Беновска: Ще успеем ли, след коронавируса, да забием знамето, да разпрегнем конете и да създам Нова Земя?

Във вихъра на коронавируса дойде и Великият ден на Възкресението Христово.

Не съм канонично вярваща да се кланям на икони. Много хора са като мен, но малцина си го признават. Модерният етикет произведе вярата в мода. Без да е същност – както всяка мода.

На този Велик ден, нека, си отговорим на въпроса – кой и защо ни „би спирачките“? И защо ни накара да преосмислим лакомия си за пари, коли, любовници, храна, евтина слава живот? Кой и защо ни препъна и ни накара да се вгледаме в собствените си очи и да преброим на пръсти колко истински близки хора имаме до себе си? Кой ни сепна да си отговорим честно обичаме ли, защо лъжем, защо мразим, защо сме зли и завистливи? Кой се опитва да ни напомни ,че най-първото ни призвание е да помагаме, да сме благородни, да сме добри, а не да вредим, рушим, насилваме, разгулничим? Кой ни вдигна пръст , за да ни напомни, че повече убиване – в прекия и преносния смисъл и почти не раждаме и не създаваме?

И търся думите на Моята Молитва срещу коронавируса в себе си:

Господи, дай ми сили да опазя живота и душите на близките си. Дай ми твърдост да застана като щит пред тях. Дай ми мощ да не плени коронавирусът моето знаме. Дай ми вятър да го развея. Дай ми слънце в косите да  забия знамето смело в тази Нова Земя, която трябва да създадем. Дай ми здрава ръка да изтрия сълзите си, за да разпрегна конете и да запретна ръкави. Дай ми ум и мъдрост да създам верните нови закони. Дай ми орлов поглед да видя от хълма белия път пред нас. Дай ми характер да засея тучни ливади, да открия бистри реки. Дай ми самоотверженост да удържа  слънцето на синьото небе. Дай ми горд профил ,за да отбранявам за близките си тази Нова Земя –  свят  с дълъг и мирен живот. Дай ми безстрашие, Господи, да бъдем нейните първи обитатели и да родим нов народ.

Няма да кажа „амин“, защото вярвам, че всичко предстои.

И защото вярваме, че ДЕНЯТ ще дойде, с поета Александър Петров, композитора Константин Марков и екипа на „Беновска пита“ създадохме песен, за да имаме сила срещу коронавируса:

Събуждам се от тишина.

Днес времето е спряло.

Това е може би деня –                                

да почнем отначало…

И да изхвърлим в този миг –                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                            ненужните си дрехи… 

С илюзиите от преди –

да се сбогува всеки…                  

Това е може би деня –

да почнем  отначало…

Да се събудим в този миг…                      

Във времето заспало…

Да тръгнем после през света –

със себе си  –  на чисто…

Да пресушим една сълза…                       

Да подарим усмивка…

И да открием пак това –

което ни събира…    

Надеждата и любовта –

със тях сме живи…                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       

Това е може би деня –

да почнем отначало…

Да се събудим в този миг…                      

Във времето заспало…

Да бъдем звук във тишина….

Камбани в катедрала…

И клечката кибрит в нощта…                

Дано… Не закъсняла.

Аз съм Беновска. И не само питам. Но и вярвам в силата на духа…

Pin It on Pinterest