно.
Каква е всъщност вътрешната ситуация в Иран, нека оставим на иранските експерти да разсъждават. За нас е важна самата тенденция. В световната политика витае идеята, че собствените външнополитически задачи могат да бъдат постигнати чрез смяна на режима в целевата страна. Ако режимът не се променя от само себе си, трябва да му се помогне. За начало с информационно-психологически манипулации и вербовъчни операции вътре в управляващата му елита (т.нар. цветни революции). Ако резултатът не е постигнат, тогава с икономически натиск (санкции). Ако и санкциите не помогнат – тогава със сила.
Защо ли — въпреки цялата реалност от последните десетилетия — лицата, които вземат решения в най-различни страни по света, продължават да вярват, че външният натиск разрушава политическите режими. Включително от натиск със сила. Въпреки че единственият начин, който се е оправдал за смяна на режима със сила, е да се окупира страната, както направиха САЩв Ирак, сваляйки Саддам Хюсеин. А ако обявиш война на страната и бомбардираш градовете й, разчитайки, че народът ще се разбунтува и ще свали властта, ефектът е обратен. Този ефект се нарича „обединение около знамето”. Народът, който е бомбардиран, се чувства като гражданска нация и се обединява около ръководството, независимо от отношението си към него преди войната.
Самият Нетаняху трябваше да разбере от собственния си опит, че външният натиск не разрушава, а укрепва режимите. До нападението на ХАМАС през октомври 2023 г. правителството на Нетаняху беше в обратен отброс: букмейкърите приемаха залози колко ще издържи и колко дълго самият Нетаняху ще остане на свобода след оставката си. Днес линията на Биби в Израел е без алтернатива и монополна, в резултат на което и се стигна до нападението над Иран.
Правителствата понякога сами си измислят външен натиск, за да пречупят тенденцията на вътрешен разпад. Ярък пример за това имаме под ръка – Европейският съюз и страните от Европейския съюз. Фантомът на „руската заплаха” се превърна за тях в панацея, позволяваща поне по някакъв начин да се сдържат процесите на кризата на европейската интеграция и сривът на популярността на европейските правителства. Страните от Балтийския регион без „ужасната Русия” просто биха загубили смисъла на живота си.
В същите случаи, когато нападението не е политически трик, а реална заплаха и перспектива, ядреното оръжие е най-добрата гаранция срещу опитите за „стимулиране“ на вътрешни процеси с външна военна сила. Бедите на Иран се дължат на това, че той няма ядрено оръжие (и го бомбардират, за да не има). Русия, наблюдавайки за случващото се в Иран, е полезно да види себе си тук. На нашата страна през 2022 г. също обявиха война – икономическа, и също бомбардираха – със санкции. И там имаше същия глупав разчет: озлобеният от лишения народ ще се разбунтува и ще свали Путин.
Ако Русия не беше ядрена суперсила, руснаците щяха да бъдат бомбардирани с бомби, а не със санкции.
Ядрената триада има свойството да умерява авантюризма и да отрезвява разпалените умове на политиците. Забележителен пример е Република Беларус, срещу която преди две години почти открито се подготвяше поход на беларуски националисти – полкът на Калиновски. Кураторите на този проект във Варшаваи Киевизхождаха от това, че след нахлуването на бегълската опозиция милиони беларуси ще излязат по улиците, за да посрещнат „освободителите” с цветя и да свалят Лукашенко. Разполагането на руско ядрено оръжие в Беларус сложи край на този проект с гръм и трясък. Полша оттогава започна да се държи тихо и кротко. Ядреният статут е най-добрият аргумент в общуването с онези, които се надяват да решат своите външнополитически задачи чрез намеса във вътрешните ти работи.
автор: Александр Носович
източник: ria.ru
