Банята като вдъхновение: как е представена в картините на руските художници
За чужденците банята е главното руско забавление.
За самите руснаци обаче тя е нещо съвсем обикновено, което все пак не е лишено от своята тайнственост и привлекателност, както можем да видим и в картините на много художници.
Василий Перов. В навечерието на девичника. Извеждане на невестата от банята
Киевски музей на руското изкуство
За руснаците банята има особен смисъл, те ходят там да се мият и да постоят на пара само в определени дни, като за това има конкретни правила. Един от основните поводи да се ходи на баня е предстоящата сватба. Освен това човек може да прекара в банята половината от деня си, като не само се наслаждава на парата, но и пие и яде. На картината на Перов се вижда уморена бъдеща булка, която е толкова зареяна в мечтите си, че дори е забравила да вземе малкото си вързопче с дрехи.
Казимир Малевич. В банята, 1910-11
Руски музей
Дори създателят на суперматизма и „Черния квадрат“ има своя интерпретация на банята. В тази графика на обикновена битова тема художникът вече търси своя стил и си „играе“ с формите, като се отказва от точното изобразяване на действителността.
Зинаида Серебрякова. Баня, 1913
Руски музей
Амазонката на руския авангард празнува женствеността и женските форми в свойствен за своето време модернистичен маниер. Единадесетте жени на нейната картина са обикновени селянки и всяка от тях се занимава със своята работа. Художничката работи в продължение на две години над това доста голямо платно – 135х174 см, като прави множество ескизи.
Борис Кустодиев. Руската Венера, 1926
Държавен художествен музей в Нижни Новгород
Името на картината говори само за себе си. Като главен хроникьор на живота на търговците, Кустодиев изобразява идеала на руската красота според представите в началото на ХХ век.
Александър Герасимов. Селска баня, 1938
Тамбовска областна художествена галерия
Пoчти „придворният“ художник на Сталин е автор на емблематични съветски картини, като „Ленин на трибуната“ и „Й. В. Сталин и К. Е. Ворошилов в Кремъл“. Той обаче има и „непарадни“ работи, които отразяват таланта му. Една от тях е на пръв поглед съветска жанрова сцена в банята – и все пак женските фигури в нея са почти рубенсовски.
Аркадий Пластов. Пролет, 1954
Третяковска галерия
В съветското официално изкуство на практика няма голи тела, затова тази картина на Пластов е много смел експеримент. На платното с размери 210х123 см голо момиче облича дете след баня.
Владимир Стожаров. Баня. Перяща жена. Етюд. 1960
Частна колекция
Разказвачът на руския бит Стожаров, освен храмове, селски сюжети и натюрморти с лапти (руски традиционни обувки), има и серия етюди на тема баня. Жените на тези рисунки са лишени от еротизъм и се занимават с обикновени неща – мият си косите, стоят в простички пози или перат.
Фьодор Самусев. След баня. 1960
Частна колекция
За много съветски художници сюжетите от банята са добър повод да рисуват голи тела. По правило студентите в художествените училища също се упражняват на тази тема.
Алексей и Сергей Ткачови. В банята, 1974
Третяковска галерия
Братя Ткачови правят цяла серия произведения на тема баня – зимни и летни, рисуват хора след баня, обтриващи се със сняг или полегнали вътре на пара. На тази картина сюжетът е много класически – жена мие дете в банята.
Юрий Пенушкин. От банята, 1975
Частна колекция
Художникът прекарва детството си, наблюдавайки жени, които излизат от банята, за да вземат вода, и после се връщат обратно. Затова той нарича това тайнство истинско „руско чудо“.
източник: RUSSIA BEYOND
