Банята в картините на руските художници

За чужденците банята е главното руско забавление.

За самите руснаци обаче тя е нещо съвсем обикновено, което все пак не е лишено от своята тайнственост и привлекателност, както можем да видим и в картините на много художници.

Василий Перов. В навечерието на девичника. Извеждане на невестата от банята

Киевски музей на руското изкуство

За руснаците банята има особен смисъл, те ходят там да се мият и да постоят на пара само в определени дни, като за това има конкретни правила. Един от основните поводи да се ходи на баня е предстоящата сватба. Освен това човек може да прекара в банята половината от деня си, като не само се наслаждава на парата, но и пие и яде. На картината на Перов се вижда уморена бъдеща булка, която е толкова зареяна в мечтите си, че дори е забравила да вземе малкото си вързопче с дрехи.

Казимир Малевич. В банята, 1910-11

Руски музей

Дори създателят на суперматизма и „Черния квадрат“ има своя интерпретация на банята. В тази графика на обикновена битова тема художникът вече търси своя стил и си „играе“ с формите, като се отказва от точното изобразяване на действителността.

Зинаида Серебрякова. Баня, 1913

Руски музей

Амазонката на руския авангард празнува женствеността и женските форми в свойствен за своето време модернистичен маниер. Единадесетте жени на нейната картина са обикновени селянки и всяка от тях се занимава със своята работа. Художничката работи в продължение на две години над това доста голямо платно – 135х174 см, като прави множество ескизи.

Борис Кустодиев. Руската Венера, 1926

Държавен художествен музей в Нижни Новгород

Името на картината говори само за себе си. Като главен хроникьор на живота на търговците, Кустодиев изобразява идеала на руската красота според представите в началото на ХХ век.

Александър Герасимов. Селска баня, 1938

Тамбовска областна художествена галерия

Пoчти „придворният“ художник на Сталин е автор на емблематични съветски картини, като „Ленин на трибуната“ и „Й. В. Сталин и К. Е. Ворошилов в Кремъл“. Той обаче има и „непарадни“ работи, които отразяват таланта му. Една от тях е на пръв поглед съветска жанрова сцена в банята – и все пак женските фигури в нея са почти рубенсовски.

Аркадий Пластов. Пролет, 1954

Третяковска галерия

В съветското официално изкуство на практика няма голи тела, затова тази картина на Пластов е много смел експеримент. На платното с размери 210х123 см голо момиче облича дете след баня.

Владимир Стожаров. Баня. Перяща жена. Етюд. 1960

Частна колекция

Разказвачът на руския бит Стожаров, освен храмове, селски сюжети и натюрморти с лапти (руски традиционни обувки), има и серия етюди на тема баня. Жените на тези рисунки са лишени от еротизъм и се занимават с обикновени неща – мият си косите, стоят в простички пози или перат.

Фьодор Самусев. След баня. 1960

Частна колекция

За много съветски художници сюжетите от банята са добър повод да рисуват голи тела. По правило студентите в художествените училища също се упражняват на тази тема.

Алексей и Сергей Ткачови. В банята, 1974

Третяковска галерия

Братя Ткачови правят цяла серия произведения на тема баня – зимни и летни, рисуват хора след баня, обтриващи се със сняг или полегнали вътре на пара. На тази картина сюжетът е много класически – жена мие дете в банята.

Юрий Пенушкин. От банята, 1975

Частна колекция

Художникът прекарва детството си, наблюдавайки жени, които излизат от банята, за да вземат вода, и после се връщат обратно. Затова той нарича това тайнство истинско „руско чудо“.

източник:

Pin It on Pinterest